Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение.
Преди време, кметът на Ню Йорк, Ерик Адамс, заяви пред свои поддръжници, че градът се нуждае от управник, който наистина разбира какво е да бъдеш чернокож в Америка.
ЕПА/БГНЕС/Sarah Yenesel
Качен на една сцена в Бруклин, той разказа как е израснал в бедност в Куинс, бит е от полицаи като тийнейджър и е оцелял в система, създадена да държи хора като него извън властта.
Кампанията му за кмет беше пропита с езика на расовата справедливост - с обещания да внесе в управлението своя личен опит. И когато победи, мнозина вярваха, че той открива нова глава, в която чернокож кмет може да се бори с неравенствата в града. Отвътре.
Три години по-късно, политическата машина на Адамс поведе кампания срещу Зохран Мамдани – първият мюсюлманин, номиниран за кмет на града.
Темите бяха недвусмислени - Мамдани е "твърде радикален", "не е от тук" и "симпатизира на опасни хора". Малко след това и крайнодесни фигури подеха същата песен - "симпатизант на Хамас, джихадист, чужд агент"...
И в мълчанието на политическия елит обидите отекнаха още по-силно.
ЕПА/БГНЕС/Caroline Brehman
Адамс никога не изрече тези неща открито. Но и не се налагаше. Защото системата, която някога заклеймяваше, сега действаше в негова полза. По изпитания от години начин - чрез изолиране, отхвърляне и изключване.
Това е болезнената ирония на настоящата ситуация.
ЕПА/БГНЕС/Sarah Yenesel
Човекът, който се противопоставяше "расата" да бъде поле за полицейско насилие, днес е част от политически съюз, който използва същата тази "раса", заедно с "религията", като оръжие срещу опонента.
От другата страна - кампанията на Мамдани не беше фокусирана върху идентичността.
Той говореше за високите наеми. За транспорта. За климатична справедливост и обществена сигурност. Говореше на езика на работещите хора. Онези, които хващат метрото в 7 сутринта. И не могат да си позволят да закъснеят с наема, защото ще останат на улицата.
ЕПА/БГНЕС/Vincent Alban
Всички, които усещат как градът им се променя, а те самите биват избутвани в периферията.
И посланието на Мамдани сработи - от Бронкс до Куинс, хората гласуваха за него.
Не само арабски и южноазиатски имигранти, но и чернокожи, латиноси, бели прогресивни избиратели и млади хора, разочаровани от Демократическата машина.
Ответната реакция дойде незабавно. Само часове след победата на Мамдани, крайнодесните медии избухнаха с конспирации.
Wikipedia/By S. Winxy
Бившият съветник на Тръмп, Стивън Милър, написа, че победата на Мамдани е доказателство за "провала на Америка в контрола над имиграцията". Републиканският конгресмен Анди Огълс пък кръсти новият кмет "Малкият Мохамед" и настоя да бъде депортиран. А Тръмп просто го нарече "луд комунист".
Социалните мрежи преляха от отвратителни изображения. Например Статуята на свободата, покрита с бурка, като символ на "ислямизираната" Америка.
Още по-тревожно бе мълчанието, да не кажем скритото съучастие на основните политически фигури. Същите, които яростно осъждаха расизма по време на кампанията на Адамс, сега наблюдаваха пасивно ислямофобията и антиимигрантската истерия.
ЕПА/БГНЕС/Vincent Alban
Зад кулисите стратезите на демократите се тревожеха, че Мамдани е "неизбираем" в общи избори и "посланията му" са "разделящи". Но това, което всъщност имаха предвид, бе, че той не е "правилният" тип американец и произнасянето на името му им коства политически точки.
И това е истинската трагедия - мълчанието на политическия център. А не, че потенциалният нов кмет на Ню Йорк е мишена на расистки нападки.
Wikipedia/By Dmitry Shein
Тук е скрито дълбокото разделение днес. То не е между ляво и дясно, между религиозни и нерелигиозни. А между онези, които вярват, че справедливостта е принцип, който важи за всички. Срещу онези, които я отстояват само когато съвпада с техния интерес.
Между хората, които виждат успеха на Мамдани като плод на дълги години организирана борба и онези, за които той просто заплашва системата, която им носи изгода.
Но преходът на Ерик Адамс от глас на расовата справедливост до защитник на статуквото не е изолиран случай. Той е нагледен пример как властта променя малкия човек.
Wikimedia/S. Winxy
Такава е и днешната Америка по принцип. Място, където механизмите на расизма се предават като наследство. Но облечени в нова реторика и насочени към поредните "други".
Добави коментар