Тръмп реши да даде на Саудитска Арабия зелена светлина за ядрена програма.
Засега само гражданска, държавна и контролирана от Вашингтон. Но доверяването на държава с авторитарно управление и агресивна външна политика крие риск от неконтролируема ядрена надпревара в най-нестабилния регион на света.
ЕПА/БГНЕС Abir Sultan
Вместо да успокои обстановката, този ход може да отвори път за превъоръжаване на страните в Залива. Например Иран да ускори собствената си програма, вместо да я ограничи, а Турция или Египет да поискат същите технологии, превръщайки региона в истинско ядрено буре с барут.
По принцип създаването на силен противовес в лицето на Саудитска Арабия е начин за блокиране на иранските амбиции за регионално господство. Но в исторически план принципът "врагът на моя враг е мой приятел" обикновено е водел до тежки и непредвидени последици.
Както стана с подкрепата за моджахедините през 80-те години в Афганистан.
ЕПА/БГНЕС Nathan Howard
Вашингтон гледа на Рияд като на основен стълб на американското влияние в региона. Саудитска Арабия контролира огромна част от световните петролни запаси. Освен това е сред най-големите купувачи на американско оръжие и инвестира милиарди в западни активи.
Така че става дума за стратегически прагматизъм и много сложен баланс между икономически интереси, сигурност и енергийно влияние. И както обикновено нещата не са черно-бели.
ЕПА/БГНЕС Nathan Howard
Военният конфликт в Ормузкия пролив повиши цените на петрола, което гарантира колосални приходи за енергийните корпорации и техните акционери. А големите инвестиционни фондове използват пазарните колебания за бързи печалби чрез спекулативни сделки.
Паралелно с това САЩ реализират рекордни добиви на суров петрол и увеличават износа на втечнен природен газ. Защото войната с Иран де факто отслаби десетилетното енергийно господство на Близкия изток и превръна американските износни терминали в основен спасителен пояс за глобалния пазар.
ЕПА/БГНЕС Anna Rosa Layden
Но има и друго.
Рияд настоява за достъп до ядрени технологии отдавна и ако САЩ бяха отказали точно в този удобен за отслабване на иранското влияние момент, Саудитска Арабия можеше да се обърне към Китай или Русия.
Пекин поддържа отлични икономически отношения както с Иран чрез дългосрочни инвестиции, така и със Саудитска Арабия като най-големия ѝ търговски партньор. Нещо повече – Китай посредничи за възстановяването на дипломатическите отношения между Рияд и Техеран, за да намали американското влияние и да се позиционира като глобален миротворец.
ЕПА/БГНЕС Maxim Shemetov
От другата страна Москва и Техеран са в най-близките си отношения от десетилетия. Това включва трансфер на оръжия, дронове и технологии. Русия реално подпомага и иранската гражданска ядрена програма чрез централата в Бушер.
Така поддържането на съюза с Рияд гарантира на Вашингтон, че саудитските петродолари ще продължат да се връщат в американската икономика под формата на инвестиции и оръжейни договори. А престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман пък получава ядрена сделка за десетки милиарди и достъп до най-модерните американски технологии.
ЕПА/БГНЕС Nathan Howard
Основната цел, поне за повечето участници, остава същата – максимално икономическо задушаване на Иран, за да се предотврати появата на шиитска ядрена бомба. Но Рияд никога не е криел, че ако Иран разработи ядрено оръжие, Саудитска Арабия ще направи същото, за да запази баланса на силите.
А това е сбъднатият кошмар на Израел.
Тел Авив е последователен в доктрината "Бегин" и не желае нито една държава в региона да разполага с ядрено оръжие, защото това застрашава самото му съществуване.
ЕПА/БГНЕС Abir Sultan
Затова, поне засега, Израел приема гражданска ядрена програма за Рияд, ако е напълно контролирана от САЩ. И само ако това бъде цената за пълно дипломатическо признаване на еврейската държава, плюс съюз срещу Иран.
Защо ни е важно?
В крайна сметка, защо Саудитска Арабия да може, а Иран – не? Двойните стандарти в дипломацията винаги са отслабвали легитимността на международното право.
ЕПА/БГНЕС Filip Singer
Предоставянето на ядрени технологии на Рияд по време на действащ конфликт не е дипломатически компромис, а изцяло променя правилата на играта в Близкия изток.
Защото ако една държава получи изключение, всички останали ще поискат същото и това може да отприщи процес, който няма да зависи нито от Вашингтон, нито от Тел Авив, дори не и от Техеран.
Което вече е риск от неконтролируема ядрена надпревара в Близкия изток.
ЕПА/БГНЕС Ali Haider
Добави коментар