Финландизацията на НАТО се провали

Дългогодишната мечта на Кремъл за "финландизация" на НАТО на този етап няма как да се сбъдне.

Терминът става популярен още по времето на Студената война, когато Финландия спазва строг неутралитет, подобен на шведските си съседи. Макар и ориентирани на Запад, управляващите в страната се съобразяваха с могъщия си съсед – СССР и се въздържаха от решения, които биха предизвикали неодобрението на Москва. Политиката, водена от финландските правителства бе пример за баланс в отношенията както със Запада, така и със Съветския съюз.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Johanna Geron 

Независимостта на северната държава от Русия датира от декември 1917 г. Но през ХХ в. финландците имаха печален опит и в двете войни с комунистическия си съсед, в резултат на които загубиха част от територията си. Подобно на България в края на Втората световна война Финландия е принудена да води военни действия срещу съюзника си Германия и също като нас не е сред признатите за съвоюваща държава с нацистите.

Има и разлика, защото финландците воюват за освобождаване на собствената си територия в Лапландия срещу отказващите да се оттеглят военни части на Третия райх. След тези изпитания Финландия става една от малкото европейски държави, които след края на Втората световна война не спират да се подготвят за нова.

Няма съмнение, че ако СССР не е бил заинтересован от запазването на независимостта на съседна Финландия, то тя е щяла да я загуби. В края на Втората световна война всички се съобразяват с желанията на комунистическата империя. Управляващите в северната държава разбират крехкото си положение и започват да водят политика на нови и конструктивни отношения със СССР. Тази линия на дипломатическо поведение продължава дълги години. Не спира и след разпада на комунистическата империя, когато Финландия се оказва с обща граница с Руската федерация, която наследи не само международните договори и споразумения на СССР, но и неговите ядрени оръжия.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kimmo Brandt 

С нахлуването на руската армия на територията на европейска Украйна ситуацията на континента рязко се промени.

Многократните оплаквания от представителите на Кремъл преди пълномащабната инвазия в Украйна бяха свързани с разширяването и приближаването на НАТО до границите на РФ. За властите в Москва отбранителният съюз е враг, а краткото време, през което руската страна беше беше част от програмата „Партньорство за мир“ (Partnership for Peace) на НАТО, остана в миналото и бе забравено. Обикновено в живота за свое оправдание насилниците използват две възможности: или са насилвани при израстването си, или предполагат, че ще бъдат насилени и това е причината първи да посегнат, за да се защитят.

Путин претендира да е от втория тип, но очевидно това не бе прието от финландците нито за легитимно, нито за успокояващо.Историческият ход на северната държава бе точно обратното на очакванията и стратегическите цели на Кремъл.

С пълномащабната война в Украйна вместо да предизвикат "финландизация" на НАТО, стратезите в Москва постигнаха "натовизация" на Финландия.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Matthys

Северната държава стана най-бързо приетата в 74-годишната история на Алианса. Заедно с Швеция, която след края на Наполеоновите войни пази строг неутралитет (повече от два века), Финландия подаде молба за членство през май 2022 година, само три месеца след инвазията на Русия в Украйна. Още преди години Путин бе споменал, че като погледнел през границата, виждал финландец, но ако държавата станела някога член на НАТО, щял да вижда враг.

Сега вече му се и налага. 

Още повече, че доскоро не толкова мощните, но негови заклети "натовски врагове" – Литва, Естония и Латвия, могат да разчитат на бърза помощ от добре и модерно въоръжения си съсед – Финландия. Столицата ѝ Хелзинки е на около 80 км. от столицата на Естония – Талин. Доскоро военновъздушните сили на НАТО в района на Балтийско море зависеха от няколко норвежки летища, но сега Финландия добави още бази и писти. А километрите граници на НАТО с Руската федерация се удвоиха и вече са над 2 500 км.

Предната позиция на Алианса с тези, които приемат държавите членки за неприятели, бе фундаментално променена, още повече, че се очаква членство и на Швеция в близко бъдеще.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kimmo Brandt

Тази нова ситуация, в която се оказа демократичният свят, изкуши държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да заяви, че „ускоряването на процесите за разширяването и укрепването на НАТО е единственото, за което можем да благодарим на г-н Путин“. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза, че Финландия сега е по-защитена и НАТО е по-силен с Финландия като съюзник.

Военните сили на държавата включват 23 000 активно служещи и 350 000 резервисти. Новият член е известен със своята всеобхватна военна обучителна система, която предоставя обучение на всички резервисти в страната. Това включва редовни учения и тренировки, както и обучение по специализирани умения, като например снайперизъм и разузнаване. Саули Нийнистьо, настоящият президент на Финландия, поясни: „Членството в НАТО не променя всичко. Но за да е съюзник, Финландия трябва да възприеме нови начини на мислене“ и увери, че страната му „ще бъде надежден съюзник, който ще укрепва регионалната стабилност“.

За северната държава членството в НАТО може да не променя всичко, но от Русия реагираха остро, като заявиха, че това било посегателство срещу сигурността и националните ѝ интереси. Москва обяви, че по границата ще разположи ракети, повече военни и т.н. Вместо да вижда враждебност в разширяването на НАТО, Руската федерация би могла да избере да работи за по-добро взаимодействие и доверие не само със своите съседи, но и с другите държави. Сътрудничеството и дипломацията могат да бъдат по-ефективни за защитата на националните интереси, отколкото ескалирането на напрежение и воденето на война в Европа.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tomi Hanninen

За съжаление инвазията в Украйна и поведението на Путин все повече изключват подобни възможности.