В българската политическа практика сме виждали почти всичко - от вечни кандидати до партийни номади. Случаят с предстоящите на 14 юни частични местни избори в столичния район "Средец" обаче вкарва един съвсем нов жанр - политическото кариерно рентиерство.
Главният герой е добре известен - Трайчо Трайков.
До февруари тази година той беше легитимно избраният кмет на "Средец". След това обаче дойде предложението да влезе в служебния кабинет като министър на енергетиката. Логично, законът не позволява съвместяване на двете длъжности и Общинската избирателна комисия прекрати правомощията му като кмет на района. Дотук - нищо изненадващо, чиста конституционна процедура.
Парадоксът настъпва сега. Месец и половина по-късно г-н Трайков отново се регистрира като кандидат за същия този пост, който сам освободи. На езика на политологията това изглежда по-скоро като опит за институционално "запазване на паркомясто", отколкото като отговорно управление.
От тази ситуация произтичат два съвсем прагматични проблема, които надхвърлят рамките на симпатията към един или друг политически субект.
Сметката винаги я плащат софиянци
Организирането на частични избори не е безплатно упражнение по демокрация. То изисква огромен административен и финансов ресурс от бюджета на Столична община. На фона на десетките нерешени инфраструктурни проблеми на София, недостига на места в детските градини и нуждата от инвестиции в градската среда, Столична община сега трябва да извади едни сериозни пари от джоба на данъкоплатците.
И защо? Единствено за да се удовлетворят личните политическо непостоянство на един човек, който реши да тества тежестта на министерското кресло, а след това - да се върне на старото работно място. Като политолози често говорим за "ефективност на публичните разходи", но в този казус по-точната формула е "скъпо платено политическо его".
Принципът на несигурността
Вторият въпрос е свързан с доверието и политическата предвидимост. Избирателите в "Средец" са поставени пред абсурден прецедент. Ако Трайков спечели изборите през юни, каква е гаранцията, че при следващата политическа криза на национално ниво и поредния служебен кабинет, той няма отново да подаде оставка, съблазнен от по-висок пост в изпълнителната власт или пък в законодателната?
БГНЕС
Поведението "кмет на повикване" делегитимира самата идея за четиригодишен мандат и местно самоуправление. То превръща престижния столичен район в резервен вариант, в някакъв политически буфер, където се изчаква следващото раздаване на картите на голямата софийска маса.
В крайна сметка, управлението на един от най-важните софийски райони изисква дългосрочен ангажимент, а не поведение тип "временно присъстващ". Когато превърнеш местната власт в заложна къща за лични амбиции, сметката накрая винаги я плащат гражданите.
А те рядко обичат да плащат за чужди капризи.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Синьожълтата паплач е нагла и неизтребима.Тя не работи "само за вас и само за вас и само за вас",а за който плаща повече.