"Локалните" от София: Когато младите търсят идентичност чрез насилие

"Локалните" от София: Когато младите търсят идентичност чрез насилие

През последните години човечеството отбеляза забележителен научен прогрес, съчетан с тревожен политически упадък — комбинация, която накара мнозина да сравняват съвременното западно общество с класическите дистопични романи, като 1984 на Джордж Оруел или 451 по Фаренхайт на Рей Бредбъри.

Източник: WIKIMEDIA/By Box Office Mojo

В София обаче се разгръща различна, но също толкова тревожна картина, която напомня не толкова на Оруел, колкото на друг литературен свят — този на Портокал с часовников механизъм на Антъни Бърджес.

Романът на Бърджес, публикуван през 1962 г., проследява историята на тийнейджъра Алекс — харизматичен лидер на малка група насилници, които тероризират обществото чрез жестоки и безпричинни нападения.

През 1971 г. Стенли Кубрик адаптира романа във филм, който моментално се превръща в културен феномен.

Източник: WIKIMEDIA/By GabboT

Лентата е посрещната както с възторг, така и с дълбока тревога, заради графичните сцени на насилие и провокативния поглед върху свободната воля, държавния контрол и моралната отговорност.

И романът, и филмът влизат трайно в обществения дебат за ролята на медиите, възпитанието и личния избор — дискусии, които звучат изключително актуално и днес.

Локалните: Насилието като форма на самоизразяване

Снимка: БГНЕС

"Локалните" не представляват  престъпна група с идеология или ясни цели. Те не протестират срещу властта, нито се борят за социална справедливост. Агресията им не е средство за постигане на нещо по-голямо — тя е цел сама по себе си.

Много от техните нападения се случват на обществени места като булевард "Витоша" — пред погледите на случайни минувачи, често заснети и споделяни в социалните мрежи.

Техният образ се допълва от избора им на облекло — крещящи анцузи от евтини "луксозни" марки или българския бранд "Луда". Те искат да изпъкнат, но всъщност се сливат с масовата култура, която насърчава еднаквост под прикритието на индивидуалност.

Източник: OLX.bg 

Парадоксално е, че стремежът им да бъдат различни ги прави част от една и съща сива тълпа.

Огледалото на "Портокал с часовников механизъм"

Главният герой на Портокал с часовников механизъм, Алекс, не извършва насилие от чувство за социална несправедливост — неговото поведение е резултат от вътрешна криза, жажда за контрол и идентичност. Същото важи и за "локалните". Те не търсят възмездие, не изпращат послания — просто искат да бъдат забелязани. И точно както при Алекс, насилието за тях се превръща в акт на самопотвърждение.

Романът и филмовата адаптация на Стенли Кубрик изследват психологията на агресията и начина, по който човек може да загуби чувствителност към страданието на другите. "Локалните", нападащи свои връстници без конкретен повод, демонстрират подобно отчуждение.

Източник: WIKIMEDIA/By Isnaaa

Те не са търсещи справедливост — те са изгубени в свят, който не им предлага алтернатива.

Стенли Кубрик обяснява в интервю през 1972 г., че е направил филма, "защото Портокал с часовников механизъм не е просто за насилието, а за свободата на избора и опасността от прекален контрол над човешката природа". Според него, дори най-мрачният човек трябва да има право на избор, защото без това губим човешката си същност.

В контекста на съвременността, когато младежи като "локалните" се оформят от дигитални алгоритми, лишени от ориентири и автентични връзки, думите на Кубрик звучат пророчески. Проблемът не е само в това, че младите вършат насилие, а че обществото иска да ги контролира, без да ги разбира.

Източник: PIXABAY/Darwin Laganzon

Абсурдът на тяхното съществуване

Поведението на "локалните" е трагично свидетелство за отчуждението, което изпитват много млади хора в съвременното общество. Липсата на смислени възможности за изява и развитие ги тласка към насилие, което им дава поне илюзия за контрол и значимост. Те се вписват в субкултура, която поставя външния вид и показността над съдържанието и ценностите.

Наскоро в медиите се появи случай, в който група тийнейджъри нападнаха свой съученик в подлез в квартал „Надежда“, заснемайки побоя и публикувайки го в TikTok. В друг случай, 16-годишно момче бе брутално пребито пред училище в "Люлин" от свои връстници след онлайн спор. Тези инциденти показват, че това не са изолирани действия, а повтарящ се модел на търсене на идентичност чрез доминация и публичен акт на насилие.

Източник: PIXABAY/Martin Herfurt

В този смисъл, действията им не са просто криминални — те са симптом на по-дълбок социален проблем: неспособността на обществото да даде на младите хора нужните инструменти за изграждане на положителна идентичност. "Локалните", както и Алекс, са продукт на система, която ги е изоставила.

Заключение: Симптом, не причина

Появата на "локалните" в София е тревожен сигнал за необходимостта от сериозен обществен разговор. Тяхното поведение не е просто младежко хулиганство или желание за внимание — то е израз на дълбока липса на принадлежност, подкрепа и цел.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Anton Stankov

Както Портокал с часовников механизъм предупреждава за последиците от оставена без надзор агресия, така и историята на "локалните" е предупреждение за това, какво се случва, когато младите са оставени без посока.

Решенията не се крият само в засилено полицейско присъствие или наказания.

Необходим е цялостен подход — ангажиране с младежите, разбиране на техните нужди и предоставяне на възможности за смислена реализация. Само тогава можем да прекъснем цикъла на насилие и отчуждение, който дефинира съдбата на групи като"локалните".

Снимка: БГНЕС

ГЕОРГИ ТОШЕВ