Разочаровани от липсата на икономически възможности, растящата бедност и хронично лошото управление на икономиката, миналата година аржентинците признаха убедителна победа на Хавиер Милей на президентските избори в Аржентина.
Макар да притежава една от най-големите икономики в Латинска Америка, в продължение на десетилетия страната живееше над възможностите си. Черпейки от сериозните си природни богатства и разчитайки предимно на селкостопанския износ.
В много отношения победата на Милей беше приета от политическите анализатори по-скоро като протестен вот, а не толкова като одобрение на индивида или неговата политика.
Въпреки това икономическата стратегия на Милей привличе вниманието на много световни икономисти и то далеч не либертарианци. Дори самият Мъск окуражи, на платормата си Х инвеститорите да залагат вече на Аржентина, след среща с президента на страната.
За приблизително година на президентския пост, Хавиер Милей до голяма степен постигна това, което заяви като икономически цели в началото на своя път. Бюджетът на правителството е в излишък за първи път от много време насам, централната банка вече не печата пари и инфлацията е намаляла до едноцифрени месечни нива.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/JUSTIN LANE
Остават само три предизвикателства - икономиката на страната трябва да се пробуди докрай, курсът на песото да спре да плава и... президентът с неговата партия до оцелеят.
Администрацията на Милей прилага смел подход на "шокова терапия" за оздравяване икономиката на Аржентина. И въпреки радикалния характер на реформите, рейтингът на одобрение на Милей засега остава стабилен. Което говори, макар и предпазливо, за растващия оптимизъм на аржентинците. Въпреки протестите по улиците.
Защо ни е важно?
Реториката и публичният образ на Хавиер Милей са типични за съвременните крайнодесни популисти. Като Доналд Тръмп и бразилския президент Жаир Болсонаро например.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/PRESIDENCY OF ARGENTINA
Подобно на тях президентът на Аржентина използва противоречиви изявления и моменти на конфронтация, за да остане в светлината на прожекторите. Целта е да се позиционира като аутсайдер, който се противопоставя на политическия естаблишмънт.
Но за разлика от повечето крайнодесни, чийто популизъм обхваща широк спектър от културни и социални въпроси, фокусът на Милей е почти изцяло съсредоточен върху икономиката.
Аржентинските гласоподаватели са притеснени главно от инфлацията, бедността и икономическата нестабилност. Затова платформата на Милей е изградена върху конкретни действия за решаване на тези проблеми.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/JUAN IGNACIO RONCORONI
И за разлика от Тръмп и Болсонаро, които разполагат с тежки партийни структури и институционална подкрепа, партията на Милей е малка и няма дълбоко вкоренена подкрепа. Това налага президентът бързо да се нагажда към политическия пейзаж на Аржентина, за да избегне стагнацията, докато прокарва реформите си.
Защото партията на аржентинския президент не разполага с лукса на мнозинство в Конгреса. Промяната на което може да се окаже изпит за оцеляване на предстоящите след година междинни избори.
Но управление се превръща в своеобразна проверка и за това, до каква степен самата Аржентина е способна да преодолее дългогодишните си икономически проблеми. И въпреки политическия шум около необичайния образ на президента, аржентинците са наложили определена задача на своя избраник и този път държат на конкретни решения.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/JUAN IGNACIO RONCORONI
Ранните признаци са обещаващи. Но поддържането на тази инерция ще изисква устойчивост, политическа гъвкавост и най-вече – продължаване на конкретните резултати, които подобряват ежедневния живот на обикновения аржентинец.
Защото профсъюзите вече са по улиците. С аргумента, че населението продължава да обеднява. И дори либерални икономисти предупреждават, че анархичният капитализъм на Милей, може би не е достатъчно краен и решителен.
Парадоксално, но факт.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/JUAN IGNACIO RONCORONI
Добави коментар