Фактът, че мексиканците са най-големите потребители на сладки напитки в света не е толкова поразителен. Но историята на един град, който се откроява с афинитета си към колата и заболеваемостта си от диабет, със сигурност е по-интригуваща. И показателна.
Тъй като питейната вода в живописния планински град Сан Кристобал де Лас Касас става все по-оскъдна много домакинства са принудени да търсят алтернативи. Това принуждава много местните да пият повече от два литра газирани напитки дневно.
Снимка: PIXABAY/jplenio
Резултатът върху общественото здраве се оказва опустошителен. Но как се стига дотук?
През 60-те години на миналия век, Кока-Кола построява завод в покрайнините на Сан Кристобал. Тогава, с подкрепата на държавата, местните лидери започват да консолидират власт. Религиозната, икономическа и социална мощ им помага да поемат контрол върху концесиите за разпространение на гиганти като ,,Кока-Кола“.
Компанията е привлечена от наличието на вода в региона. Дъждовете са обилни и чести. А количеството вода в една бутилка от газираната напитка е близо 90%. Затова пък заводът е най-големият в света за времето си. И производството води до изчерпване на водните ресурси в Чиапас, където се намира живописният град.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Carlos Lopez
Половин век по-късно късметлиите в региона имат вода веднъж на два дена. Но тя е замърсена от отпадъците на завода и е негодна за консумация. Което принуждава жителите на града да посягат към колата като заместител на водата. Плащайки на виновника за нейната лиса.
Така порочният кръг се затваря. И носи смърт.
В началото Кока-Кола успешно рекламират продукта си. От билбордовете се усмихват модели от местната общност. И посланията са отправени на техния език.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Carlos Lopez
Същевременно приемът на Кока-Кола започва да се преплита с културния живот на Чиапас. Нито едно празненство по случай раждане, брак или религиозен празник не се счита за пълно без христоматийното безалкохолно за гостите.
Напитката става неразделна част дори от религиозни обреди и лечебните церемонии. Те често са преплетени с католическия канон, но се провеждат автономно от църквата. Самата бутилка от Кока-Кола вече се счита за централен елемент от церемониите, равнозначен на тамяна, свещите и даровете.
,,Колата е сладка и духовете я оценяват. Освен това има известни лечебни свойства“, споделя местен лечител.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Carlos Lopez
С течение на времето дори църквите започват да заменят светената вода със сладките напитки. А религиозното одобрение от своя страна води до наивна убеденост в лечебните им свойства.
Основният проблем е, че жителите на Сан Кристобал де Лас Касас не съзнават вредата от прекалената консумация на Кока-Кола. Просто не вярват на лекарите. В резултат смъртността в щата се е увеличила с 30% в рамките на няколко години. И диабетът вече е убиец № 2, след сърдечните заболявания.
И все пак, измъчвани от суша и висока смъртност, много хора припознават огромната фабрика за напитки, в края на града, като основен виновник за случващото се.
Снимка: PIXABAY/Rick Roberson
Освен, че се превръща в символ на здравната криза, сладката газирана напитка започва да влияе и на отношението, което много мексиканци изпитват от към своя северен съсед. Те са разочаровани.
От Кока-Кола отричат всякаква вина за ситуацията. Отгоре на всичко, данъците на фирмата отиват в държавната хазна вместо в местната власт. В резултат водната инфраструктура на щата продължава да се руши. И условията на живот се влошават непрекъснато.
Снимка: PIXABAY/Stephen Marc
Въпреки това, в Сан Кристобал де Лас Касас съществуването на марката с червен етикет си остава въпрос на оцеляване. Защото Кока-Кола е най-големият работодател, естествено. И най-големият бирник.
Иронично нали?
Добави коментар