Идеалисти | Атлас - Гренландия

Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположенията имат огромна роля в световните стратегически търкания. Като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.

Въведение

През 21-ви век Арктика се превърна в арена за съревнование между великите сили. Топящите се ледници променят както природния пейзаж, така и стратегическата динамика. В тази надпревара за арктическа доминация Гренландия заема ключова роля. Със своите огромни запаси от природни ресурси и нарастваща достъпност, островът е на път да предефинира международните отношения, за десетилетия напред.

Защото има уникални стратегически дадености.

Източник: WIKIMEDIA COMMONS/Buiobuione

Исторически контекст

След края на Студената война Арктика се възприема като зона за международно сътрудничество. Но, през последното десетилетие, глобалното затопляне, борбата за ресурси и нарастващата милитаризация, особено в Русия, изострят геополитическото напрежение в региона.

Нахлуването в Украйна през 2022-ра доведе до разрив в отношенията на Русия с останалите седем арктически държави - Канада, Кралство Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и Съединените щати.

Това накара Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО. В резултат, всички арктически държави вече са членове на Алианса. Без Русия, разбира се. Промяната повиши общото стратегическа стойност на Арктика. И особено това на Гренландия, която е част от съюза.

Но по подразбиране, понеже островът е държава, но без да е независима държава.

Източник: WIKIMEDIA COMMONS/Ottaviano Ursu

Първоначално скандинавските селища в Гренландия са били част от Норвегия и по този начин също са присъединени към т.нар. Калмарска уния - съюз между Кралството Дания, Норвегия и Швеция, основан през 1397 година. Но, когато Норвегия постига своята независимост през 1814-та, Гренландия, Исландия и Фарьорските острови остават под контрола на Дания.

В наши дни Гренландия е самоуправляваща се държава в рамките на Кралство Дания. Правителството на страната ръководи повечето вътрешни въпроси, включително образование, здравеопазване и развитие на природните ресурси. Докато датското правителство има последната дума по отношение на външната политика, отбраната и политиките за сигурност.

Източник: WIKIMEDIA COMMONS/Connormah

Стратегическо значение

Ако оставим настрана въпроса за "собствеността и контрола", твърдението на президента Тръмп, че Гренландия е от решаващо значение за националната сигурност на САЩ, не е лишено от своите основания. Които се обуславят от три фактора.

Първи фактор Стратегическото местоположение на Гренландия между Русия и Северна Америка. Така най-краткият път за руска балистична ракета до континенталната част на Съединените щати би бил през Гренландия и Северния полюс.

Като превенция, САЩ и Дания имат десетилетни споразумения за отбрана, позволяващи американско присъствие в космическата база Pituffik, бившата въздушна база Thule в северозападна Гренландия. Там се изпълнява критичен мониторинг, предупреждаващ за ракетни нападения, противоракетна отбрана и наблюдение на космоса.

Източник: WIKIMEDIA COMMONS/Air Force Space Command

Местоположението на Гренландия е от решаващо значение и за контрола на така наречената пропаст Гренландия-Исландия-Обединеното кралство (GIUK) - военноморска въздушна точка, която де факто е врата към Атлантическия океан, за Северния флот на Русия.

Нещо повече, Гренландия пресича два потенциални корабни маршрута през Арктика - Северозападният проход, обхващащ северното крайбрежие на Северна Америка и Трансполярният морски път, пресичащ средата на Северния ледовит океан.

Същевременно топенето на арктическия морски лед увеличава търговската жизнеспособност на тези маршрути. Това намалява транзитното време и прави района алтернативен на традиционните морски въздушни точки, като Суецкия канал и Панамския канал.

Източник: WIKIMEDIA COMMONS/CIA World Factbook

Втори фактор Гренландия има изобилие от находища на важни суровини и неизследвани находища на нефт и природен газ. Територията съдържа 39 от 50-те минерала, считани за критични за националната сигурност и икономическата стабилност на САЩ. Включително редки елементи като графит, метали от платиновата група и ниобий.

Затоплянето и по-достъпните морски пътища увеличават възможностите за проучване на някои тези ресурси. Това привлича вниманието на различни чуждестранни инвеститори и правителства.

Развитието на широкомащабен добив отдавна се счита за обещаващ начин за намаляване на икономическата зависимост на Гренландия от Дания. По този начин се повишават шансовете за евентуална независимост на територията.

Източник: WIKIMEDIA COMMONS/CIA World Factbook

Трети фактор През последните десетилетия Русия значително увеличи военното си присъствие в Арктика. Кремъл отваря стари съветски бази, обновява подводния си флот и изгражда нова военна инфраструктура, като писти за кацане и модерни радарни съоръжения.

В допълнение, още през 2018-та, Китай се обяви за "почти-арктическа" държава.

Пекин се стреми да се наложи в региона, включително през опита да свърже Европа и Източна Азия чрез "Полярен път на коприната". Той, разбира се трябва да пресича Северния ледовит океан. До 2022-ра инвестициите на КНР в Арктическия кръг са повече от 90 милиарда долара. Това включва изследователски и инфраструктурни проекти в Исландия, Финландия и Норвегия.

Източник: WIKIMEDIA COMMONS/China Eastern Airlines "Greenland Group"

Заключение

Стратегическите национални интереси на САЩ, Китай и Русия открай време са почти невъзможни за съвместяване. Но съвременните геополитически реалности са много по-сложни и динамични.Особено през настоящия век. Ключовите принципи все още са валидни. Обаче технологиите се рзвиват с такива темпове, че контролът на територии като Гренландия, в даден момент, може да се окаже въпрос на живот и смърт.

Преимуществата на територията, най-малкото, обясняват желанието на САЩ да придобият Гренландия острова. Или поне да контролират острова военно. За да контрират реципрочните усилия на големите си съперници. Най-вече на открито агресивната Русия.