Преди година руската армия се смяташе за втората по сила в света, а в публичното пространство с възторг се говореше за най-модерните руски оръжия. Публиката се захласваше по системата „Авангард“, която може да пробие всяка противовъздушна отбрана, хвалеше хиперзвуковите ракети „Кинжал“ и „Циркон“, възхищаваше се на „Белите лебеди“ (стратегическите бомбардировачи Ту-160) и оценяваше високо многоцелевите изтребители СУ-57 и танковете „Армата“...
В навечерието на войната Русия притежаваше от всички видове оръжие, при това по много. Дори да оставим ядрения й арсенал настрана, тя разполагаше с внушителна конвенционална мощ, включваща близо 3 000 самолета, 1 000 хеликоптера, около 50 000 бронирани машини /сред които и 23 000 танка/, близо 20 000 артилерийски установки и около 4 500 системи за залпов огън[1].
В същото време украинската армия й отстъпваше значително по всеки значим показател. Въпреки че беше относително добре оборудвана, тя изглеждаше като военно джудже в сравнение със своя страховит и въоръжен до зъби съсед. Това поставя въпроса какво се обърка в руската инвазия и защо днес, след цяла година бойни действия, украинците все още оказват сериозна съпротива на своя могъщ противник. Вероятно отговорът на този въпрос се крие някъде във военната помощ, предоставяна от Запада. Затова по-надолу ще разгледам основните оръжия, които не позволиха на руската армия да победи Украйна.
Дроновете Байрактар
Турските дронове Байрактар[2] загатнаха за своята ефективност още по време на конфликтите в Либия и Нагорни Карабах, но разкриха истинския си потенциал през първите месеци на войната в Украйна. Тогава те бяха използвани срещу настъпващите руски войски и за кратко време успяха да унищожат огромно количество от военната техника на противника. С напредването на войната руската противовъздушна отбрана се приспособи и се научи да се справя с тях, но ролята на безпилотните летателни апарати беше от особено значение за възпиране на настъплението на агресора през първите месеци на конфликта.
Доказателство за важната роля на турските дронове е и фактът, че още в първите дни на войната те бяха възпяти от народното творчество. „Байрактар“ се превърна в една от най-известните украински военни песни, която и до ден днешен е символ на украинската съпротива. Тя продължава да се изпълнява в различни версии и да се радва на многомилионни гледания в платформите за видео споделяния.
Преносимите антитанкови системи (Javelin и NLAW)
Преносимите антитанкови оръжия от типа „стреляй и забрави“ също изиграха основна роля в първите месеци на войната. Благодарение на бързата реакция на Запада хиляди единици от тях бяха предоставени на въоръжените сили на Украйна още в първите дни на конфликта.
Системите Javelin[3] и NLAW[4] се оказаха изключително ефективни и бързо се превърнаха в кошмар за вражеските танкисти. Поради специфичната конструкция на руските танкове попаденията често водеха до взривяването и на боеприпасите в тях. В резултат на това интернет пространството се изпълни със зрелищни кадри от допълнителните експлозии, при които тежащите над два тона танкови куполи изхвърчат на височина от около 30 метра във въздуха.
Още едно доказателство за страха на руснаците от тези системи беше фактът, че за да се защитят от тях, те започнаха да монтират самоделни метални рамки върху своите танкове. Това предизвика вълна от подигравки по техен адрес в социалните мрежи.
Javelin и NLAW бяха от голямо значение при боевете в северната част на Украйна, където теренът предоставя множество възможности за добро прикритие и организиране на успешни засади срещу руските конвои. Това е и причината за огромното количество унищожена руска бронирана техника в първата фаза на войната.
Преносимите зенитно-ракетни комплекси (Stinger и Starstreak)
Преносимите зенитно-ракетни комплекси са компактни и лесни за пренасяне. На теория стрелбата изисква двама оператори, но е възможно насочването да бъде извършено и от само един войник. Ракетата „Стингър“ има обсег от 4 800 метра и може да уцели летателен апарат на височина от 180 до 3 800 метра[5]. Теглото на заредена ракетна установка е 15,2 кг. Старстрек пък е британският, по-модерен аналог на системата, който може да поразява цели на разстояние до 7 км.[6]
Преносимите зенитно-ракетни комплекси изиграха важна роля във войната, като не позволиха на руските военно-космически сили да наложат превъзходството си във въздуха. С тяхна помощ бяха свалени голям брой вражески самолети и хеликоптери.
Starlink
Изградената от компанията SpaceX система от околоземни спътници не е оръжие, но се превърна във важен елемент от войната. Starlink[7] присъства в този списък заради ключовата си роля по отношение на осигуряването на комуникациите на украинската армия.
През първите дни на инвазията руските въоръжени сили унищожиха значителна част от комуникационната инфраструктура на страната и я поставиха в тежко положение. Тогава обаче се намеси Илон Мъск, който осигури достъп на украинците до бърз и висококачествен интернет на практика от всяка точка на Украйна. В резултат на това, в момента украинската армия разполага със значително по-добри комуникационни възможности от своите руски опоненти. Всъщност това е една от малкото сфери, в които към днешна дата Украйна има превес над Русия.
Гаубиците М777
Когато войната премина във втората си фаза и се пренесе на изток, Украйна се нуждаеше от нов тип въоръжение. Поради равнинния терен и откритите полета в тази част на страната значимостта на артилерията нарасна многократно. Тогава Западът започна да снабдява Украйна със Гаубиците M777. Те имат обхват до 23,5 км, а когато се използват в комбинация с управляемите високоточни снаряди Excalibur, той нараства до 40 км.[8]
Към днешна дата в Украйна са доставени само няколкостотин броя от тези гаубици и въпреки хилядите единици артилерия, с които разполага армията на противника, това оръжие успява да забави значително развитието на руските офанзиви. При използването на тези гаубици в комбинация с дронове, които насочват огъня им, те стават изключително смъртоносни. Другото голямо предимство на М777 е, че са сравнително леки и се придвижват бързо и лесно. Необходими са едва, две минути, за да се приведат в бойна готовност и пак толкова, за да започнат изтегляне от позицията си. Тези качества ги правят трудни за навременно локализиране и им дават предимство в така наречените „артилерийски двубои“ с противника.
HIMARS
Високо мобилната артилерийска ракетна система (HIMARS) е оръжието, което до момента създава най-големи проблеми на руската армия. Благодарение на по-големия си обхват (до 80 км) и високата си точност (до един метър)[9] то е способно да нанася прецизни удари в тила на врага, което го прави изключително опасно. По време на войната в Украйна HIMARS се използва успешно за: разрушаване на командни пунктове на руската армия; нанасяне на удари по места, където се забелязват големи струпвания на вражески войници и техника; унищожаването на стратегическа инфраструктура и складове за съхранение на муниции в тила на противника.
Към днешна дата можем да твърдим, че това е оръжието, което в най-голяма степен повлия за спирането на руската офанзива на изток и даде възможност на украинците да започнат своето контра настъпление през втората половина на 2022 година. Системата разруши ключовите складове на руската армия и по този начин ограничи притока на боеприпаси към фронтовата линия. HIMARS изигра първостепенна роля и при освобождаването на западната част от Херсонска област, тъй като прецизните удари, нанесени със системата, направиха неизползваеми мостовете над река Днепър. По този начин бяха прекъснати доставките за руските войски от другата страна на реката и в крайна сметка те бяха принудени да се изтеглят.
Успехът на HIMARS е още по-забележителен поради факта, че в Украйна бяха доставени само няколко десетки бройки от платформата.
Поглед напред
Описаните дотук оръжия вършат добре своята работа и засега успешно възпират руската армия. Те обаче не са достатъчни, за да изтласкат войските на агресора извън окупираните територии. Затова можем да очакваме, че през настоящата година в Украйна ще се появят и някои нови оръжия, още повече, че част от западните държави вече дадоха заявка за това.
Тежките танкове са повратна точка във войната
През последните месеци беше договорена доставката на тежки танкове за Украйна, сред които германските Leopard, американските M1 Abrams и британските Challenger 2. Първоначално заявените количества изглеждат скромни в сравнение с мащаба на руските танкови сили. Притеснение будят и дългите срокове за доставка. На пръв поглед това означава, че едва ли ще станем свидетели на драстична промяна на ситуацията на фронта. Западните военни експерти обаче подчертават, че тези танкове превъзхождат значително руските в техническо отношение и ще дадат сериозно отражение върху хода на бойните действия. За пример те посочват промените, които настъпват на бойното поле само няколко седмици след предоставянето на първите 16 броя системи HIMARS. Според тях Украйна ще бъде в състояние да започне нова офанзива през пролетта или лятото на тази година.
Важно е да отбележим също, че решението за доставка на тежки танкове бележи повратна точка във войната – това е първият случай, в който западните съюзници се съгласяват да доставят нападателно оръжие. Истината е, че след като веднъж вече е създаден прецедент, впоследствие се отваря вратата за доставката и на други нападателни оръжия – хеликоптери, самолети, ракети с далечен обсег...
Какво още да очакваме?
Днес на дневен ред стоят някои нови видове оръжия, които можем да очакваме скоро да бъдат предоставени на Украйна.
Ракети GLSDB[10]. Те са с обсег до 150 км и могат да бъдат изстрелвани от платформите HIMARS и MLRS, които вече са налични в Украйна. Решението за доставка на тези ракети вече е взето[11], като с тях ВСУ ще може да обстрелва обекти в дълбокия тил на врага, в т.ч. и на територията на Крим. Очаква се употребата на GLSDB да влоши допълнително логистиката на руската армия и да затрудни още повече достигането на боеприпасите до фронтовата линия.
Военната тактическа ракетна система ATACMS има обхват от 300 км и също се изстрелва от платформата HIMARS. В случай че Украйна се сдобие с нея, тя ще може да атакува всяка точка от окупираните територии, в т.ч. и най-отдалечените части на Крим. Това означава, че Русия ще трябва да изтегли по-ценните си активи от военновъздушните и военноморските си бази на територията на Украйна.
Бойни самолети. Темата за доставката на изтребители за Украйна вече е на масата, но тя е значително по-сложна и е свързана с няколко неизвестни. Първо, няколко държави, разполагащи с бойни самолети от съветски тип вече изразиха готовност да ги предоставят на Украйна, но при условие, че използват САЩ като посредник. Вашингтон обаче засега се въздържа от тази възможност. Второ, по отношение на самолетите от западен тип изглежда, че Франция и Великобритания вече са готови на тази стъпка, но тук стои проблемът с обучението на пилотите, което би отнело много време.
Накрая, но не и по важност, стои въпросът с ефикасността, която биха имали различните видове изтребители в случай, че бъдат доставени на Украйна. Военните експерти не са единодушни по този въпрос. Едни от тях смятат, че доставката на изтребители категорично ще наклони везните в полза на Украйна. Според други обаче, силната руска противовъздушна отбрана до голяма степен би обезсмислила ползата от тях. Уточняването на всички тези детайли вероятно ще остави въпроса отворен поне още известно време.
Най-голямото оръжие е моралът
Снимка: ЕПА/БГНЕС, Бахмут/Украйна
През последните години военното дело еволюира, но някои неща си остават същите. Днес често се захласваме по качествата на поредната модерна оръжейна система и все по-рядко си даваме сметка, че един от най-важните фактори за спечелването на една война обикновено не е оръжието, а моралът на войниците, които боравят с него. Истината е, че в историята многократно сме ставали свидетели на това как една армия е побеждавала значително по-силен и по-добре въоръжен от нея противник. Ако не вярвате, замислете се за провалите на Мусолини в Абисиния, на САЩ във Виетнам или на Съветския съюз в Афганистан.
И ако смятате, че това са по-скоро редки изключения от миналото – грешите. В най-близкото ни минало също можем да открием подобни примери. Нека си припомним паническото изтегляне на Съединените щати от Афганистан – то приключи само преди две години. Тогава САЩ си тръгнаха унизени, като оставиха в ръцете на талибаните въоръжение на стойност 85 млрд. долара. Това се случи, защото армията, която въоръжиха, за да брани демокрацията в страната, нямаше морал – тя отказа да воюва и се предаде на мига...
Тези събития ни показват, че оръжието е важен, но не и достатъчен фактор за спечелването на една война. Напротив, в някои случаи далеч по-важен се оказва моралът. А за добро или лошо украинската армия превъзхожда руската значително по този показател. Това означава, че този конфликт вероятно ще продължи дълго. Не съм в състояние да надникна в бъдещето и да кажа кога ще завърши войната, нито как. Убеден съм обаче, че докато украинският морал остане висок и модерните западни оръжия продължат да достигат до фронта, Русия няма никакви шансове да спечели тази война.
[1] Въоръжени сили на Руската федерация, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
[2] Байрактар, Описание и технически характеристики https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%80_%D0%90%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D1%8A
[3] Javelin, Описание и технически характеристики https://en.wikipedia.org/wiki/FGM-148_Javelin
[4] NLAW, Описание и технически характеристики https://en.wikipedia.org/wiki/NLAW
[5] Stinger, Описание и технически характеристики https://bg.wikipedia.org/wiki/FIM-92_%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%8A%D1%80
[6] Starstreak, Описание и технически характеристики https://en.wikipedia.org/wiki/Starstreak
[7] Starlink, Описание и технически характеристики https://bg.wikipedia.org/wiki/Starlink
[8] M777, Описание и технически характеристики https://en.wikipedia.org/wiki/M777_howitzer
[9] HIMARS, Описание и технически характеристики https://en.wikipedia.org/wiki/M142_HIMARS
[10] GLSDB, Описание и технически характеристики https://en.wikipedia.org/wiki/Ground_Launched_Small_Diameter_Bomb
[11] https://www.mediapool.bg/sasht-shte-izpratyat-raketi-s-obseg-do-150-km-na-ukraina-news344439.html
Откакто войната в Украйна започна, случващото се даде много възможности за провеждане на експерименти - преки и индиректни. Една от най-големите печалби, за държавите, които предоставят оръжие, е възможността да ги проверят в действие.
Но изключително важно е и това, което отбелязване- моралът, като най- голямо оръжие
Отговорът е малко по-прост - Русия не воюва в Украйна. Тя, и САЩ - заедно, воюват с ЕС. Затова 90% от руската армия изобщо не се включва, самолети не летят, от 15 хиляди танка са ползвани под 1000. Русия има 1 милион редовна армия, но по неясни причини обяви "мобилизация", която е само 300 хиляди 🙂
Отговорът е по-прост - война ще има, докато не колабира ЕС. Това е истинската цел. После Русия ще превземе Украйна, а САЩ ще превземат Европа, чрез заеми (подобно на след Втората световна).
А европейският глуповат елит помага на всичко това.
Точно така, ватник, руснаците са използвали под 1000 танка, нищо чедо тоя момент доказано са им унищожени над 3000 и то само танкове. :D
До Добри Божилов
"Пашка, на бит пазар ли отиваш?" Боли,а? Северноазиатската кочина се разпада щом толкова много грухтите. Освен това си и некадърник!