От геополитическа гледна точка Република Северна Македония (РСМ) е сърцето на Балканите. Няма икономическа мощ, но е критична транзитна точка. И нейната дестабилизация може да предизвика верижна реакция в целия регион.
Защото РСМ държи ключа към два от най-важните трансевропейски транспортни коридора.
Коридор 10, или Север–Юг. Той е основната артерия, свързваща Централна Европа с гръцкото пристанище Пирея. Това е маршрутът, през който китайските стоки от инициативата "Един пояс, един път" минават към европейския пазар.
Коридор 8, или Изток–Запад пък е стратегическата връзка между Адриатическо и Черно море. Дурас – Скопие – София – Варна/Бургас. Проектът е важен за военната мобилност в рамките на НАТО. Защото дава възможност за бързо прехвърляне на сили между Южна Европа и източния фланг на Алианса.
За Запада РСМ е бариера срещу разширяването на руското и китайското влияние на Балканите.
Присъединяването към НАТО преди пет години затвори една от последните "дупки" в сигурността на региона и ограничи възможностите на Русия за хибридна намеса чрез местни политически проксита.
Не случайно икономическото влияние в Северна Македония е доминирано от Европейския съюз. Той е най-важният търговски партньор и източник на преки чуждестранни инвестиции. За 2024 г. те са близо 9 милиарда евро, или 55% от БВП на страната.
Пекин от друга страна използва икономическото си присъствие чрез кредити за инфраструктура. Те са инструмент за мека сила, която САЩ и ЕС се опитват да балансират чрез инвестиционни планове.
В случая Русия разполага с по-ограничени икономически ресурси, заради санкциите и геополитическото напрежение покрай войната в Украйна.
От друга страна, РСМ е микрокосмос на балканските напрежения. Отношенията между македонското мнозинство и албанското малцинство са барометър за стабилността в Косово и Албания.
Всяко вътрешно разклащане в Скопие може да прелее в етнически конфликт, който да въвлече съседните държави. А блокираният засега процес по евроинтеграция на РСМ е тест за влиянието на Брюксел.
Защото продължаващото отлагане на членството захранва евроскептицизма и дава основания на националистически формации като ВМРО-ДПМНЕ да търсят алтернативни партньорства извън ЕС.
Още по времето на Никола Груевски партията беше считана за канал за засилване на руското политическо влияние в страната. Русия се представя като защитник на "традиционните ценности" и православието, което е в тон с националистическата реторика на ВМРО-ДПМНЕ.
От друга страна, Сърбия на Александър Вучич е нещо като радиоточка за руско влияние в региона. Натякванията за "българските фашисти" са удобен инструмент за поддържане на напрежение и забавяне на интеграцията на РСМ в ЕС.
Това оставя Скопие в сивата геополитическа зона.
Един от очевидните завои в приоритетите е поведението на правителството на Християн Мицкоски по отношение на инфраструктурата. Той настоява за пренасочване на средства от Коридор 8 – връзката с България и Албания – към модернизацията на Коридор 10, тоест по направлението през Сърбия към Гърция.
Ще се повторим, но Коридор 10 е гръбнакът на руските и китайските интереси на Балканите, докато Коридор 8 е стратегически проект на НАТО за бързо придвижване на сили от Запад на Изток.
И блокирането на България директно обслужва стратегията за изолиране на Балканите от влиянието на НАТО и ЕС. Така забавянето на връзката с България на практика отслабва един от ключовите проекти за регионална свързаност, подкрепяни от ЕС.
Въпреки че РСМ на хартия е член на НАТО, една власт, която саботира конституционните промени и съседските отношения, в случая с България, оставя държавата в състояние на продължителна кандидатура за ЕС.
А това увеличава икономическата и политическата ѝ зависимост от алтернативни регионални партньорства.
Същевременно политическата ситуация в България е в повратна точка.
Бъдещата политика на страната може директно да повлияе на регионалния баланс. Доскорошният президент нееднократно е критикувал военната помощ за Украйна и според редица западни анализатори това обективно съвпада с интересите на Москва.
Негово евентуално управление като министър-председател би могло да доведе до съществена промяна в позиционирането на София в ЕС и НАТО.
При отслабена българска съпротива оста Скопие – Белград – Будапеща, която поддържа прагматични отношения както с Русия, така и с различни центрове на влияние в САЩ, може да се превърне във важна политическа ос в региона. С потенциал да изолира Гърция и Румъния от част от транспортните и енергийни потоци.
В този контекст "дълбокият сън" на проевропейските сили в България създава вакуум, който се запълва от проект за регионално пренареждане, при който България рискува да се превърне от "източен фланг на НАТО" в периферна зона на европейската геополитическа архитектура.
Макар че и най-корумпираният политик знае колко несигурни са руските обещания за "евтин газ", договорите за снаряди с НАТО и САЩ са реален финансов поток към българската икономика. Русия може да инвестира в хибридни кампании и политическо влияние, но не може да предложи на българския военно-промишлен комплекс мащаба на западните пазари.
Тук се връщаме към Северна Македония.
Ако българският политически елит започне да гледа на региона през призмата на икономическата изгода, а не на историческия спор, Коридор 8 се превръща от път до Охрид в защитен военен и търговски маршрут. А него текат инвестиции.
Така евентуален съюз между прагматична външна политика в София и Скопие може да се окаже по-силен от руската пропаганда. Просто защото Западът предлага по-голям икономически ресурс.
Остава рискът, че Русия не се нуждае от големи инвестиции, за да дестабилизира. Кремъл не "купува Балканите". Просто инвестира в хаос. За Кремъл е достатъчно регионът да е блокиран, парламентите да са нефункционални, а обществото – разделено. Това не изисква милиарди, а само подклаждане на страха от война.
Затова Македонската въпросителна се свежда до това дали ще успеят бизнес ориентираните български политици да обяснят на електората си, че "атлантизмът е кеш", преди Радев и неговата коалиция да са затворили вратата към Европа.
Чрез референдуми или конституционни промени.
Добави коментар