Какво е държава?
За да съществува подобна структура, наличието на някои основни критерии като граници, правителство и официално признание от други страни, наглед са очевидни, но съществуват и изключения на тези правила.
Ако сте се опитвали да намерите Кюрдистан на картата и не сте успели, проблемът не е във вас. За кюрдите, етническа група от около 30 милиона души, тя в действителност съществува.
И това е един от най-ярките примери за наличието на несуверенни държави.
Поместен между границите на Турция, Иран, Ирак и Сирия, Кюрдистан е един от най-нестабилните региони на планетата. А неговото население е най-голямата група от хора без гражданство в света.
Кюрдите са коренно население от Близкия Изток. Но както учените, така и самите кюрди не могат да постигнат пълно съгласие относно произхода на общността. Защото не всички кюрди споделят религиозна идентичност - мнозинството от тях са мюсюлмани сунити, но в от тях изповядват и други религии.
Единственото, което е сигурно, че кюрдската етническа идентичност има общ език.
Общите белези се оформят през Средновековието, откакто кюрдите започват да играят роля в историята на днешните Иран, Ирак, Сирия и Турция. И въпреки че след Първата световна война и разпадането на Османската империя, победилите западни съюзници правят опит за създаване на кюрдска държава, три години по-късно, Турция отново завладява кюрдската територия.
С Договора от Лозана се определят границите на съвременна Турция, но не се предвижда съществуването на самостоятелна кюрдска държава.
Оттогава насам кюрдите са изправени пред различни степени на маргинализация и потисничество в страните, в които остават разпръснати. Въпреки това идеята за обединен Кюрдистан се запазва във времето. Сред кюрдите тя се налага като символ на устойчивост, единство и културна идентичност. Дори когато политическите граници и вътрешните разделения минират нейната осъществимост.
Въпреки споделената етническа идентичност, кюрдите не са монолитна група.
Те говорят множество диалекти, следват различни религиозни традиции и са разделени от регионална политическа лоялност. Вътрешните конфликти, като дългогодишното съперничество между Демократическата партия на Ирански Кюрдистан и Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), в Турция, допълнително подкопават усилията за единство.
Освен това кюрдските политически движения имат различни и противоречиви цели в различните държави
Докато иракските кюрди приоритизират автономията си в границите на Иран, ПКК в Турция търси друг тип промени - културни права и местно самоуправление, признати от Анкара.
Това разминаване в целите създава търкания между кюрдските фракции и намалява вероятността за създаване на обединена нация в класическия смисъл на думата.
За много кюрди идеята за Кюрдистан е толкова идеал, колкото и геополитическа цел. Блян, който отразява единство, културна гордост и устойчивост в лицето на дългогодишно потисничество.
Засега Кюрдистан си остава физическа и символична концепция. Но трайният стремеж към самоуправление и културно признание продължава да обединява кюрдите. И ако успеят да се фокусират върху постижими цели, като автономия и осигуряване на културни права, те ще продължат да имат своята уникална идентичност.
Дори и без напълно независима държава.
Добави коментар