Атлас – Турция

Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположенията имат огромна роля в световните стратегически търкания. Като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.

Докато малките са предимно потърпевши... 

Източник: WIKIPEDIA/By Bernard Gagnon

Въведение

Съвременна Турция се появява от разпадащата се Османска империя. Земите на тази страна са били свидетели на хилядолетия на конфликти и сблъсъци между могъщи сили. Между Изток и Запад, християнство и ислям, модерност и традиция.

Днес тя отразява тези влияния, но се стреми да сe изявява като независима сила с уникална национална идентичност.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/TURKISH PRESIDENTIAL PRESS OFFICE

Исторически контекст

Падането на Константинопол през 1453-та бележи края на една глава от историята, но стартира нова. Османците надграждат върху стратегическото значение на града. Те го интегрират в империя, която свързва източната и западната цивилизации. Като развиват мащабни търговски мрежи и успешен културен обмен.

Контролът над турските проливи се превръща в синоним на регионално господство. По това време тесните водни пътища осигуряват единствения морски достъп от Черно до Средиземно море - факт, който впоследствие великите сили ще се опитат да опровергаят.

Източник: WIKIMEDIA/By Astronaut photograph

В по-късните османски времена западният свят е разглеждан като модел за съживяване на държавното управление в империята. Това води със себе си реформаторски движения. Визионерът Мустафа Кемал Ататюрк, "основава" съвременна Турция. И налага политиката "Мир у дома, мир в света". Точно този подход предопределя ориентацията на страната за години напред.

До появата на Реджеп Таип Ердоган.

На фона на прилаганата от сегашното ръководство идеология на "неоосманизъм", западните черти постепенно избледняват. Проявяват се единствено под формата на официален секуларизъм и стабилни връзки със западните институции. Докато турската ориенталска култура, заедно с неофициалната ислямизация, имат много по-конкретно изражение.

Снимка: ЕПА/БГНЕС//TOLGA BOZOGLU

Така, през последното столетие, Турция се развива в прогресивно-регресивни периоди, където западния цикъл се заменя с източния и обратно.

Стратегическо значение

Турция е класическа средна геополитическа сила. Тя е прекалено слаба, за да наложи едностранно своята политика. Но е достатъчно силна, за да не се налага да бъде в орбитата на някоя от великите сили.

 Източник: WIKIMEDIA/By Dimir

Внимателно вглеждане в различните компоненти на турската национална мощ разкрива, че дори и във времена на неоосмански залитания, Анкара разполага с всичко необходимо, за да прокарва активно своя дневен ред. И той е цивилизационно адекватен. Всичко това се дължи на няколко фактори.

Първи фактор. Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, Турция естествено функционира като мост между различни културни и политически сфери. Страната  посредничи между западните съюзи и мюсюлманския свят, като същевременно се ангажира стабилно с новите глобални играчи от Африка и Централна Азия.

Източник: WIKIMEDIA/By Captain Blood

Това ѝ дава възможност да бъде свързващ елемент в световната комуникация. И същевременно да действа като платформа за оформяне на регионални наративи и партньорства.

Втори фактор. Протокът Босфор, свързващ Черно море със Средиземно море, е една от най-критичните въздушни и морски точки в света. Годишно през него преминават около 50 000 кораба. Това са над 130 товара дневно. Които транспортират основно петрол. Но и стоки за гражданска и военна употреба.

Контролът върху тези води позволява на Турция да влияе на търговския поток и да упражнява контрол върху динамиката на регионалната сигурност.

Източник: WIKIMEDIA/ERDEM SAHIN

Трети фактор. През износа на хитовите безпилотни самолети Bayraktar и производството на собствени системи за противовъздушна отбрана Steel Dome,  Анкара свежда зависимостта си от вноса на чуждестранни оръжия. Страната използва отбранителната си индустрия като стратегически инструмент - както в регионалните конфликти, така и на световните оръжейни пазари.

Четвърти фактор. Под управлението на президента Ердоган, Турция следва настоятелна и независима външна политика. И не се свени да се отклонява от традиционните западни съюзници. Този подход, наречен "стратегическа автономия", ангажира страната с разнообразен набор от глобални сили.

Анкара спазва своите ангажименти в НАТО. Без това да и пречи да се обвързва със сили като Русия, дори Китай.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/TURKISH PRESIDENTIAL PRESS OFFICE

Освен това Турция не забравя и за миг, че всъщност е част от мюсюлманския свят. Затова и до ден днешен остава "Високата порта" към него. Отворена или затворена, в зависимост от това кой чука на нея.

Заключение

Турция оформя регионалната динамика. И по свой уникален начин предизвиква конвенционалните разбирания за глобално влияние. Продължавайки да балансира върху културната си обремененост, страната не спира да отстоява стратегическата си автономия. Както и правото сама да определя своето бъдеще.

Не случайно световните лидери, дори хиперактивни управници като Тръмп, признават чрез мълчанието си, че никоя конкурентна сила не може да предяви реалистични претенции към тази територия.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/TURKISH PRESIDENTIAL PRESS OFFICE