Често фокусът на медийното внимание се деформира до такава степен, че обикновените зрители, читатели и слушатели започват да асоциират страните директно с техните лидери. Тръмп е Америка, Ким Чен Ун е Северна Корея. А Путин - Русия...
През последните години обаче все повече руснаци започнаха да гледат на военната агресия на своя президент в Украйна с нарастващ скептицизъм и недоволство.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANATOLY MALTSEV
Въпреки първоначалните вълни от патриотичен плам и спонсорираните от държавата наративи, обвиняващи за конфликта Запада, вътрешните настроения вече са различни. Защото много неща се промениха за три години. От осезаемата цена на войната, до културните ценности и възприятията за заплаха.
Всичко това, подкопава неоспоримия, преди, авторитет на Путин, по въпросите на националната сигурност и международния престиж.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MAXIM SHIPENKOV
В основата на разочарованието са човешките и материални жертви на войната. Руското общество отдавна има своя визия за патриотизма. И тя се различава значително от агресивния, милитаризиран национализъм, насаждан от техния лидер и неговите служби за сигурност.
За много руснаци любовта към родината е равна на граждански и социално-икономически прогрес - ангажимент към подобряване благосъстоянието на общностите, а не зов за въоръжен конфликт.
Руснаците се гордеят с величието на своята нация. Но не споделят убеждението, че това величие трябва да се утвърждава чрез външни завоевания.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YURI KOCHETKOV
Вместо това, повечето граждани виждат потенциала на страната си в способността ѝ да осигури "нормален" живот. С възможности, сравними с тези на Запада. Тези дълбоко вкоренени понятия за "автентичен патриотизъм" и желанието за положителен принос към обществото, вместо агресивна експанзия, препъват на Путин.
И правят все по-трудно за Кремъл да мобилизира безрезервна обществена подкрепа.
Неразделна част от растящото недоволство е и разминаването в оценките за външна заплаха. Кремъл оправдава агресивната си позиция, рисувайки Украйна и НАТО като екзистенциална опасност за руската държава. Проучванията обаче показват, че повечето руснаци не споделят тази позиция.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MAXIM SHIPENKOV
Изследователският център "Levada", още преди година публикува, че 69% от респондентите не виждат необходимост от нова вълна на военна мобилизация. Повечето гледат на настоящия конфликт като на временен ангажимент - такъв, който не оправдава саможертвата, която изисква държавата.
Това пренастройване отчасти е резултат от постсъветската еволюция на Русия, която постепенно притъпи умението на държавата да влиза в ежедневния живот на своите граждани.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MIKHAIL METZEL
Кремъл продължава да твърди, че Западът възнамерява да подкопае Русия. Но много граждани вече считат посланията за преувеличени. Дори напълно отделени от собствения им опит. В резултат, вместо да се мобилизира масово и да "довърши започнатото", значителен дял от населението – 49%, според последните проучвания, предпочита военните действия да спрат. Вместо да ескалират в разрушителна война.
Вътрешната съпротива срещу продължителното военно участие поставя Путин пред сериозна стратегическа дилема.
Трябва ли да продължи войната на изтощение, рискувайки нарастващи жертви и задълбочаване на общественото разделение, или трябва да се насочи към мирни преговори, които може да наложат болезнени отстъпки?
Снимка: ЕПА/БГНЕС/KRISTINA KORMILITSYNA
Това вътрешно разделение не е само академично. То реално променя външнополитическите амбиции на Русия. Защото мнозинството руснаци приоритизират вътрешната стабилност и икономическото развитие пред външната агресия. И това орязва възможността за по-нататъшни военни приключения, независимо дали срещу Украйна, или някъде в Европа.
На практика Кремъл е в плен - общественото недоволство ограничава амбициите му на международната сцена и подкопава желанието му да обедини гражданите зад своята агресивна програма.
В тази среда вътрешният натиск може да послужи като ценна разменна монета, стига преговорите за мир в Украйна да наберат скорост.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ARTYOM GEODAKYAN
В крайна сметка - вътрешната съпротива, ширеща се в Русия, очертава една нова реалност - бъдещето на нацията не се определя единствено от диктата на нейното авторитарно ръководство.
Докато руското общество поддържа своя стремеж към граждански прогрес, съчетан с умерен патриотизъм, то ще продължи да обезмисля стремежа на Кремъл към агресивни външни политики.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MAXIM SHIPENKOV
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Ще им се на някои да разбият Русия отвътре,след като не можаха отвън.Подобни твърдения може да напише само човек,който не е бил в Русия извън Москва.Защото20млн.убити във Втората световна война не са забравени,раните от тази война още се усещат в голяма част от Русия.Предимството на руснаците е ,че западняците не разбират техния дух и поведение.А целта на Путин не е да превзема някого както евроизродите плашат хората,а само да постигне сигурност на държавата като изгради буферна зона между Русия и НАТО.За информация на незнаещите кока-кола и Фанта бяха на руския пазар още 1987 година,а в България ги нямаше.Не ги мислете тях,по добре да оправим нашата превзета от некадърници кочинка.
За руснаците думата фашизъм е границата,която никой не може да прекрачва,защото следва смъртоносен и единен отговор,изправят се и продължават напред.