На заседанието на Столичния общински съвет, в което бяха приети драстичните промени в цените и зоните за паркиране, общинските съветници изпратиха ясно политическо послание към кмета Васил Терзиев.
На символичната дата, отбелязваща преполовяването на мандата му, СОС отхвърли предложената от него нова структура на общинската администрация.
Така, на фона на общественото недоволство заради поскъпването на паркирането, решението на съвета подчерта и нещо друго: пълната липса на напредък в отношенията между двете институции и продължаващия силен политически заряд, който определя действията им.
Закъсняло начало на реформа
Докладът, който трябваше да пренареди цялата управленска архитектура на Столична община, беше представен от Терзиев като ключова модернизационна стъпка. Но появата му 24 месеца след встъпването му в длъжност закономерно беше критикувана като твърде закъснял опит за овладяване на динамиката в администрацията.
Очакванията за бърз реформаторски подход още в началото на мандата така и не се материализираха.
БГНЕС Стефан Василев
Какво предложи кметът
Сред ключовите промени беше прехвърлянето на част от функциите на главния архитект и ресорните звена към нов заместник-кмет по градско планиране и развитие. Точно тази стъпка предизвика силна реакция от съсловните организации – Камарата на архитектите и Съюза на архитектите.
Предложението включваше и създаването на направление "Информационни технологии и дигитализация" с отдели за инфраструктура, IT поддръжка, киберсигурност и "Градски данни".
БГНЕС Стефан Василев
Планираше се и обособяването на дирекция "Сигурност" в отделно направление, преструктуриране на звената по финанси и общинска собственост, както и изграждане на звено за стратегически комуникации и инспекторат за противодействие на корупцията под прякото ръководство на кмета.
Терзиев защити концепцията като опит за модернизация на остарели структури, които според него не отговарят на предизвикателствата на последното десетилетие — нито по обем, нито по сложност, нито по необходимата бързина на работа.
БГНЕС Иван Христов
Мотивите бяха логично подредени, но моментът и политическият контекст направиха приемането им невъзможно.
Аргументите срещу промяната
Критиките в СОС се съсредоточиха основно върху напрежението между кмета и главния архитект. Част от съветниците тълкуваха създаването на нов заместник-кмет като опит да се „разводни“ институционално ролята на архитектурата.
Професионалните организации предупредиха, че такава реформа рискува да разпокъса отговорностите и да създаде хаос в градоустройствените процеси.
Към реакциите се добави и липсата на достатъчно време за обсъждане, както и усещането, че промяната се внася набързо и на фона на силно политическо недоверие. Макар новата структура да не увеличава щата и разходите, политическите мотиви в съвета надделяха над административните.
Ефектите от блокираната промяна
Решението на СОС има отражение на няколко нива. Административно се запазва статуквото, което кметът определя като неефективно. Според него липсата на ясно разпределени отговорности затруднява ежедневната работа и забавя процеси като строителния контрол, планирането, поддръжката и дигитализацията.
БГНЕС СО
Политическият ефект е още по-силен. Отхвърлянето на структурата демонстрира, че кметът не разполага с нужното мнозинство, за да реализира ключови промени. Така се затвърждава трайната нестабилност в отношенията между двете институции и се засилва влиянието на няколко малки политически групи, които могат да решават изхода от всеки важен глас.
В дългосрочен план това означава следното: всяка реформа ще бъде заложник на политическо надлъгване. София може да се окаже в ситуация, в която проектите се бавят, модернизацията буксува, а проблемите се трупат без перспектива за решаване.
Възможните следващи стъпки
БГНЕС Стефан Василев
Не е изключено предложението да бъде върнато в по-умерена или предварително договорена форма. Кметът може да търси консултации със съсловните организации, експертите и политическите групи, за да изгради минимален консенсус.
Друг възможен сценарий е внасяне на поетапни, по-малки структурни промени, които да не изискват одобрение на цялостната реформа.
Но е възможно и обратното — задълбочаване на институционалното противопоставяне. Ако мнозинството в СОС продължи да блокира предложенията, администрацията рискува да работи в състояние на хронично изтощение и липса на ясно лидерство.
БГНЕС Надежда Чипева
В най-негативния, но за съжаление реалистичен вариант, София може да остане още две години без съществени реформи – в режим на управленски застой и политическа блокада.
Отхвърлянето на новата административна структура показва, че въпреки изминалите две години отношенията между кмета и СОС остават блокирани. Липсата на политическо мнозинство и взаимно доверие прави реализацията на ключови реформи почти невъзможна.
Ако този модел се запази, София рискува да остане в състояние на управленски застой до края на мандата.
БГНЕС СО
Добави коментар