Докато дипломацията продължава да се сблъсква челно с популизма на новото време, способността да нагаждаш подхода си към трудни партньори се превръща в екзистенциално умение за световните лидери.
Много от европейските демократи например, които все още се придържат към класическите либерални норми и идеализма в политиката, просто се препънаха в Тръмп. Заради неговия егоцентричен, бизнес ориентиран мироглед.
В случая разликата не е в ценностите, а в тактиката.
ЕПА/БГНЕС/Remko de Waal
Тръмп се храни с опозиция.
Той черпи енегия от критиката и я трансферира за вътрешнополитическа употреба. Затова и всички европейски лидери, още от времето на Меркел, обсебени от желание да го упрекват, просто не постигнаха стратегическите си цели.
Вместо това задълбочиха трансатлантическите разногласия и отслабиха влиянието на Европа във Вашингтон.
ЕПА/БГНЕС/Sem Van Der Wal
И тук на сцената се появява Марк Рюте. Очарователен, но пресметлив, Рюте прозря нещо, което повечето от колегите му още не съзнават. С Тръмп не става въпрос за това кой е прав, а кой печели разказа.
И вместо ненужно да се боричка с Тръмп, Рюте директно го разоръжи.
По време на срещата на НАТО той обезмисляше избухванията на Тръмп, използвайки хумор. После хвалеше противоречивите му решения, като ударите срещу Иран например.
И така гарантира, на Европа, че Тръмп си тръгва с усещането за победа.
ЕПА/БГНЕС/Remko de Waal
Това беше показно как се менажира егото на един, меко казано, непредсказуем съюзник с диктаторски забежки.
Защо ни е важно?
Действията на Рюте не бяха раболепни. Те бяха стратегически обмислени. И много смислени. Защото Шефът на Алианса прекрасно знаеше какво е заложено на карта - единство на НАТО, озаптяване на Русия и запазване на американския ангажимент.
ЕПА/БГНЕС/Robin Van Lonkhuijsen
Рюте изигра необходимия спектакъл. Но така, че да постигне резултат. И го постигна – страните-членки на НАТО се ангажираха да увеличат военните си разходи до 5% от БВП. Плюс запазване на уговорката в прословутия "Член 5-ти".
А това допреди месеци изглеждаше немислимо.
Не е случайност, че тази промяна настъпи именно под ръководството на Рюте. И в присъствието на Тръмп. Президентът на САЩ, естествено, си присвои заслугите. А шефът на НАТО, разбира се, не възрази.
Защото точно това беше целта - Тръмп обира овациите, Европа получава същественото.
ЕПА/БГНЕС/Jeffrey Groeneweg
Либералните лидери се гордеят със защитата на норми като върховенство на закона, човешки права и демократични институции. И те наистина са основни стълбове на западния ред.
Но когато тези ценности се превърнат в бариера - заради участници в политическия спектакъл, които далеч не изповядват същите рабирания - те губят своята ефективност.
Рюте показа, че е възможно да защитаваш демокрацията, без да предизвикваш или участваш в конфронтация.
ЕПА/БГНЕС/Jonas Roosens
Рюте не предаде мисията на НАТО, нито пък демократичния идеал.Той просто използва различни средства, за да стигне до тях. Или както каза президентът на Финландия, Александър Стуб: В дипломацията се стремиш към цел и резултат.
Рюте постигна и двете.
В основата на този успех стои емоционалната му интелигентност. Нидерландският политик осъзна, че Тръмп не може да бъде убеждаван с анализи и документи. Той търси усещане за доминация. Освен това е податлив на ласкателства.
ЕПА/БГНЕС/Robin Van Lonkhuijsen
За първи път някой опита да не променя Тръмп. И така, чрез адаптация, трансатлантическото сътрудничество беше запазено. Без пушилка и публичен разрив.
Център-лявото крило на Европа отдавна бърка, че ценностите сами по себе си могат да оформят резултати. И улисани в политики с доста спорни стойности, забравиха, че не всички мислят като тях.
Wikimedia
А в един все по-бизнес ориентиран и войнствено настроен свят, влиянието, освен принципи, изисква и умели действия.
В крайна сметка, независимо кой точно обитава Овалния кабинет, "математиката" не излиза, ако всички европейски членки на Алианса, плюс Канада, харчат за отбрана по-малко отколкото САЩ. Но искат гаранции за подкрепа, особено когато Русия чука на вратата...
В случая Рюте не изостави европейските идеали, а избра да ги защити, залагайки на стратегическото мислене пред самодоволния морализъм.
ЕПА/БГНЕС/Robin Van Lonkhuijsen
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Много хубави локуми,но истината си е истина-вече няма да целуват задника на Байдън ,а на Тръмп и пак ще си живеят като паразити кръвопийци на гърба на големия брат и за сметка на обикновените граждани на Европа.А и на кой му дреме за тях,нали гушките са пълни с долари,с евро,едни 800млрд..........