Социалните медии префасонираха начина, по който се свързваме, общуваме и застъпваме за определена кауза. Facebook, Instagram, TikTok и компания се превърнаха в много повече от места за споделяне на музика, забавни визии и лични преживявания.
Те станаха могъщи инструменти, особено в ръцете на съвременния активизъм.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/CRISTOBAL HERRERA-ULASHKEVICH
Например #-те. Вече ги ползваме всекидневно. За да достигнем по-лесно до определена информация. Или да изразим позиция. С тяхна помощ участваме в казуси, които консолидират хора по целия свят. Много от тях търсещи определен вид социална справедливост.
И всичко се случва в рамките на секунди.
Хаштагове като #BlackLivesMatter, #MeToo и #EndSARS успяха да преминат отвъд границите на своята онлайн среда, предизвиквайки глобални движения, които се противопоставят на системната несправедливост.
Преди, изразяването на несъгласие и проявите на активизъм изискваха физическо присъствие. Под формата на маршове, седящи стачки и протести, хората изразяваха позиция.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ROMAN PILIPEY
Тези методи все още имат своето решаващо значение, но появата на социалните медии демократизира активизма. И го направи достъпен за всеки с интернет. С един хаштаг участваме в глобални дебати, оказваме подкрепа за различни каузи и допринасяме към колективния стремеж за определена промяна.
Движението #BlackLivesMatter е отличен пример за този феномен.
Това, което започна в отговор на оправдателната присъда за полицая Джордж Цимерман, който уби Трейвън Мартин през 2012-та, бързо прерасна в международна кампания срещу системния расизъм и полицейската бруталност.
Хаштагът BlackLivesMatter е използван над 30 милиона пъти само в Twitter. И то чак през през 2020-та, което е показател за огромно влияние.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YOAN VALAT
По подобен начин #MeToo, придоби известност през 2017-та, като даде възможност на преживелите сексуален тормоз да споделят своите истории. Това доведе до значима промяна в начина, по който съвременното общество възприема проблемите на насилието, основано на пола.
Постепенно хаштаговете започнаха да служат като сборни пунктове, създавайки усещане за солидарност и споделена цел. Сред хора, които иначе биха се чувствали изолирани в своите страдания.
Визуалният и интерактивен характер на платформите повишиха обществената осведоменост и социалната ангажираност. Защото инфографиките, видеоклиповете и личните данни, споделени под хаштаговете, показват сложни проблеми по достъпен начин. И така улесняват обществото да се свърже директно с първоизточниците на дадени процеси.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/AKINTUNDE AKINLEYE
Например, в разгара на протестите #EndSARS, потребители на TikTok създадоха множество клипове, обясняващи ситуацията в Нигерия. Те бяха споделени безброй пъти и помогнаха за поддържане инерцията на движението.
Обаче, в желанието да споделят съдържание бързо, потребителите понякога разпространяват невярна или подвеждаща информация. А тя води до объркване и подкопава доверието в конкретното начинание. Което е много удобно за ответната страна, която иска да заметат и омаловажи конкретна сенчеста активност.
Това е огромна пречка пред истинските онлайн активисти. Защото децентрализираният характер на социалните медии затруднява регулацията и проверката на достоверността при споделяне на съдържание.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ALLISON DINNER
Но доколкото социалните медии продължават да се развиват, динамиката покрай хаштаг активизма ще продължи да благоприятства трансформацията на познатите ни социални движения. А взаимодействието между онлайн и офлайн пространството ще създава чудесни условия за борба с несправедливостите в живота ни.
Добави коментар