С нов космически център на „Цариградско шосе“ и мащабен проект в Доброславци, EnduroSat не просто изстрелва сателити – тя изстрелва България на картата на световната космическа индустрия.
За да бъде София истински технологичен лидер, управниците на града трябва да вървят успоредно с иновациите – а понякога дори преди тях, за да ги привличат, вместо да ги догонват.
От „гаражна“ идея до космическа империя в София
Когато през 2015 г. младият инженер Райчо Райчев основава EnduroSat с мечтата България да участва в глобалната надпревара за Космоса, едва ли някой, освен него, е вярвал, че десет години по-късно компанията ще бъде сравнявана със SpaceX и Airbus.
Днес централата на EnduroSat, която компанията откри на 30 октомври 2025 г. в София – на „Цариградско шосе“ №99 – е не просто офис, а най-големият космически център в Източна Европа. Разположен на 17 500 кв. м, той е шест пъти по-голям от предишния и може да произвежда до два сателита от класа на Starlink дневно.
По мащаби и производствен капацитет това нарежда EnduroSat веднага след SpaceX – единствената друга компания в света, способна да произведе над 500 сателита за тримесечие.
Амбицията на EnduroSat е да намали цената на достъпа до космически данни 3000 пъти – от хиляда долара за гигабайт до едва 1 долар. Подобно „демократизиране“ на данните може да отключи нови приложения в сектори като земеделие, транспорт, климатичен мониторинг, градско планиране и сигурност, от които пряко би се възползвала и София.
Новият космически център е построен за по-малко от година в сградата на бившата Alpha Bank – реконструирана и превърната в свръхмодерна производствена лаборатория. Проектът струва над 20 млн. евро, а само лабораторното оборудване достига 10 млн. евро.
EnduroSat привлече 104 млн. долара нови инвестиции от водещи фондове като Google Ventures, Riot Ventures, Shrug Capital и European Innovation Council Fund, като общата стойност на привлечените средства за тази година надхвърля 160 млн. долара – най-голямата deep tech инвестиция в България.
Това не е просто корпоративен успех, а икономически тласък за София, който води със себе си стотици нови работни места за инженери, физици, ИТ и производствени специалисти.
Освен това повишава многократно интереса на чужди инвеститори към столицата като индустриална дестинация, развива образователната и научната среда чрез стажантски програми и изгражда имидж на София, сравним с Тулуза (Франция) и Бремен (Германия) – традиционни европейски космически центрове.
Доброславци – бъдещият „космически град“ на Европа
По време на откриването на новата база Райчев представи и следващата амбициозна стъпка – проект за изграждане на 3,5 млн. кв. м (3,5 кв. км) космически технологичен кампус върху територията на бившето летище Доброславци край София.
Идеята е там да се създаде екосистема от лаборатории, изследователски центрове и производствени мощности, където български и международни инженери ще работят рамо до рамо върху следващото поколение сателити и системи за наблюдение на Земята.
Подобен проект има потенциал да промени икономическата карта на региона.
Реализирането му ще доведе до инвестиции за стотици милиони евро през следващите години. Десетки компании от космическия и технологичния сектор ще изградят бази и лаборатории, ще създадат хиляди работни места с висока добавена стойност.
Космическият парк може да превърне София в технологичен магнит за региона – подобно на начина, по който Бангалор се превърна в IT столицата на Индия или Естония – в дигитален модел за цяла Европа.
Европейският пример и въпросът пред България
В Европа правителствата и местните власти активно подкрепят иновативни компании от типа на EnduroSat, осъзнавайки, че космическите и deep tech индустрии са стратегически актив за националната сигурност и икономика.
Франция, например, инвестира милиарди чрез програмата France 2030, за да подпомага компании като Airbus Defence & Space и десетки стартъпи в Тулуза – днес призната за „европейската столица на Космоса“.
В Германия федералното правителство и местните власти в Бремен и Дармщат изградиха космически паркове и технологични клъстери, които приютяват компании като OHB и ArianeGroup, осигурявайки данъчни стимули и публично-частни партньорства.
Естония – една от най-малките държави в ЕС – създаде цяла екосистема от държавно подкрепени лаборатории и акселератори, превръщайки Талин в модел за дигитална и космическа иновация.
Тези примери показват, че държавната воля и градското лидерство могат да бъдат катализатор за технологичната индустрия. Готови ли са българските институции и Столична община да последват този модел и да подкрепят проекти, които носят не просто инвестиции, а висока добавена стойност, престиж и бъдеще за България и София?
Изводът е ясен
Ако София и България искат да бъдат дом на компании като EnduroSat, те трябва да вървят успоредно с такива проекти – дори да ги изпреварват, създавайки среда, която привлича иновациите и инвестициите, вместо да се опитва да ги догонва, когато вече са заминали в орбита.
Добави коментар