Липсващ представителен адрес и разпиляна администрация - два проблема с общо решение
На последното си заседание Столичният общински съвет прие решение да поиска от държавата прехвърляне на серия от ключови имоти към общината. Мотивите са прагматични – част от тях са предназначени за строителство на детски градини, други за реставрация и превръщане в културни и образователни пространства.
Има и имоти, които общината възнамерява да използва при замени със собственици на терени в "критични" междублокови пространства, където съществуват законни права за строителство.
Сред аргументите беше изтъкнат и един по-структурен проблем – недостигът на сграден фонд, разпиляна администрация и нужда от по-добра концентрация на общинските функции. Именно с този мотив сред поисканите обекти е и бившата централа на СДС на ул. "Георги С. Раковски" 134 – емблематична сграда в сърцето на града. Намерението е там да бъдат настанени дирекциите "Образование" и "Спорт и младежки дейности", които днес работят на различни адреси – с цел по-добра координация и по-ефективна работа.
Тук обаче възниква и един по-голям въпрос.
Официалното лице на Столична община и на Столичния общински съвет е сградата на ул. "Московска" 33. Там се намират кабинетите на кмета и председателя на СОС, както и част от администрацията. Провеждат се и заседанията на постоянните комисии и сесиите на градския парламент.
Но това е само малка част от реалната картина – значителна част от общинската администрация е разпиляна на десетки други адреси из града, а самата сграда трудно изпълнява функцията на истински институционален център.
Заседателната зала на общинския съвет е тясна, непредставителна и не създава условия за по-широко гражданско присъствие. Формално заседанията са публични, материалите се публикуват, а гражданите могат да изпращат становища и предложения. На практика обаче пространството не създава усещане за отворена местна демокрация, а по-скоро за администрация, която е физически тясна дори за самата себе си.
Именно затова решението на СОС да поиска от държавата емблематични градски имоти е повод да си припомним една стара идея.
Забравеният разговор от 2011 г.
През март 2011 г. тогавашният премиер Бойко Борисов публично обявява, че се обсъжда размяна на сградите между Столична община и Министерството на земеделието и храните - общината да се премести на бул. "Христо Ботев" 55, а министерството – на "Московска" 33. Той изрично аргументира предложението с това, че "навсякъде в Европа" кметствата се помещават в най-представителните сгради, както и че там могат да бъдат събрани всички общински служби.
Земеделският министър по това време също подкрепя идеята с аргумента, че сградата е тежка за поддръжка и че общината би могла да бъде по-добър стопанин. Паралелно с това държавата планира част от структурите на Министерството на земеделието да бъдат изнесени извън София – в Пловдив, Варна и други градове – като част от по-широка политика за децентрализация на администрацията.
Въпреки амбицията, проектът така и не достига до реализация. Още в рамките на същата година става ясно, че размяната се отлага, без да бъде взето окончателно решение. Причините остават типично български – комбинация от институционална инерция, политическа предпазливост и липса на достатъчно силен консенсус за промяна с дългосрочни последици.
Така една идея, която едновременно решава функционален проблем и създава символен център на градската власт, остава нереализирана.
Сграда, която сама предлага ролята си
Сградата на Министерството на земеделието на бул. "Христо Ботев" 55 не е просто административен корпус. Тя е една от малкото в София, които носят амбицията на младата българска държава от началото на миналия век да изглежда като европейска столица – не само функционално, но и символно.
Историята ѝ започва още през 1912 г., когато се обявява международен конкурс за проектиране на Окръжна палата – институция, която трябва да обедини различни държавни функции под един покрив. Победител е архитект Никола Лазаров – един от най-значимите български архитекти от този период. Реализацията на проекта обаче се забавя от Балканските и Първата световна война, а строителството започва едва през 20-те години, като приключва през 1927 г.
Резултатът е внушителна сграда, която и днес впечатлява със своята красота и монументалност. Фасадата ѝ е решена в духа на късния неокласицизъм с елементи на сецесион – с изразителни вертикали, богата пластика и характерните две островърхи кули, които оформят силует, разпознаваем отдалеч. Централният купол и представителният вход подсказват не просто административна функция, а институционална тежест.
Именно затова предложението от 2011 г. не изглежда случайно. Малко са сградите в София, които едновременно могат да съберат голяма администрация, да осигурят функционалност и да предложат символен образ на властта.
Кметството във Виена
В този смисъл зданието на земеделското министерство не просто би могло да бъде кметство. То почти настоява за тази роля.
Как изглеждат градските власти в Европа
В повечето европейски градове въпросът къде се намира кметството е ненужен. Той има ясен, разпознаваем и често дори емблематичен отговор.
Кметството във Флоренция
Виена, например, концентрира както администрацията, така и политическата власт в своя Rathaus – внушителна неоготическа сграда, която е едновременно действащо кметство и една от най-посещаваните градски забележителности.
Флоренция дава още по-категоричен пример. Palazzo Vecchio – кметството на града от XIV век до днес – е едновременно седалище на местната власт и една от най-емблематичните туристически дестинации в Италия. В неговите зали, включително внушителната Salone dei Cinquecento, се провеждат заседания на Общинския съвет, но същевременно пространството е отворено за посетители и носи концентрирана историческа и политическа символика.
Кметството в Мюнхен
В Мюнхен Neues Rathaus на Marienplatz е едновременно действащо кметство и туристически магнит. В Хамбург Rathaus също съчетава политическа, административна и представителна функция в една от най-впечатляващите сгради на града. В Будапеща градската администрация е разположена в историческа сграда в центъра, която е част от архитектурния образ на столицата и поддържа ясна връзка между институция и градска идентичност.
Между функцията и идентичността
Кметството в Будапеща
Примерите от Европа ясно показват, че сградата на кметството не е просто логистичен въпрос. Тя е пресечната точка между функция и идентичност.
Градската власт трябва да има ясно място, където се случва – видимо, достъпно и разпознаваемо.
Наличието на представителна сграда и адекватна зала за заседания на общинския съвет не е въпрос на престиж. То е въпрос на публично функциониране. Когато институциите имат ясно физическо присъствие, действията им стават по-видими, а процесите – по-разбираеми за гражданите.
Кметството в Париж
В този смисъл пространството има значение. То може да насърчава интерес и участие или да ги ограничава. Зала, която е тясна, трудно достъпна или нефункционална, неизбежно стеснява и самото участие. А когато гражданското присъствие отслабва, отслабва и натискът за отчетност.
София има институции, които работят, но не винаги се виждат. Липсата на ясно оформен център на местната власт не е просто логистичен проблем – тя има отражение върху връзката между управлението и гражданите.
Видимите институции не гарантират добро управление. Но със сигурност са една от предпоставките за него.
Добави коментар