В Швейцария готовността надхвърля обикновена гражданска добродетел, тя е съществена част от националната идентичност. Страната, известна със своя неутралитет и прецизност, изгражда култура на подготовка, при която почти всеки гражданин разполага с тайно убежище.
Около 370 000 такива лични скривалища, заедно с по-големи обекти на гражданската защита и военни бункери, гарантират, че всеки от близо деветте милиона жители има безопасно място при криза.
Задължителната служба в гражданската защита, която на пръв поглед може да изглежда архаична, в Швейцария се възприема като национален ритуал за гражданска принадлежност и умение за оцеляване.
Произходът на тази култура на убежищата води началото си от края на XIX век, когато е създаден т.нар. Национален редут – стратегически план за укрепване на алпийското вътрешно пространство на страната срещу възможно чуждо нашествие.
В ранните години бункерите са предназначени да служат като средство за възпиране и сигнал към света, че швейцарците са готови да се защитават дори от най-могъщите съседи.
По време на Студената война тази готовност придобива ново измерение.
Гражданите се обучават за поддържане на противоатомни убежища, а плановиците създават национална система, чието ниво на сложност може да се сравни с военни операции на много по-големи държави.
Това не е страх, а граждански ритуал. Съчетание от обществен дълг, техническа експертиза и национално митотворчество. И те са дълбоко вкоренени в швейцарския живот.
Това не е и обсесия, а съзнателен избор на поведение. Така през годините военните приоритети се променят, но чувството за отговорност, техническото майсторство и националното миротворчество остават непокътнати.
Днес Швейцария предприема историческо обновяване на своята инфраструктура за гражданска защита. Инвестират се стотици милиони франкове в модернизацията на личните убежища и обектите на гражданската защита.
Властите обясняват действията си с "променящата се глобална ситуация в сферата на сигурността".
И макар страната да се придържа към прословутия си неутралитет, уроците от войната в Украйна предизвикват преоценка на националната отбрана.
Държави като Финландия и Швеция, заедно с Франция и Обединеното кралство, преразглеждат правилата за наборна служба, увеличават военните разходи, тестват системите за спешно оповестяване и насърчават гражданите да трупат запаси от основни ресурси.
Подходът на Швейцария обаче се отличава със своята приемственост. Вместо да започва от нулата, конфедерацията надгражда традицията за всеобхватна гражданска готовност.
Поддържането на убежища, участието в обучения по гражданска защита и усвояването на аварийни протоколи се възприемат като част от гражданския етичен кодекс. Практиката укрепва доверието в институциите и засилва личната отговорност.
Държавата предоставя насоки, ресурси и инфраструктура, а гражданите изпълняват своята роля за опазване на живота и реда.
Дори децата в Швейцария учат от малки, че готовността не е абстрактна добродетел, а конкретна практика – набор от навици, вплетени в ежедневието – у дома, в училище и в обществените очаквания.
Този деликатен баланс, култивиран повече от век, сега се преосмисля в контекста на съвременните заплахи. Властите възприемат концепцията за "поликриза", при която природни бедствия, пандемии, кибератаки и военни рискове могат да се проявят едновременно.
Според Бергер Зиудин, водещ служител в гражданската защита, целта е ясна: мрежата от убежища трябва да устои не само на конвенционална война, но и на непредсказуеми, взаимносвързани кризи.
Предположението, че след Студената война Европа навлиза в продължителен период на мир, се оказа погрешно. Войната на Русия срещу Украйна възроди дебатите за суверенитет, териториална отбрана и уязвимост на цивилното население.
В този контекст "манталитетът на бункера" поддържа готовността като ежедневен навик, а не като спорадична реакция на криза.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Като не можаха да ги подчинят с ковида,сега ги плащат с война с Русия.Важното е да живеят в постоянен страх и да спрат да мислят разумно?!?!А иначе подготовката е хубаво нещо.И в България имаше стриктна организация на гражданската отбрана,имаше обучения в училище по гражданска отбрана,първа помощ при бедствия.Тиквата за 15 години унищожи всичко.