Берлин не беше изненада

08:35, 28 юли 26 / Свят Шрифт:
Васил Найденов

Европа отново се събуди с новина за нападение над цивилни. Този път сцената беше Берлин, а целта – прайд шествие.

Един загинал, десетки ранени и поредното разследване, което тепърва трябва да даде окончателни отговори. Независимо какъв ще бъде финалният съдебен извод за извършителя и неговите мотиви, едно нещо вече е очевидно – случилото се не дойде от нищото.

AP

В последните години европейските общества се променят с темпове, които трудно намират исторически аналог. Миграционните процеси промениха демографската картина на държави като Германия, Франция, Белгия и Швеция. Успоредно с това темите за половата идентичност, сексуалната ориентация и правата на ЛГБТ общността заемат все по-забележимо място в политиката, медиите, рекламата и социалните мрежи.

Поотделно тези процеси могат да бъдат обяснени. Заедно обаче  поставят Европа пред един казус, който дълго време беше избягван – какво се случва, когато две напълно различни ценностни системи започнат да съществуват една до друга?

ЕПА/БГНЕС Clemes Bilan

Голяма част от мигрантите, пристигнали в Европа през последното десетилетие, идват от общества, в които отношението към хомосексуалността не е просто консервативно. В редица държави от Близкия изток тя продължава да бъде криминализирана, а в някои случаи се наказва с изключителна строгост.

Такава е реалността и не става дума за толерантност.

AFP

Тези разбирания не изчезват автоматично с преминаването на една-две държавни граници. Интеграцията не е смяна на адресната регистрация, а дълъг културен процес, който далеч не винаги е успешен.

От другата страна стои Европа, която вече поставя темите за идентичността в центъра на обществения разговор.

Някои го представят това като естествено развитие на либералната демокрация. Неоспорим обаче е прекомереният обществен и медиен фокус върху сравнително малка част от населението. 

ЕПА/БГНЕС Clemes Bilan

Без значение коя позиция е по-близка до истината, резултатът е поляризация и напрежение.

Публичният дебат вече не търси баланс, а противопоставяне. Алгоритмите в социалните мрежи награждават крайностите, медиите предпочитат конфликта пред нюанса, а политиците използват чувствителните теми като инструмент за мобилизация на електората.

ЕПА/БГНЕС Clemes Bilan

В такава среда всяка символична кауза става потенциална мишена за онези, които вярват, че насилието е форма на послание.

Берлин далеч не е първият подобен случай. Европа вече преживя нападения срещу места, свързани с ЛГБТ общността, както и редица осуетени атаки срещу обществени събития. Общото между тях не е конкретната кауза, а изборът на символична цел, която гарантира максимален обществен ефект. Това винаги е било логиката на тероризма – не толкова броят на жертвите, колкото страхът, който остава след тях.

AP Omer Messinger

Тук идва и по-неприятният въпрос. Дали европейските институции не подцениха културните различия в името на политически удобни лозунги?

Години наред интеграцията беше представяна като почти автоматичен процес. Реалността обаче показа, че съжителството между общности с диаметрално противоположни разбирания за религия, свобода, семейството и личната идентичност не се случва само с добра воля.

То изисква ясни правила, ефективна интеграция и безкомпромисно противопоставяне на всяка форма на радикализация.

ЕПА/БГНЕС Clemes Bilan

Същевременно Европа трябва да внимава и с другата крайност. Ако всяка критика към дадена политика бъде определяна като език на омразата, общественият разговор се затваря. И когато хората вече не могат свободно да обсъждат проблемите, те започват да се трупат под повърхността, докато не избухнат.

Това важи и за темата около ЛГБТ общността.

Едно е защитата на основни граждански права – принцип, върху който е изградена всяка демократична държава. Съвсем друго е усещането в обществото, че определени теми доминират публичното пространство. Когато значителна част от хората започнат да го споделят, политиката е длъжна да го отчете, а не да го игнорира.

ЕПА/БГНЕС Clemes Bilan

Защото игнорираните обществени настроения не изчезват, а се превръщат в още един фактор за разделение.

Най-голямата опасност обаче остава радикалният екстремизъм. Точно той превръща идеологическите различия в насилие, използвайки религията като оправдание за убийства. И атакува не само хора, а самата идея, че различни общности могат да живеят заедно в едно свободно общество.

Берлин не беше изненада.

ЕПА/БГНЕС Clemes Bilan

Той е поредното предупреждение, че Европа навлиза в период, в който сигурността, интеграцията и културната идентичност вече не могат да бъдат разглеждани поотделно. Защото са части от един и същ пъзел.

Важното е дали европейските лидери най-сетне ще признаят, че интеграцията не е административна процедура, а сблъсък на ценности, който изисква политическа смелост, последователност и реализъм. И когато политиката отказва да назове проблемите навреме, историята винаги намира начин да го направи.

ЕПА/БГНЕС Filip Singer

 

 

 

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 09:24, 28 юли 26

Нищо подобно,съзнателното и целенасочено натрапване ежедневно ,ежечасно на ЛГБТ обществото като хора с повече привилегии,непрекъснатите крясъци-вижте ме ,аз съм различен и всички трябва да станете като мен,отблъсна останалата част от обществото.Всеки може да бъде,какъвто си иска,но не и да го налага на всички останали.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама