Крайнодясната партия на премиера Джорджия Мелони спечели европейските избори в Италия със силните 28% от гласовете, засилвайки лидерството си у дома и консолидирайки ролята си на върховен лидер в Европа.
Победата на "Италиански братя" се оказа от решаващо значение за крехкия баланс между дясноцентристките и крайнодесните сили на континента.
"Горда съм, че се насочваме към Г-7 и към Европа с най-силното правителство от всички", заявява италианският премиер, коментирайки изборните резултати в централата на своята партия.
Мелони, която персонализира предизборната си кампания, залагайки на личната си "марка", сега се позиционира като една от най-влиятелните фигури в ЕС, където крайнодесните партии продължават да се борят за превес.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/CLEMENS BILAN
Междувременно на лидерите в други водещи европейски страни ще се наложи да се изправят пред сериозни предизвикателства. Социалдемократите на германския канцлер Олаф Шолц заемат скромното трето място, изоставайки както от основните си дясноцентристки конкуренти, така и от крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD).
В същия дух и на френският президент Еманюел Макрон се наложи да преглътне сериозен неуспех, след като партията му претърпя тотално поражение от партията на Марин Льо Пен. За да бъдем коректни самата Льо Пен отдавна не е крайнодясна. Но така или инак, загубата принуди френският държавен глава да предприеме краен ход. Той светкавично разпусна френското Национално събрание и свика предсрочни парламентарни избори.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANDRE PAIN
Защо ни е важно?
Провеждането на европейските избори рядко е съществено единствено за конфигуриране на парламентарната бюрокрация в ЕС. Обикновено това са 27 национални надпревари, които се провеждат спрямо политическия контекст в държавите-членки, а не според проевропейските им възгледи.
Понякога дори са израз на протестен вот. Особено в онези общества, в които избирателите изпитват неудовлетвореност от собствените си управници.
Настоящият европейски изборен процес обаче се оказа различен. Тази година той беше натоварен с очакванията и страховете на европейците. Защото всички все по-силно усещат последствията от военния конфликт в съседство.
Точно затова мнозина прогнозираха, че Европа ще попадне изцяло под контрола на десните сили.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/OLIVIER MATTHYS
Прогнозата се оказа крайна. И представителството на десните в европейския парламент далеч не е толкова осезаемо. Защото десницата не е консолидирана. Ката ЕНП например, които запазват първенството си, следвани от левицата. Макар че сумарно десните в ЕС, хипотетично събрани в едно, биха били втора сила.
Изместването на Европа надясно е следствие от дълъг път. Той показва, че възприятията на континента все повече приобщават мнението на хора с евроскептични възгледи. Гласоподаватели, които доскоро бяха силно маргинализирани.
Това, което тези избори илюстрираха е, че макар Европа фино да се измества надясно, тенденцията, макар и в развитие, все още не е мащабна.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/FILIP SINGER
Засега евроскептичната десница получава възможност да затегне хватката си върху европейските институции през следващите пет години. В някои от водещите европейски страни...
Но преди това да се случи, тя ще трябва да се докаже. И да се справи както с проевропейските движения, така и със спецификите на по-малките европейски общества.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Десните едва сега започват и то по една много проста причина-некадърните,корумпирани ,алчни,продажни уж лидери в момента в Европа,заложиха живота и здравето на гражданите на ЕС,забравяйки националните интереси в името на безумни занимания,като зелената сделка,намесата в една изцяло чужда война,опит за отнемане правата на националните правителства и още безброй простотии.........Скоро ще са само история такива като Макрон,Шолц и най -вече кучката Урсула.