"Не ме е страх от мъртъвци!"- повтарям си. Минавам покрай останките на човека - площад "Славейков", създаден по образ и подобие на някогашните си обитатели. Изглежда, че днес никой не обръща особено внимание на "разлагащото се", на старите истории и културни паметници, които са съхранили идеите на инакомислещия човек.
Още преди Освобождението в "Кафене баши", което дава и тогавашното име на площада, се събират турски първенци. След 1878 г. в сградата на "Едрилез джамия", намираща се непосредствено близо до въпросното заведение, се помещава първата българска скоропечатница на Янко Ковачев.
"Скромната турска къща с много прозорци", която Петко Рачов Славейков превръща в дом за семейството си и в дом за идеи на будните, днес площад "Славейков” № 10, гледа именно към нея. През 1939 г. наследниците на Славейков продават къщата и на нейно място е построена жилищна кооперация.
На ъгъла на улиците "Граф Игнатиев" и "Георги Раковски", архитект Петко Момчилов построява красиво здание. Той е един от първите, които завършват образованието си в чужбина и се връщат, за да творят в България. По-късно зданието е закупено от организацията "Дом на изкуствата". Тя го превръща в център за художествени изложби, театър и сказки. От сградата не остава и помен след бомбардировките в София.
В края на 30-те години, архитектите Сава Овчаров и Йордан Йорданов проектират сградата на Учителската спомагателна каса. В нея се намира кино-театър "Култура", който заедно с кино "Славейков", разположено на площад "Славейков" № 2, привличат постоянен интерес и в годините след войните. През 90-те години и двата салона затварят врати.
В същият период главният корпус на старата сграда на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството е предоставен на Столична библиотека.
Заражда се и откритият книжен пазар, който се превръща в книжното сърце на столицата. Затворен е за направата на ремонта на улица "Граф Игнатиев" и не се възстановява след извършването му.
Неговото премахване е съпътствано от множество противоречия, спорове, гневове и въпроси, които си задавам и аз самата. Отговорите ми опират до нуждата от съществуване на подобно културно пространство. Самата търговия на открито е в синхрон с бързото ежедневие и лесно провокира минувачите със заглавия. Аналог в контекста на интернет пространството биха били изскачащи на екрана новини, докато ползваме телефони си.
В този ред на мисли младите щяха да имат представа, придобита ненадейно дори, за тенденциите в книгоиздаването у нас.
Книгата вече е екзотика. "Медийната" й функция, осигуряваща масовост, е изместена от дигиталното. Учителската роля на книжарите, познавачи на превода, авторите и културните контексти, днес се разпознава в лицата на малцина.
Със своите шейсет маси площад "Славейков", хранеше поне 150 човека и семействата им, за които не се погрижи никой "естет" след въдворяването на красота, лишена от кашони, но пък "облаготворена" от две-три-четири стърчащи перголи.
Тъжната истина е, че дори масите отново да бъдат поставени, няма да има кой да застане зад тях. След като губят работата си повечето букинисти остават перманентно без препитание. Застигат ги болести, чието лечение не могат да платят. Има и смъртни случаи.
Погубихме жителите на площад "Славейков", заменяйки ги, както подобава по съвременно му, с меркантилници.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Не е само площад Славейков,погледнете клошарите по Графа,те станаха повече от местните жители,както и мръсотията.Погледнете кочината в подлеза на централна гара,повече от 10 години.И всичко това е заслуга на другарката Фандъкова.Тиквата успя да уреди всичките си некадърни мутреси на високи длъжности с космически заплати.Знаете кои са......
Според мен центърът Си е ултра Як. Липсва на Граффа нещичко! Тряя да мириши на парички! А там на мен, персонално, ми е някак постно! Арии да построим някакъф Gucci, AE7 магазиън! Смисъл ко ми разпраят култура тряяло! Ни няя имъ култура, време е да си стегнете пашкирите и да почнете да мислите за вжнити ништа! Като например що тряя да има библиотека на граффа тряя има Мол! Къде ще водя муцито да ми купува сутиени! тряя си иманирам ноктите някаде! Like гет сириъз! Гроу ъп!!
Тъпо. Ужасяващата кочина с кашоните от банани пълни с книги, бе заменена с нова от друг противен и мръсен вид. Фасадата на библиотеката конкурира зловещата липса на елементарен вкус.