По предложение на кмета Васил Терзиев Столичният общински съвет прие промени в Плана за действие на общинските концесии, които предвиждат изграждането на девет многоетажни паркинга в различни райони на града, чрез публично-частно партньорство.
Проектите имат ясна цел – да се добавят над 2000 нови паркоместа в град, в който броят на автомобилите вече надхвърля 700 на 1000 жители и уличното пространство е практически изчерпано.
Проблемът с паркирането отдавна е сред най-видимите симптоми на бързия растеж на столицата и на хроничния недостиг на инвестиции в градска инфраструктура.
Изменението на този нормативен акт обаче е само първата стъпка. Истинският тест предстои при изработването и приемането на концесионните условия, както и при провеждането на самите процедури.
Защото дяволът винаги се крие в детайлите – в конкретните икономически параметри, които ще бъдат предложени от Столична община и гласувани от Столичния общински съвет, преди проектите да бъдат предложени на частния капитал.
Историята на София показва, че именно на този етап много подобни проекти се оказват трудни за реализиране и често се провалят.
Защо концесии
Концесията е форма на публично-частно партньорство, при която публичният собственик – държавата или общината – запазва собствеността върху даден актив, но предоставя на частен инвеститор правото да го управлява и развива за определен период от време.
Този модел е широко използван в Европа и света. Чрез него се изграждат и менажират летища, транспортни системи, градски паркинги, спортни комплекси, енергийна и водна инфраструктура. Причината е проста – големите инфраструктурни проекти изискват инвестиции, които публичният сектор рядко може да финансира сам.
Трудната история на концесиите в София
В София обаче този инструмент често се оказва трудно приложим. През последните две десетилетия редица концесионни идеи се провалят или се проточват без реален резултат.
Може би най-известният пример е Централната минерална баня. Процедурата за нейното концесиониране стартира през 2008 г., с идея сградата да бъде възстановена и превърната в балнеоложки и SPA център. Проектът обаче се провали, след като няколко опита за избор на инвеститор останаха без реални кандидати.
Основно заради комбинация от високи инвестиционни изисквания, сложни условия в процедурата и силни обществени и политически спорове около бъдещето на сградата.
През годините има и други примери за идеи за концесии в София, които така и не стигат до реализация. Преди повече от десетилетие Столичната община обсъждаше проект за реновиране на Западен парк чрез публично-частно партньорство, включително изграждане на увеселителен парк и развлекателна зона.
Проектът обаче беше изоставен след силна обществена съпротива и политически спорове около застрояването на паркови територии. Подобна съдба имаха и идеите за частно управление на подземни паркинги в центъра, които не успяха да съберат достатъчна политическа подкрепа или интерес от инвеститори.
С други думи, в стремежа си да се покаже загрижен за публичния интерес градът често създава икономически необосновани условия, при които частният капитал просто не се появява.
Два успешни примера
В същото време в столицата има и пример за реално работеща концесия – водоснабдителната система на града.
Концесията на „Софийска вода“ е сключена през 2000 г. за срок от 25 години, като оператор става британската компания International Water, част от групата United Utilities. В следващите години собствеността в дружеството се променя, като през 2010 г. контролният пакет е придобит от френската мултинационална компания Veolia, един от най-големите оператори на водни и екологични услуги в света.
Така управлението на водната инфраструктура на София преминава към нов стратегически инвеститор, който продължава да изпълнява концесионния договор с общината.
В резултат, от 2010 г. до сега вложените средства за модернизация на водоснабдителната и канализационната инфраструктура на София надхвърлят 700 млн. лева, като инвестициите включват подмяна на водопроводи, реконструкция и разширяване на канализационната мрежа, изграждане на нови колектори и модернизация на помпени станции.
Според публичните отчети на дружеството, общият размер на инвестициите по концесията от началото ѝ през 2000 г. до днес вече надхвърля 1 млрд. лева, което я прави една от най-големите и дългосрочни инфраструктурни инвестиции в София през последните десетилетия.
Макар и успешна, тази концесия също премина през дълги години на политически спорове и обществени дебати. Цената на водата, инвестиционните задължения на оператора и ролята на частния сектор многократно стават тема на политически атаки.
Друг показателен пример е концесията на летище София, реализирана от държавата. Процедурата беше спечелена през 2020 г. от консорциума SOF Connect, в който участват френският инвестиционен фонд Meridiam и операторът на летище Мюнхен.
Договорът е за 35 години и предвижда инвестиции за над 600 млн. евро, включително изграждането на нов терминал и модернизация на инфраструктурата, като още в първите години след поемането на управлението започнаха обновяване на терминалите, дигитализация на услугите и подготовка за бъдещо разширяване на летището.
Този пример показва, че когато процедурите са добре подготвени, икономически реалистични и институционално подкрепени, интересът от страна на инвеститорите не липсва.
Как го правят другите
В редица европейски столици концесиите и публично-частните партньорства са широко използван инструмент за развитие на градската инфраструктура.
Във Виена, например, значителна част от многоетажните и подземните паркинги в централната част на града се изграждат и управляват от частни оператори като APCOA Parking чрез дългосрочни концесионни договори с общината.
В Прага публично-частните партньорства се използват както за развитие на паркинг системи и транспортна инфраструктура, така и за модернизация на градски услуги, включително управление на енергийна ефективност и отпадъци.
Подобен модел се прилага и в Будапеща, където частни оператори участват в изграждането и експлоатацията на подземни паркинги, туристическа инфраструктура и градски услуги, което позволява на общината да привлича значителен частен капитал за развитие на публични пространства и услуги.
Защо частният капитал е важен за София
София е град с огромни инфраструктурни нужди и спешна нужда от инвестиции. Липсата на достатъчно паркинги е само един пример.
Частният капитал може да играе важна роля и в редица други области на градската инфраструктура. Освен многоетажните паркинги, публично-частни партньорства биха могли да се използват за изграждането и управлението на модерни спортни комплекси, градски пазари, подземни или буферни паркинги около метростанциите, както и за обновяване на исторически сгради и културни пространства.
Подобен модел може да бъде приложен и при управлението на градски енергийни системи, модернизацията на уличното осветление или развитието на мрежа от зарядни станции за електромобили, което вече се прави в редица европейски столици.
Във всички тези случаи частният инвеститор поема инвестиционния риск и управлението, докато градът запазва собствеността върху активите и получава модернизирана инфраструктура, която подобрява качеството на живот на гражданите.
Разбира се, най-големият потенциален проект за публично-частно партньорство в София остава Топлофикация. Дружеството, което на практика е на крачка от технически фалит, обслужва над 400 хиляди домакинства и хиляди бизнес потребители.
Модернизацията на мрежата и производствените мощности изисква инвестиции за стотици милиони евро – средства, които трудно могат да бъдат осигурени само чрез общинския бюджет.
В този контекст привличането на голям стратегически инвеститор с опит в енергийните и топлофикационните системи би могло да осигури както необходимия капитал, така и технологичната експертиза за модернизация на производството, намаляване на загубите по мрежата и постепенното преминаване към по-ефективни и по-екологични енергийни източници.
Публично-частното партньорство би позволило запазването на публичния контрол върху стратегическата инфраструктура, като същевременно осигури финансовата и управленска стабилност, необходима за дългосрочното развитие на дружеството.
Подобна реформа би имала значение не само за качеството на услугата за стотици хиляди софиянци, но и за енергийната сигурност и устойчивостта на столицата, тъй като системата за централно отопление е важен компонент от енергийния баланс на града и на страната като цяло.
Между предпазливостта и развитието
Историята на концесиите в София показва една характерна черта на градската политика – силна предпазливост към участието на частния капитал. Тази предпазливост има своите основания. Публичната инфраструктура е стратегически ресурс и всяко решение за нейното управление трябва да бъде внимателно обмислено.
Но същевременно опитът на много европейски градове показва, че публично-частните партньорства могат да бъдат мощен инструмент за развитие, когато са добре подготвени, икономически реалистични и институционално стабилни.
София има потенциал да използва този инструмент много по-активно – за модернизация на инфраструктурата, за изграждане на нови градски пространства и за решаване на дългосрочни проблеми като паркирането, транспорта и енергетиката.
Истинският въпрос не е дали столицата трябва да работи с частния капитал. Въпросът е дали градът има административния и политическия капацитет да подготви процедури, които съчетават защита на публичния интерес с икономическа логика, способна да привлече сериозни инвеститори.
Отговорът на този въпрос вероятно ще стане ясен скоро – когато анализите за концесиите на деветте многоетажни паркинга бъдат завършени, а Столичният общински съвет трябва да реши какви условия ще предложи на частния капитал.
Тогава ще се види дали София е готова да направи следващата крачка.
Добави коментар