Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение.
PIXABAY/ds photo kh
През тази седмица в Италия се проведе ключов референдум. За едни той беше въпрос на справедливост и приобщаване. За останалита беше мярка, преосмисляща понятието италианец.
В една страна, която все още се бори с миналото, за да оправи бъдещето си.
ЕПА/БГНЕС/Alessandro Di Marco
В основата е предложението за преминаване от традиционния италиански принцип jus sanguinis - право по кръв, към по-инклузивната система, известна като jus culturae или право по култура.
Според предложението, децата родени в Италия, от родители без италианско гражданство, ще могат да кандидатстват за гражданство, след минимум пет години обучение в страната. Това касае стотици хиляди младежи. Деца, които по документи са чужденци, но са израснали в училище с езика на Данте Алигиери и Луиджи Пирандело.
ЕПА/БГНЕС/Alessandro Di Marco
Дебатът около предложената реформа не е само юридически. Той е културен, екзистенциален и поколенчески.
Референдумът отразява напрежението и консервативната представа за наследство. В общество, което, макар и неохотно, става все по-разнообразно - демографски, езиково и духовно.
ЕПА/БГНЕС/Alessandro Di Marco
В продължение на повече от век италианската идентичност е свързана с произхода. Дори когато мигрантите трансформират градове като Милано или Палермо, държавата упорито се придържа към убеждението, че да бъдеш италианец означава да си потомък на италианци.
Тази логика е дълбоко заложена в националната памет и следвоенната конституция. Там кръвта и земята, а не гражданското участие, определят кой къде принадлежи.
ЕПА/БГНЕС/Alessandro Di Marco
Но Италия вече не е страната, която беше. Дори и само поколение назад. На десет деца, родени на италианска земя, сега две вече са с чуждестранни родители. Обаче - учебните зали в цялата страна посрещат ученици от всички континенти. И те изучават италианския като роден, а не като втрори език.
Те растат със същите учебници, същите препратки и често със същите мечти, като своите съученици, родени в италиански семейства. Но без легално да са част от националната общност.
ЕПА/БГНЕС/Alessandro Di Marco
Референдумът цели да се справи с това разминаване между реалния живот и институционалната закостенялост. заедно с това, той вади на повърхността и дълбоката тревога за бъдещето Италия.
Противниците на реформата предупреждават, че разхлабването на закона ще промени драстично разбирането на самите граждани за национална идентичност. Според тях гражданството трябва да се заслужи - чрез години на интеграция, а не заради "присъствие".
ЕПА/БГНЕС/Alessandro Di Marco
Това обаче пренебрегва незабележимата трансформация, която без друго се случва - децата на имигрантите формират италианското общество. Не чрез революция, а през ежедневието си. Те са италианци и социално, и културно. С изключение на закона.
Референдумът не обещава автоматично гражданство. Той просто предлага синхронизиране на националната идентичност с реалността. Като понижава прага за онези, които вече са прекарали формиращите ги години в италианската система.
Празник на Италианската републиката ЕПА/БГНЕС/Paolo Giandotti
Това е повратна точка в начина, по който Италия възприема себе си. И в конкретния случай малкият човек се изправя пред голям избор.
Предизвикателството не е просто промяна на даден закон. А официално приемане на изцяло нова постановка за нацията.
Политическата и правна система на страната досега не успяваше да догони промените, които се течаха в италианските домове. Но новото поколение италианци е тук и очаква да бъде припознато. Наравно с останалите.
Президентът на Италия Серджо Матарела ЕПА/БГНЕС/Paolo Giandotti
Добави коментар