Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположенията имат огромна роля в световните стратегически търкания. Като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.
Докато малките са предимно потърпевши...
Въведение
През 1904 година Халфорд Макиндер, един от основателите на класическата геополитика, концептуално разделя света на три части: централната зона - североизточна и централна Евразия, заобикалящата зона - останалите евразийски и северноафрикански територии и външен полумесец - останалите океански държави.
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/By Rob
Той вярва, че всяка сила, способна да организира централната зона, известна още като "Хартленд", и да натрупа достатъчно работна ръка, неизбежно става агресивна към своите съседи.
Според Макиндер Източна Европа е ключовият регион, който овластява земната империя, претендираща за Хартленд. В рамките на тази геополитическа теза може да се твърди, че руската претенция над Украйна не е просто заграбване на земя. Това е опит за увеличаване на работната сила и ресурсите. На всяка цена.
Същото вече важи и за САЩ, под шапката на Тръмп.
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/Dietmar Rabich
Исторически контекст
След Първата световна война, в съответствие с идеята на Макиндер, за буферния слой от независими държави между Русия и Германия, поляците и балтийците възстановяват своите национални държави. Макар и само за две десетилетия.
По това време украинците са с нисък приоритет за западните съюзници. Не и за руските болшевики. Затова и трите (Украинска народна република, Хетманат и Западноукраинска народна република) не издържат и се разпадат, под натиска на бруталната руска инвазия. Считано от 1922-ра, Украйна „влиза“ в рамките на СССР. Чак до 1991-ва, когато Русия губи контрол над земите и неруските народи в Източна Европа.
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/By SeNeKa
Които в крайна сметка възвъръщат независимостта си. А границите и суверенитетът им са международно признати.
Три десетилетия по-късно, руското нахлуване в Украйна нагледно доказа концепцията за Хартланд. И накара целия свят да се запита с какво Украйна е толкова важна? За Русия, САЩ и колективна Европа.
Стратегическо значение
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/By Kremlin.ru
Следвайки теорията на Макиндер, амбициите за експанзия на Русия не се ограничават до Украйна. Затова започна да предупреждава и бившият президент Байдън, още в началото на 2024 година. Но Владимир Путин и елитите на Руската федерация определиха твърденията като "русофобия", която според Кремъл се е превърнала в "официална западна идеология".
В същото време, крилатата фраза на Путин, че "Границите на Русия не свършват никъде", беше публично популяризирана, официално одобрена и налагана от руснаците, както в конвенционални, така и в информационни войни срещу чужди държави.
Путин и Руската православна църква наричат тази концепция "Руски свят". Нейното прилагане се обуславя от следните фактори.
Източник: Encyclopedia Britannica
Първи фактор Разположена на критичния кръстопът между Европа и Азия, Украйна има обширни границии и с Русия, и с ЕС.
Западната част на страната е изнесена много навътре в територията на Европа, което я прави изключително удобна точка за разполагане на ракети, насочени към страните от Алианса. И обратното – източната е дълбоко навътре в Русия и е потенциална ядрена заплаха за Москва.
Тук трябва да прибавим отворените към Черно и Азовско море граници на Украйна, плюс румъно-укранската част от Дунав. Неслучайно, още преди десет години, Русия се "застрахова" с анексирането на Крим.
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/By Mil.gov.ua
Освен това, още от времето на казаците, украинците са доказани воини, използващи нетрадиционни бойни тактики. И да ги имаш на своя страна винаги е добра стратегия.
Всичко това превръща Украйна в естествена буферна зона. Затова и нейното (не)участие в НАТО е главният геополитически спор между Русия, Европа и САЩ.
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/By Viewsridge
Втори фактор. Украинските земи са изключително богати на природни и индустриални ресурси. Те винаги са са били в основата на нейната регионална мощ. "Житницата на Европа", поддържа екстензивно селскостопанско производство и до 2021-ва е водещ износител на зърно и други хранителни продукти за Европа и сериозен играч в световен мащаб.
Страната е богата на желязна руда, въглища, цветни метали, нефт, природен газ, каменна сол, сяра, графит и каолин. Притежава и сериозен металургичен сектор, който е в основата на много добре развита военна промишленост. Още от времето на Съветския съюз.
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/Vian
Украйна е световен монополист в производството на титан, и призвежда огромни количества манган, цинк и желязо.
Освен това, проучванията на региона сочат, че в рамките на украинската територия има огромни залежи на редкоземни минерали като монацит, лантан, неодим и итрий.
Макар и неекплоатирани мащабно, те могат да имат огромно приложение в зеления енергиен сектор, както и в космическата, отбранителната и ядрената промишленост.
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/В. Власенко
Ако прибавим и около 5000 километра речни пътища, става яссно защо Москва и Вашингтон възприемат Украйна като каца с мед.
Трети фактор. Преди санкциите срещу Русия, през Украйна се транзитират 85% от природния газ към Европа. Освен това страната разполага със сериозно развита енергетика и притежава 4 ядрени електроцентрали.
Киев има двустранно гражданско споразумение със САЩ, известно като "Споразумение 123". То упълномощава страната за достъп до повечето граждански ядрени технологии на САЩ.
Което допълнително покачва стойността на ядреният сектор на Украйна.
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/Vladimir Gook
Заключение
Въпреки промените в международните отношения, теорията на Макиндер за ,,Хартленд“ все още очертава един базов принцип. Този, „който управлява Източна Европа, командва Хартленд. Този, който управлява Хартленд, командва Световния остров. И този, който управлява Световния остров, командва Света”.
В тази светлина Украйна реално е критична буферна зона.
Настоящата ѝ съдба влияе пряко върху динамиката на сигурността в Европа. И служи като опора срещу по-нататъшна автократична експанзия.
С други думи - колкото по-дълго Русия остане непобедена, толкова по-голям е шансът тлеещите регионални войни да се превърнат в катастрофален глобален конфликт.
Източник: WIKIPEDIA COMMONS/Михаил Метцель, ТАСС
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Много удобно в статията не се споменава,че НАТО и САЩ в нарушение на всички договорки решиха,че могат да се разширят безнаказано до границите на самата Русия,да направят там военни бази и биолаборатории/питайте Виктория Нюланд за лабораториите/ и че Путин само ще гледа как те заплашват сигурността на държавата му.Ето тук е заровено кучето.Е тогава кой започна пръв?!Колкото до богатствата ,сега Тръмп и Путин ще си ги разделят,защото както каза Тръмп преди една година-добре е да се поддържат добри отношения с Русия,тя все пак е най-мощната ядрена държава в света.