Преди два века и половина американските колонии започват бурен протест срещу британското управление. Той е предизвикан от прищевките на един самодоволен крал и наложения от парламента монопол върху продажбата на чай.
Днес ролите са разменени.
WIKIMEDIA Illustrated London News
Великобритания се оказа подвластна на капризите на един непредсказуем президент и големите американски технологични компании. Те са толкова огромни и доминиращи, че сами по себе си са монополи в своите области.
За външния наблюдател сигурно е странно колко спокойно се приема тази зависимост – дори с готовност да се субсидира собствената икономическа обвързаност. Великобритания далеч не е единствената, която прекланя глава пред властта на американските фирми.
Но е ясен пример защо нациите трябва да дадат координиран отговор на компаниите-хегемони.
WIKIMEDIA The White House
Ерата на американските техномонополи започва през 2000-те години. Тогава Обединеното кралство, както и много други държави, става почти напълно зависимо от малък брой американски платформи като Google, Facebook и Amazon.
Това е времето на оптимистичната представа за интернет като демократизираща сила – мечтата от 90-те. Убеждението, че платформите ще направят всички богати и че всеки с хоби или талант може да се включи онлайн и да си изкарва прехраната.
WIKIMEDIA Click Computers, Drogheda
Американското технологично надмощие не е резултат на еднократно политическо решение. То е избор, който държавите направиха доброволно. Можеха да постъпят и като Китай например, който блокира чужди сайтове и изгради свои собствени.
Макар че подобна стъпка е далеч по-лесна за изпълнение в авторитарна система, тя си остава разумна индустриална политика. И прави Китай единствената друга голяма икономика със собствена дигитална екосистема.
WIKIMEDIA Ibrahim.ID
Моделът действа през 2000-те и 2010-те години. Тогава облачните услуги бързо биват овладени от Amazon и Microsoft. Не се появява сериозен европейски или британски конкурент и на платформи като Uber или Airbnb.
Тези компании несъмнено предлагат удобство и развлечения, но богатството на интернет не се разпределя толкова мащабно, колкото мнозина се надяваха тогава. Вместо това американските фирми взимат големия дял и стават най-ценните корпорации в историята.
WIKIMEDIA Welleman
Сега историята се повтаря с изкуствения интелект, като големите печалби пак отиват към Силициевата долина. Но как всичко това срещна толкова слаб отпор?
Накратко – Обединеното кралство и Европа следват логиката на свободната търговия и глобализацията. Според тази теория държавите трябва да се фокусират само върху това, в което са най-добри.
PIXABAY Smiling Pixell
Така както има смисъл Великобритания да внася френски бургундски вина и испански шунки, изглежда логично да разчита на американски технологии, вместо да развива местни. По-добре да се специализира в собствените си силни страни като финансите, творческите индустрии или производството на отлично уиски.
Но при новите платформи аналогията с обичайната търговия не важи. Защото има огромна разлика между хубавите вина и технологиите, които поддържат цялата онлайн икономика. Бургундското може и да е скъпо, но не извлича стойност от всяка търговска транзакция по света и не събира ценни данни.
WIKIMEDIA Rubin Obs
Теориите за търговия от 90-те не отчитат разликата между обикновени стоки и това, което по същество представлява пазарната инфраструктура на XXI век. Сега актуални са системите, от които зависи цялата дейност по купуване и продаване.
Точно както са мастодонти като Google и Amazon.
По-точна аналогия би била да позволиш на чуждестранна фирма да изгради платени пътища в страната ти и за "благодарност" да наложи каквито такси пожелае. Точно това се случва с изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект във Великобритания.
WIKIMEDIA Department for Science, Innovation & Technology
По време на държавното посещение на президента Тръмп през септември Обединеното кралство с гордост отбеляза инвестициите на Google и Microsoft в "центрове за данни" – огромни складове с компютърни сървъри, които захранват AI системи.
Но центровете за данни са най-ниското стъпало в икономиката на изкуствения интелект – частна инфраструктура, която просто връща печалбите обратно към американските централи.
Друг вариант е Обединеното кралство да запретне ръкави и да стане истински лидер в AI. Това е ход, който нито Вашингтон, нито Пекин биха позволили. Няма и нужда, защото Великобритания доброволно продава повечето от ключовите си таланти и AI активи през последното десетилетие.
WIKIMEDIA DeepMind Technologies Limited
Най-известният пример е придобиването на DeepMind от Google. Резултатът е AI стратегия, свеждаща се до доставка на електричество и земя за центрове за данни.
Ако технологичните платформи наистина са като платени пътища, логичната стъпка би била да се ограничи техният дял – например чрез тавани върху таксите или чрез такси за извличане на данни.
Но нито една държава не го прави. Платформите се приемат, без да се регулира тяхната сила, както по принцип се прави с други видове инфраструктура.
WIKIMEDIA DMA
Европейският съюз е най-близо до постигането на тази цел с Акта за цифровите пазари, който регулира как доминиращите платформи третират зависимите бизнеси. Американското правителство, от своя страна, също е в плен на своите местни технологични гиганти, но Конгресът засега си остава парализиран.
Ако Обединеното кралство искаше да поеме по различен път, като се противопостави на това икономическо колонизиране, можеше да си партнира с Европейския съюз и може би Япония, за да разработят обща стратегия.
WIKIMEDIA Cabinet Secretariat
Засега обаче, както и други държави, ощетени от американското надмощие, Лондон се адаптира бавно, надявайки се, че рецептата от 90-те все още работи – въпреки доказателствата за обратното.
Истината е, че днес живеем в цинична епоха. И се нуждаем от антимонополна рамка с далеч по-голяма сила от всичко, което сме виждали досега. Защото е ясно, че светът би спечелил от повече компании, идващи от различни държави.
Алтернативата не само ще ни струва скъпо, но е и политически опасна. Защото ражда зависимост, а тя от своя страна – недоволство.
WIKIMEDIA Number 10
Добави коментар