Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположенията имат огромна роля в световните стратегически търкания. Като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.
Докато малките са предимно потърпевши...
Въведение
Източник: WIKIMEDIA/By no idea
Червено море е жизненоважна икономическа артерия и ще става още по-значима през следващите десетилетия. С повече от 10% от световната търговия, годишно преминаваща през водите му, то служи като връзка между два от десетте най-важни морски маршрута в света - Суецкия канал на север и протока Баб ел-Мандеб на юг.
Въпреки това, с огромния потенциал за развитие се покачва и рискът от конфликти и нестабилност, подхранвани от вечните регионални съперничества и съвременните прокси войни.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yahya Arhab
Исторически контекст
Обскужвайки търговията и културния обмен в продължение на хилядолетия, Червено море винаги е свързвало цивилизациите. От ранните морски търговски маршрути, между Древен Египет и Арабския полуостров, до епохата на колониалните империи, морето винаги е било повече от обикновен воден басейн.
По-скоро нещо като арена за икономически и политически маневри.
Източник: WIKIMEDIA/By Dave Jenkins
През последните десетилетия обаче фокусът се измести. Главно заради пиратството край бреговете на Сомалия. Някога сериозна заплаха, то беше туширано до голяма степен, чрез координирани международни усилия, още през 2008-ма. Но победата се оказа краткотрайна, защото избухна конфликтът в Йемен, който роди нови заплахи.
Падането на дългогодишния йеменски лидер Али Абдула Салех, през 2012-та, предизвика бурна гражданска война. Тя бързо прерасна в прокси сблъсък между Саудитска Арабия и Иран.
Конфликтът не само дестабилизира Йемен, но директно застраши и международното корабоплаване.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yahya Arhab
Разбира се, тук големият проблем са хутите, които атакуват кораби, с противокорабни ракети и морски дронове.
Стратегическо значение
Докато регионалните сили воюват за позиции, великите сили също засилват присъствието си.
Съединените щати поддържат стратегически аванпост в Джибути. Той е ключов за операциите им в Персийския залив и Индийския океан. Вашингтон, заедно с Великобритания, са единствените, които се наемат да нанасят директни удари по силите на хутите. Макар и добре подбрани като цели, ракетите попадат на територията на Йемен.
А това винаги ескалира напрежението в Близкия Изток.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yahya Arhab
Китай, в опит да подсигури маршрут за инициативата си "Един пояс, един път", също иска разширяване на влиянието си. Но преди това - 60% от китайскита стоки за европейския пазар минават през Червено море. И за Пекин е от огромно финансово значение водите да са спокойни.
Дори Русия, която в исторически план винаги е била слабо представена в региона, прави стъпки за прокарване на влияние - чрез военноморски споразумения с няколко африкански държави и нарастващо военно присъствие в Судан.
Всичко това се подпомага от следните фактори.
Източник: WIKIMEDIA/By George Tsiagalakis
Първи фактор Суецкият канал е ключова връзка между Европа и Азия. Ежедневно, той осигурява търговия за над 9 милиарда. Това прави Червено море основна точка от глобалната верига за доставки.
През него преминават около 10% от световния нефт. Страни като Египет, Саудитска Арабия и Етиопия искат да се възползват от този икономически потенциал. Но само 10% от пристанищата в Африка разполагат със съоръжения, способни да приемат големите модерни контейнери.
И тук е огромната роля на САЩ и Китай, с техните инвестиции в логистични мрежи и модернизация на пристанищните съоръжения.
Източник: Wikipedia maps
Втори фактор Държавите по североизточното крайбрежие на Африка и Арабския полуостров, са в процес на серииозен демографски растеж. Специалистите предвиждат, до 2050-та, населението да нарастне от 620 милиона до почти 1,3 милиарда души.
Това ще увеличи БВП на региона - 1,8 до 6,1 трилиона долара. Но е и потенциал за демограски кризи.
Трети фактор Продължаващата война в Йемен покачва напрежението в Червено море. Това създава сложна мрежа от съперничества и прокси-конфликти. Хутите, подкрепяни от Иран, извършват редица атаки срещу търговски кораби. Те застрашават регионалната стабилност и глобалните търговски маршрути. Освен това Хутите са на страната на палестинците, което автоматично ги превръща в политически враг на САЩ.
Източник: WIKIMEDIA/By AFRICOM Public Affairs Office
От друга страна обаче големите играчи в региона - Турция, Саудитска Арабия и ОАЕ, макар и спазващи неутралитет, имат огромен проблем с войната в Газа. По чисто културни и религиозни причини. Те искат тя да приключи максимално бързо. Но пък и не искат да заемат директно ничия страна.
Затова всеки ракетен удар по Хутите допълнително покачва напрежението в региона. А това автоматично рефлектира върху цените на петрола. И носи най-разнообразни усложнения - инфлация, свиване на разходите за потребление, забавяне на енергоемките индустрии, обезценяване на валутата в зависимите от петрола нации. И в крайна сметка – опасения за глобална рецесия.
Източник: WIKIMEDIA/By Ank Kumar
Четвърти фактор И тук е парадоксът - въпреки геополитическите рискове, военната активност в региона се засилва..., заради геополитическите рискове.
ОАЕ например, изградиха ключова база в Еритрея, през 2015-та. Сега тя е плацдарм за операции срещу силите на хутите. Джибути пък се превърна в ключов възел, след като приюти военноморски бази на САЩ, Франция, Италия, Япония и Китай.
Турция от своя страна обучава сомалийската армия и защитава териториалните ѝ води от пирати и нелегални риболовни кораби.
Източник: WIKIMEDIA/By AMISOM Public Information
Заключение
Катализаторите на несигурност в тази част на света са различни. Но действието им има сходен ефект – регионално съперничество и прокси войни.
Борбите за политическа власт и лутащата се външна политика на източноафриканските страни винаги ще бъдат опасение за регионалния баланс на силите. Но финансовите и военни интереси на великите сили в региона са даденост за години напред. И това само усложнява борбата в и между отделните държави в региона. Като войните са предпоставка за хуманитарни кризи.
Ситуацията в региона се нуждае от сериозния дипломатически ангажимент. На всички заинтересовани от безпроблемно преминаване на стоки и петрол през водите на Червено море. Но предвид геополитическите, културни и религиозни условности, постигането на устойчива стабилност в региона и защитата на глобалните икономически интереси е много сложен баланс.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yahya Arhab
Западните участници, трябва да преосмислят агресивните си политики и да приложат балансират подход. Иран също. Защото и двете позиции, ангажирани в конфликта с Хутите, рискуват да доведат до неконтролируеми последици за глобалната стабилност.
Преходът към многополюсен свят налага безапелационно спазване на международното право и ангажимент за дипломатично разрешаване на кризисни събития. От всички диретни или задкулисни участници.
Източник: WIKIMEDIA/By U.S. Navy
Добави коментар