В зората на анимационното кино Уолт Дисни е възприеман като съвременен магьосник. Човек, който вдъхва живот на стари приказки чрез зрелищна визуална магия. Но малцина тогава си задават въпроса - какво се губи, когато магията се превърне в продукт за масова консумация?
Един от тези гласове на съпротива е Дж. Р. Р. Толкин.
Създателят на Властелинът на пръстените гледа с дълбоко подозрение възхода на Дисни и влиянието му върху митологията и приказния жанр. В писмо от 1937-ма, до своя издател, той заявява категорично: "Не бих искал никаква връзка с организацията на Дисни".
Уолт Дисни Източник: Wikimedia Commons
Това не е просто въпрос на литературен вкус, а принципна позиция. Критика към опростяването и комерсиализацията на митовете.
Докато Дисни впечатлява публиката с иновации в Снежанка и седемте джуджета (1937) и Пинокио (1940), за които е важно да се отбележи, че са адаптации на приказка от Братя Грим и книгата на Карло Колоди, Толкин вижда нещо обезпокоително – прекалено изгладени, прекалено преработени истории, пригодени за масовата публика.
Дж. Р. Р. Толкин Източник: Wikimedia Commons
За Толкин истинската приказка не е предназначена само за деца, нито е просто алегория с еднозначни послания. Тя е нещо свещено – носител на културна памет, морална сложност и духовна дълбочина. Там, където приказките някога са се предавали устно и отразявали богатството на вярвания и традиции, Дисни ги превръща в сантиментални, предвидими истории.
Доброто е ясно, злото е очевидно, а щастливият край – гарантиран.
Толкин избира обратния път – неговият въображаем свят е наситен с морална нееднозначност и богословски пластове. Това личи особено ясно в Хобит, където Билбо Бегинс пощадява Голъм – създание, погълнато от пръстена и собствената си поквара.
Източник: Wikimedia Commons
Макар Голъм да е опасен и измамен, Билбо проявява милост. По-късно, във Властелинът на пръстените, точно тази милост се оказва решаваща.
В писмо (#192) Толкин пише:
"Не физическата сила е най-важна, а силата на духа. Фродо заслужаваше чест, защото изразходва цялата си воля срещу злото… Но щеше да се провали, ако не беше "благодатта", която му бе дадена. Състраданието на Билбо… предопредели съдбата на мнозина".
Източник: Wikimedia Commons
Пощадата на Билбо не води до моментна награда – напротив, тя излага всички на опасност. Но в крайна сметка именно Голъм, в пристъп на лудост, осъществява унищожението на пръстена. Самият Фродо не успява.
Това, според Толкин, не е случайност, а проява на Божествения промисъл – дори злото може да бъде използвано за добро. За Толкин доброто не е в постоянна битка с равностойно зло. Злото е изкривена форма на доброто, подвластна на висша воля.
Такава теологична дълбочина е на светлинни години от ясните морални контрасти в историите на Дисни.
Източник: Wikimedia Commons
Според Толкин индустриализираното разказване на истории не просто превръща мита в стока – то заличава духовното и морално усилие, нужно за истинско осмисляне на доброто и злото. И най-вече – премахва тайната, че понякога дори привидната слабост или неуспех могат да имат висш смисъл.
Толкин ни приканва да търсим дълбочина, а не само удоволствие; сложност, а не просто новост. С труда си върху елфически езици и измислени митологии той не търси ефектност, а вечност. За него митът трябва да изглежда истински – да носи тежестта на векове, а не блясъка на спектакъл.
Разбира се, би било несправедливо Дисни да бъде представен като злодей. Ранните му филми са истински постижения в анимацията и емоционалното въздействие. Но същевременно поставят началото на модел, при който непосредствената емоция и пазарната стойност надделяват над дълбочината на разказа.
Източник: ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
През последните години този модел все повече се слива с доминиращите идеологии на времето. Пример за това е предстоящият римейк на Снежанка, който беше остро критикуван заради драстични промени. От премахване на джуджетата до превръщане на героинята в самоуверена лидерка, лишена от романтичен интерес.
Замислен като феминистки прочит, проектът породи скептицизъм и обвинения в подмяна на класическия разказ с политическо послание. Резултатът? Световен приход от едва 87.3 милиона долара при бюджет от 250.
Източник: Wikimedia Commons
Тук ще бъде честно да отбележим, че и самият Властелинът на пръстените е обект на комерсиализация. Превърнат бе в мулти-милиардна франчайз индустрия, с филми, игри и сувенири. Как би реагирал Толкин на това развитие, не можем да знаем. Но би било нечестно да го поставяме извън контекста на съвременната култура, която превръща и най-сакралното в продукт.
Съпротивата на Толкин срещу Дисни не е просто въпрос на вкус.
Това е защита на мита като нещо свято. Не просто визуално магично, а същностно такова. В свят, в който магията често се поднася в готова, захаросана форма, предупреждението на Толкин звучи по-актуално от всякога.
Източник: ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
Добави коментар