Този път ще бъде различно. Затова трябва да подходим сериозно, като спрем каналджийството, укрепим границата си и помогнем на Турция.
През последните дни станахме свидетели на две негативни събития, свързани с миграцията. Първо беше открит изоставен камион с 18 загинали и още десетки мигранти в тежко състояние. Ден по-късно пък на магистрала „Тракия“ беше заловен бус с 43 афганистанци. На пръв поглед двете събития изглеждат различни. В действителност обаче те са свързани помежду си и са предвестник за поредното предизвикателство, което ни предстои.
Истината е, че днес се намираме в началото на нова голяма мигрантска вълна и ако не вземем мерки, нещата могат бързо да излязат от контрол. Тук някои ще кажат: „Какво толкова – нали и преди сме били изправени пред подобни кризи?“. Не, нищо подобно. Този път ще бъде различно, защото са налице четири фактора, които създават условия за формирането на мигрантска вълна с невиждани до момента измерения.
Снимка: БГНЕС
Фактор №1: Земетресенията значително отслабиха Турция
Винаги досега южната ни съседка е играла важна роля за намаляването на мигрантския натиск върху страната ни. Днес обаче целият ресурс на Турция е насочен към преодоляването на последиците от трусовете. Това означава, че на първо място тя трябва да се погрижи за хората, които са загубили домовете си, да разчисти разрушенията и да излекува ранените. После пък и предстои да се заеме с възстановяването на инфраструктурата и с връщането на държавата към нормалния ритъм на живот. Този процес обаче е дълъг и ще отнеме много време и ресурси...
В такава обстановка не можем да очакваме, че опазването на границата с България ще бъде сред основните приоритети на южната ни съседка. Замислете се само – ако това бедствие се беше случило на нас, колко усилия щяхме да положим, за да спрем притока на мигранти към Сърбия? Не много, нали?
Това означава, че незабавно трябва да се научим да разчитаме преди всичко на себе си и да се подготвим да посрещнем засилен мигрантски поток. Той няма да ни се размине. Можете да бъдете сигурни в това!
Фактор №2: Потенциалните мигранти вече са много повече
В Турция пребивават около 3,5 млн. бежанци, за които сегашните условия предоставят отлична възможност да се възползват от ситуацията и да се опитат да преминат на територията на Европейския съюз. Важно е да отбележим, че заради кризата, предизвикана от трусовете, тези хора вече живеят по-зле, което означава, че мотивацията им да тръгнат към Европа днес е още по-голяма.
Към потенциалните мигранти трябва да прибавим и около 2,2 млн. турци, които напуснаха засегнатите градове.[1] Според данните на ООН около 1 млн. от тях са загубили домовете си[2], което може да ги накара да потърсят късмета си в Европа. Наистина турските граждани се ползват с различен визов режим със страните от ЕС. В последните месеци обаче европейските държави ограничиха значително възможностите им да се сдобият с визи[3]. Това пък означава, че някои от тях може да се опитат да преминат през границите по незаконен начин.
Снимка: ЕПА/БГНЕС, GAZIANTEP / Turkey
Фактор №3: Предстоят избори
Предстоящите избори в Турция са с огромен залог и се смятат за най-голямото предизвикателство в кариерата на президента Реджеп Ердоган. В същото време те са от особена важност и за обединената опозиция в страната. С оглед на обстоятелствата можем да очакваме, че политическото внимание ще бъде насочено към темите, свързани с възстановяването от земетресенията. Ще се говори за подпомагане на пострадалите, за доходите и за инфлацията. Ще се търсят виновниците...
Този политически дневен ред обаче с нищо няма да допринесе за опазването на българо-турската граница. Напротив, ще направи точно обратното, като измести напълно вниманието от нея. Това пък означава само едно – засилване на мигрантския натиск върху България.
Фактор №4: Идва пролетта
Хората, които са запознати с темата, знаят, че мигрантският натиск отслабва през зимата и се засилва през пролетта. Това е логично, защото зимните условия правят преминаването през границата ни значително по-трудно и рисковано. През тази година обаче, поради по-големия брой потенциални мигранти, по-високата им мотивация и по-слабия контрол от страна на южната ни съседка, можем да очакваме, че вълната ще бъде много по-голяма.
Какво можем да предприемем?
В тази ситуация сме длъжни да направим всичко по силите си, за да се подготвим по възможно най-добрия начин. За съжаление, времето, с което разполагаме не е много. Затова е добре да го използваме, като предприемем спешни действия в поне три направления:
Снимка: БГНЕС
Да засилим контрола по границата
Изпращането на допълнителни сили по границата ни с Турция е първата и най-важна стъпка. Необходимо е да покрием със собствени сили възможно най-широк периметър и да направим всичко възможно да спрем мигрантите още преди да са успели да стъпят на българска земя. Към момента е ясно, че оградното ни съоръжение в определени участъци е компрометирано и може да бъде преодоляно сравнително лесно. Това означава, че ще трябва в спешен порядък да осигурим допълнителна техника и оборудване за защита на границата си.
Да осигурим допълнителна помощ за южната ни съседка
България беше първата държава от ЕС, която изпрати спасителни екипи в Турция. Сега обаче дойде време да направим и следващата стъпка, като изпратим допълнителна помощ на нашите съседи. Тя трябва да бъде насочена главно по посока на осигуряването на храни, медикаменти и стоки от първа необходимост за пострадалите от земетресенията и бежанците, които се намират на територията на Република Турция.
Някои може би биха оспорили нуждата от подобна помощ с аргумента, че и у нас има хиляди хора, живеещи в бедност. Това със сигурност е така. Трябва обаче да си дадем сметка и за факта, че ако нещо е в състояние да засили драстично мигрантския поток към България, то това е гладът. Затова, каквото и да става, при никакви условия не трябва да допускаме глад в Турция.
Снимка: БГНЕС
Безмилостна борба с каналджийството
Горните две действия не биха били достатъчно ефективни, ако не започнем и безмилостна борба с каналджийството. Време е държавата да вземе нещата в ръцете си и да се възползва от целия инструментариум, с който разполага – от въвеждането на завишени наказания за трафикантите и техните помагачи до редовното профилактиране на криминалния контингент. Борбата срещу каналджийството трябва да се превърне в национален приоритет, а действията на държавата трябва да се комуникират редовно през българските медии. Необходимо е всичко това да бъде съпътствано и от информационна кампания в турските медии, така че хората в южната ни съседка да знаят, че българската граница се пази добре.
Фалшива тревога? По-добре да сме готови.
Разбира се, никой не знае какво ще се случи в бъдещето. Може да се окаже, че безпокойството ми е било неоправдано и че всичко ще си бъде постарому. Възможно е мигрантският натиск да остане умерен, а Турция да продължи да ни пази. Индикациите обаче са други. Затова при всички случаи е по-добре да се застраховаме, като предприемем нужните действия. Истината е, че няма да загубим нищо – инвестициите в сигурност винаги се изплащат. Те обаче имат смисъл само, ако са направени навреме…
Къде е границата?
Накрая трябва да се запитаме: „Колко още сме склонни да изтърпим?“. Преди време загинаха полицаи, а сега – мигранти. Очевидно е, че трафикът на хора убива и трябва да му се противопоставим. В противен случай ни очакват и нови драматични събития.
Крайно време е да си зададем въпроса: „Къде е границата, след която ще започнем да действаме?“.
Трябва ли да умрат още хора? Или е необходимо центърът на София да се превърне в гето? Дали пък да не изчакаме първо да станем жертва на терористична атака? Или да изнасилят българска жена на стълбите на Александър Невски?
Истината е, че всеки си има своя собствена граница.
Моята беше прекрачена отдавна.
А вашата?
[1] БТВ Новините: https://btvnovinite.bg/svetut/nad-2-2-miliona-se-evakuirat-v-turcija.html
[2] Данните бяха оповестени от ООН https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/13747931
[3] Защо в Европа не искат да дават визи на турските граждани, DW https://www.dw.com/bg/zaso-v-evropa-ne-iskat-da-davat-vizi-na-turskite-grazdani/a-63083464
Добави коментар