Още от Дария-Лора Дачева
Всичко от автора
Митът за всесилния Пеевски и реалността на безсилието
Вчера се проведоха поредните протести срещу Пеевски и неговото участие във властта. Дали обаче "завладяната държава" може да се преформатира така лесно и кой би я оглавил? Въпрос, който със сигурност притеснява немалка част от обществото. Делян...
Бездомни души
Има моменти, в които не просто ти се иска да замълчиш, а да изкрещиш. Да разтърсиш хората. Да ги накараш да се погледнат в огледалото и да осъзнаят в какви чудовища са се превърнали. Да ги питаш – как стигнахме дотук ? Репортажът...
Политическото (не)доверие
Доверието е като солта в морето – не го виждаш, но знаеш , че го има . Или че го няма . В България, ако питаш когото и да било за политиката, първата реакция обикновено е циничен смях, придружен от поклащане на глава. Доверието...
Кучетата си лаят…
България не обича големите промени. Тя ги понася, ако се налага, но винаги с известна доза недоверие. Това е страна, която оцелява, защото знае кога да се сниши и кога да отстоява своето – тихо, без да вдига шум и просто неспазвайки...
Образованието, което променя съдби
В съвременния свят, където знанието е най- ценната валута , образованието остава единственият сигурен път към по-добро бъдеще. За ромската общност в България този път е изпълнен с предизвикателства, но и с огромен потенциал. Въпреки...
Да дойдат харвардците
Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена. Чингис хан Когато си говорим за кризи, неизбежно стигаме до въпроса за лидерството...
Ромският ребус
Интеграцията на ромската общност в България е тема, която се обсъжда от десетилетия, но резултатите често остават ограничени. Проблемът не е само в политиките, които се разработват, но и в начина, по който обществото възприема ромите – като...
Български коледен негативизъм
България. Страната, в която слънцето изгрява от изток, но настроението често е в мрака на скептицизма. Ако сте чужденец, може би ще попитате : " Какво се случва тук ? ". Ако сте българин, вероятно вече сте се отказали да питате. Българската...
Нерон като идеал на българските политици
В настоящия политически пейзаж наблюдаваме не просто обикновен спад на доверие , а цялостен разпад на политическата отговорност, маскиран зад фасадата на арогантност. Провалът не е резултат от липса на идеи, а от неспособността да се поеме...
Румен Радев: Загубеният моментум
В последните години общественият интерес към евентуален политически проект на президента Румен Радев нараства. Едни го виждат като потенциален спасител от политическата нестабилност, която разтърсва страната, други – като фактор, който би...
За сапуните и ангелите на Ина
Ина Попова е от онези сръчни и артистични хора, които могат да ви смаят с бързината, с която успяват да създават изкуство. Дали на малкия и големия екран или вкъщи, тя омайва със своето чувство за естетика и с историите, които разказва. ...
Книги vs манджа
Славейков. Неделя. Няма и помен от книги. Емблематичният площад, който поколения помнят с букинистите, се е превърнал в средище на нещо по-голямо. Тук вече се наблюдават сергии за бира, захарен памук, грозен брандинг и посредственост....
Безплатно ли е безплатното образование?
Подобно на всяко политическо вълнение у нас, темата за безплатното образование също се появи бързо, внесе смут и просто изчезна. Затова в новия епизод на ,,ПолитКаст“ ще ви представим гледните точки на три студентки - Дария-Лора Дачева,...
Шапкарница Josephine Hats
Жулиета Петкова е от хората, с които истински се радваме, че животът ни е срещнал. Човек с изключителен нюх, стил, усмивка и най-вече енергия. Тя успява да озари всичко със своето присъствие, а призванието ѝ на шапкар ѝ приляга като ръкавица. По...
Обущарница Emilio
Всеки град има своите тайни. Понякога са мистериозни кътчета, друг път - необичайни човешки истории. Но сред малкото избрани, занаятчиите са тези, които могат да ни покажат и двете. Разхождайки се в събота следобед по малките преки в центъра на...
Епилог на българското общество
На осми май рано сутринта баща ми на бегом се качи до стаята ми, за да провери дали съм се прибрала, защото първото нещо, което си е помислил е, че аз съм починалото момиче от катастрофата. Ужасът в очите му беше красноречив - “може да е ред на...