В сутринта на 31 октомври 1984 г. Соня Ганди е млада съпруга и майка, която живее в резиденцията на министър-председателя в Делхи. Тъкмо се кани да влезе в банята, когато чува изстрели откъм градината.
Свекърва ѝ Индира Ганди, току-що е напуснала резиденцията, за да отиде в кабинета си в съседната сграда. Само след няколко минути тя ще бъде убита от двама свои телохранители сикхи, в отмъщение за щурма на най-свещеното място за сикхизма, Златния храм в Амритсар, извършен от индийската армия по-рано същата година.
Kulturologia.ru
Звукът приличал на пиратки, но бил някак "различен". Детегледачката на децата започнала да блъска истерично по вратата на банята и да сочи към градината.
Соня се втурнала натам. Към нея бавно се движел бял автомобил "Амбасадор". Вътре Индира лежала обляна в кръв, със зацапано сари и отворени очи. По лицето ѝ имало изражение, което Соня запомнила като изненада.
"Мамо, мамо", опитала се да каже тя. Но от устата ѝ не излязъл звук. В болницата чакала с часове, докато поклащането на главата на един лекар не потвърдило най-страшното.
THE GUARDIAN Sondeep Shankar
Изпитанието обаче не приключило с това. Съпругът ѝ Раджив Ганди, по-големият син на Индира, бил повикан от предизборен митинг в Западен Бенгал. Когато пристигнал, ѝ съобщил, че партийното ръководство искало да стане министър-председател.
Реакцията на Соня била смесица от гняв и ужас. "Ще те убият! Ще убият и теб!", умолявала го тя. Раджив отговорил: "Така или иначе ще ме убият". И същата вечер, докато тялото на Индира лежало в дома им, Раджив положил клетва като министър-председател.
Това е един от най-разтърсващите моменти в Belonging: A Journey of Love – новите мемоари на Соня Ганди.
THE GUARDIAN Abhishek Bali
Жената, коятодо голяма степен стояла далеч от политиката, вече била съпруга на индийския министър-председател. По-късно самата тя щяла да застане начело на Конгресната партия, да я поведе към две победи на парламентарни избори и да се превърне в една от най-влиятелните политически фигури в страната.
Този епизод обаче предвещава и друга опустошителна загуба. През 1991 г. е убит и самият Раджив. За Соня следващите години преминават под знака на оттеглянето от обществения живот.
На 19, като млада жена от малко италианско градче, тя се запознава с Раджив, който е индийски студент в Англия. Връзката им я отвежда в непозната страна и ново семейство, а между нея и Индира постепенно се изгражда близка привързаност. Чрез съпруга си и свекърва си Соня приема Индия за свой дом.
Kulturologia.ru
Когато Далай Лама я попитал дали изпитва желание за мъст към убийците на съпруга си, тя отговорила: "Не, не изпитвам", и избухнала в ридания. Постепенно, пише тя, Раджив се превърнал в "присъствие вътре в мен, а не в пронизващо отсъствие".
Но скръбта се завръщала при важните семейни събития. На дипломирането на сина ѝ Рахул, в Кеймбридж през 1995 г., тя и децата ѝ били завладени от мисълта колко горд би бил Раджив.
Междувременно политиката все по-настойчиво започвала да я търси. Конгресната партия, политическата опора на семейството на съпруга ѝ в продължение на поколения, губела единство и изборни позиции. Високопоставени партийни фигури напускали, а призивите Соня да поеме ръководството ставали все по-силни.
THE GUARDIAN Robert Nickelsberg
Първоначално тя отказвала. Пише, че чрез Раджив била видяла политиката отблизо – не само нейните постижения, но и "амбицията и алчността, лицемерието и предателството". "Винаги съм изпитвала неприязън към политиката", признава тя.
Сривът на партията обаче започнал да изглежда като лична загуба. Когато минавала покрай снимките на Индира и Раджив, я обземала "смесица от болка и вина". Страхувала се, че силите, срещу които двамата се борили в защита на "плуралистичния дух на Индия", набират мощ.
Става дума за възхода на индуисткия национализъм, който според нея застрашава "светската и плуралистична визия" за Индия, която те опитвали да защитят.
ЕПА/БГНЕС Rajat Gupta
Лидерите на Конгресната партия твърдели, че без нея партията може да се разцепи и да остане малко политическа съпротива срещу общностния национализъм. Соня вярвала, че фамилното име на семейството има притегателна сила отвъд религията, кастата, езика и регионалните различия. Точно това, казва тя, било "най-убедителният аргумент".
Съмненията ѝ обаче били свързани и със собствените ѝ качества. Как една чужденка би могла да се справи на позиция, заемана преди това от толкова силни личности? У дома Рахул и Приянка се страхували да не загубят и майка си така, както загубили баба си и баща си.
Най-драматичната политическа сцена в мемоарите обаче се разиграва седем години по-късно, след победата на Конгресната партия на изборите през 2004 г., когато Соня лично ръководи предизборната кампания.
Тя отива в президентския дворец в Делхи заедно с Манмохан Сингх, за да представят официално претенциите на ръководената от Конгреса коалиция да състави правителство. Всички очакват тя да стане министър-председател. Но Соня не казва нищо.
Вкъщи съобщава , че възнамерява да откаже поста. Партийни активисти се събират пред портите, а нейни високопоставени колеги настояват за среща.
"Вие водихте предизборната кампания, вие ни поведохте", казва един от тях. "Хората повярваха във вас. Как можете да ги разочаровате? Нашите активисти ще се разбунтуват. Мислите ли, че ще приемат друг лидер?"
THE GUARDIAN Abhishek Bali
Пристигат и лидерите на коалиционните партньори, за да я разубедят. Обграждат я, спомня си тя, а един от тях настоява: "Няма да приемем отказ". Притисната от ситуацията, Соня промълвява: Theek hai – добре. Те приемат думите ѝ за съгласие и започват да я поздравяват.
Децата ѝ са потресени. Рахул нахлува в стаята с въпроса: "Ти каза да?". А сестра му Приянка я призовава да не позволява на никого да я принуждава да вземе решение.
Соня разказва, че прекарва дълга нощ в спорове със самата себе си, с приятелите и семейството си. Рискът не бил само личен. Тя вярвала, че основната опозиционна сила – Индийската народна партия (БДП) – ще продължи да използва чуждестранния ѝ произход като политическо оръжие и че приемането на премиерския пост ще позволи на този спор да "предизвика хаос" и да навреди на страната.
Затова, вместо себе си Соня избира Сингх. Той е икономист по образование и човек, когото определя като "безупречен в морално отношение", с "дълбоко и всеобхватно разбиране за управлението".
Мемоарите стават особено откровени, когато авторката преминава от семейните спомени към Индия, която според нея вече е загубена.
Соня твърди, че когато навлязла в обществения живот, в парламентарната политика все още имало "определена почтеност и приличие".
BLOOMBERG
Политическите нападки и острите думи не били нещо ново, но тя вижда все по-силно желание у управляващите "да унижават и измъчват онези, които мислят различно, да сплашват хората, които възприемат като свои противници". Според нея това е част от международната тенденция към "безсърдечност, която съпътства авторитарните режими".
Портретът ѝ на министър-председателя Нарендра Моди от индуистката националистическа БДП е необичайно директен.
Двамата практически не са имали истински контакт, пише тя, отвъд официалните поздрави на парламентарни събития и няколко случайни размени на реплики. "Той обикновено отвръща поглед", отбелязва Соня, "избягва зрителния контакт".
HINDUSTAN TIMES Raj K Raj
Представата на Моди за Индия, пише тя, е формирана от движението "Раштрия Сваямсевак Сангх" (RSS) и "утвърждава фундаментализъм, при който неговата вяра и култура стоят над всички останали". Това е Индия на "йерархията, реда и контрола". Докато нейната е "Индия срещу хегемонията", която отстоява "приобщаването, светския характер на държавата и социалната справедливост".
Сред острите критики обаче Соня казва, че разбира "неудобството", което Моди изпитва спрямо управляващия елит на съвременна Индия. Самата тя се чувствала неуютно в привилегированите салони на Делхи, където политическите разговори изглеждали "много далеч от реалността на Индия".
Произходът на Моди, пише тя, "може и да не е толкова скромен, колкото твърди неговият PR екип", но той "със сигурност е проправил пътя си към властта в RSS, идвайки от среда в неравностойно положение". Това е рядко признание за социалната дистанция между конгресния елит и избирателите, които Моди успява да привлече и да представлява политически.
REUTERS
Belonging не е безпристрастна историческа хроника. Скандалът с оръжейните сделки "Бофорс", който нанесе тежки щети на правителството на Раджив Ганди и преследва семейството в продължение на десетилетия, е разгледан сравнително накратко.
Мемоарите от 502 страници са значително по-малко откровени и по отношение на неудобните страни от собственото политическо наследство на Конгресната партия.
Соня има много какво да каже за политическата корупция, лицемерието и упадъка на обществените стандарти при нейните опоненти, но до голяма степен заобикаля културата на клиентелизъм, шуробаджанащина и корупция, която съпътстваше управлението на Конгреса.
Rajat Gupta
Почти липсва и равносметка за отговорността на партията за ерозията на общественото доверие.
Тя полага усилия да защити политическото наследство на съпруга и свекърва си, въпреки продължителния упадък на партията, която двамата изградиха. Историята, която разказва, е не само за цената на това наследство, но и за една жена, която твърди, че никога не е искала живота, който в крайна сметка е трябвало да води.
NDTV
Днес 79-годишната Соня е член на горната камара на индийския парламент. Рахул, на 55 години, е депутат с четири мандата и лидер на опозицията. Приянка, на 53 години, също е народен представител.
Соня казва, че предизвикателството е било да остане вярна на идеята за "справедливо и хуманно общество" въпреки болката и загубите, победите и пораженията, както и политическите маневри, които властта неизбежно изисква.
Но тя не завършва с триумф, нито дори с увереността, че историята ще я оправдае.
В този момент ми се струва, че въпреки всичките ми усилия не успях да отблъсна силите, срещу които се бях изправила.
Добави коментар