Майкъл Дж. Грийн (със съкращения) за Reuters, 16 март 2026
Има две противоположни визии за това как съюзниците и партньорите на САЩ трябва да се справят с променящия се световен ред. През януари в Давос канадският премиер Марк Карни обяви разрив в глобалната политика и призова средните сили да работят заедно, за да намерят алтернативи на зависимостта от САЩ.
Той представи Пекин като реална противотежест на американската мощ.
ЕПА/БГНЕС Japan PM's PR Office
Междувременно японският премиер Санае Такаичи настоява, че Китай, а не САЩ, е най-разрушителната заплаха, пред която са изправени страните. Зрелищната победа на Такаичи на предсрочните избори през февруари й даде мандат да изготви стратегия за Япония, основана на засилване на сътрудничеството в областта на сигурността със САЩ, въпреки непредсказуемостта на Вашингтон.
Страните от Индо-Тихоокеанския регион, които се намират в сянката на Пекин, осъзнават, че няма реална алтернатива на американското влияние. Вероятно и европейските държави ще стигнат до подобно заключение, въпреки разговорите за стратегическа автономия от Вашингтон.
ЕПА/БГНЕС Mick Tsikas
Ако страните искат, както каза Карни, да бъдат "на масата", а не "в менюто", подходът на Такаичи има по-големи шансове за успех, защото хаосът, предизвикан от Пекин, е по-дестабилизиращ от този на Тръмп.
Стратегията на Такаичи признава, че Япония трябва да изгради широка коалиция от икономически и военни партньорства в Азия и Европа, центрирана около американската сила.
ЕПА/БГНЕС David Mareuil
Визията на Такаичи за японската външна политика е продължение на това, към което се стремеше нейният наставник Шиндзо Абе, министър-председател между 2006–2007 и 2012–2020 г. Тя иска да се съсредоточи върху укрепването на сигурността на Япония и възстановяване на нейното лидерство.
През 2013 г. правителството на Абе провежда серия от военни учения.
Тези симулации показват, че при голям сблъсък в Източнокитайско море Япония няма да може да се справи сама с китайската армия. Но и че на САЩ също ще им бъде трудно да се противопоставят на регионалните амбиции на Китай, без помощ от Япония и други съюзници.
ЕПА/БГНЕС YONHAP
Всяко японско правителство след Втората световна война използваше мирната клауза в японската конституция, която се отказва от правото да се води война за разрешаване на международни спорове. В смисъл, че японските сили не могат да участват в коалиционни военни дейности със Съединените щати или други регионални съюзници, освен с цел защита на Япония.
Тази клауза беше идеалният претекст Япония да стои настрана от войните във Виетнам и Близкия изток.
Абе обаче прокара законодателство, което преосмисли японската конституция и позволи на въоръжените сили да се присъединяват към коалиции за колективна отбрана. Но при условие че съществува заплаха за оцеляването на Япония.
Заедно с това Абе увеличи финансирането на инфраструктурата в Азия, за да противодейства на китайската инициатива "Един пояс, един път". И свърза НАТО с азиатските съюзници, въпреки европейските търкания с първата администрация на Тръмп.
ЕПА/БГНЕС Franck Robichon
Целта на Абе беше да укрепи връзките между демократичните сили и да засили общата им решителност. Тази рамка набра популярност във Вашингтон, както и в Канбера, Лондон и дори Сеул.
Първата администрация на Тръмп възприе термина "свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион", като свой подход към Азия. Администрацията на Байдън също запази този термин.
Малко наблюдатели предполагаха, че Такаичи ще се превърне в носителка на тази геополитическа визия. Но тя започва политическата си кариера в САЩ, където работи като стажантка при прогресивната конгресменка Патриша Шрьодер. След това се издига в редиците на Либерално-демократичната партия на Япония като предано протеже на Абе.
ЕПА/БГНЕС Franck Robichon
Целта на Такаичи е да възстанови баланса на силите в региона, като се фокусира върху по-силни връзки със САЩ в областта на сигурността. Тя работи с Вашингтон за създаване на нов съвместен команден щаб в Япония, ускоряване на двустранното планиране за евентуална китайска инвазия в Тайван и увеличаване на японските инвестиции в критични минерали, както и развитие на енергетиката в Съединените щати.
Япония разширява и съвместното производство на ракети, поддръжката на американски военноморски кораби и самолети в Япония Плюс сътрудничеството с Вашингтон по отношение устойчивостта на веригите за доставки.
ЕПА/БГНЕС Aaron Schwartz
На международни форуми като Г-7 Такаичи вероятно ще следва примера на Абе и ще настоява за солидарност между водещите демокрации, вместо да "намалява риска", дистанцирайки се от САЩ.
Това няма да бъде лесно. Но несигурността в региона се нуждае от сериозна стратегия.
Като министър-председател Такаичи знае, че Япония е ключова за усилията на САЩ да спрат военната експанзия на Китай и да си осигурят достъп до важни минерали. Съветниците на Тръмп също го знаят.
ЕПА/БГНЕС Aaron Schwartz
Стратегия, фокусирана върху сътрудничеството със САЩ, ще даде на Япония повече възможности да ползва американската мощ, за да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена в западната част на Тихия океан.
Дори и при цялата несигурност, идваща от Вашингтон.
Китай не крие амбициите си да бъде доминираща сила в Индо-Тихоокеанския регион. Затова в Австралия, Япония, Филипините и Южна Корея подкрепата за съюз със САЩ остава висока, дори и когато доверието в администрацията на Тръмп спада.
ЕПА/БГНЕС Japan PM's PR Office
Визията на Такаичи вероятно е по-подходяща за Европа, отколкото тази на Карни. Защото НАТО все още се нуждае от американската мрежа от съюзници в Азия, за да противодейства на Китай.
Или както отбелязва един опитен британски дипломат по повод администрацията на Рейгън през 80-те години: "Всичко, което казвате за американците, е вярно…, но те са единствените американци, които имаме".
Майкъл Дж. Грийн е изпълнителен директор на Центъра за изследвания на САЩ към University of Sydney и води катедрата „Хенри А. Кисинджър“ в Центъра за стратегически и международни изследвания.
ЕПА/БГНЕС Franck Robichon
Добави коментар