В съвременния свят, където знанието е най-ценната валута, образованието остава единственият сигурен път към по-добро бъдеще.
За ромската общност в България този път е изпълнен с предизвикателства, но и с огромен потенциал. Въпреки множеството политики и стратегии за приобщаване, проблемите с ранното отпадане от училище, сегрегацията и липсата на подкрепа остават сериозна пречка пред истинската интеграция.
Една от най-големите пречки пред успешното включване на ромските деца в обществото е високият процент на преждевременно напуснали училище.
Източник: PIXABAY/GERD ALTMAN
Причините са много – от икономически затруднения и липса на родителска подкрепа до предразсъдъци и неефективни образователни практики. Без диплома шансовете за работа са минимални, а социалната изолация става почти неизбежна. Образователната система често не е достатъчно адаптирана към нуждите на тези ученици.
Вместо да предлага реални механизми за подкрепа, тя понякога създава допълнителни бариери, които демотивират децата и техните семейства. Повтарянето на клас без осигуряване на индивидуална помощ е една от най-сериозните причини за отпадане от училище.
Въпреки че България отдавна е поела ангажимент за интеграция, сегрегацията в училищата остава реалност.
Източник: PIXABAY/GERD ALTMAN
Географската изолация на ромските квартали и тенденцията родителите от мнозинството да преместват децата си от училища с висок процент ромски ученици, създават своеобразни "ромски" и "български" училища.
Това не само затруднява социалната интеграция, но намалява и възможностите за равен старт. Според проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права, 27% от ромските деца в България учат в изцяло ромски класове, а 33% – в такива, където ромите са преобладаващи.
Липсата на смесена среда затруднява изграждането на социални връзки и възпрепятства взаимното разбирателство.
Макс Вебер твърди, че образованието е основният фактор за определяне на социалния статус.
Източник: PIXABAY/GERD ALTMAN
За ромите това означава шанс да излязат от омагьосания кръг на бедността и да изградят по-добро бъдеще. Доказано е, че образованите роми по-рядко са зависими от социални помощи, намират по-добре платена работа и живеят при по-добри условия.
Интересно е обаче, че често тези успели роми се отделят от своята общност, търсейки нови социални кръгове. Това е показателно – образованието помага на индивидите, но за да настъпи истинска промяна, е нужна системна реформа, която да обхване цялото общество.
Какво можем да направим?
Източник: PIXABAY/GERD ALTMAN
Необходима е ранна намеса, която да включи ромските деца в предучилищно образование, за да започнат училище с равен старт. Индивидуалната подкрепа, под формата на менторски програми, допълнителни уроци и специализирани методи за работа с деца в риск, също е от съществено значение.
Политиките срещу сегрегацията трябва да включват балансирано разпределение на учениците, смесени класове и инициативи за многообразие. Наред с това е нужна и промяна на нагласите, чрез обществени кампании и съвместни инициативи между различните общности.
Образованието е най-силният инструмент за социална трансформация. Ако България иска истинска интеграция на ромската общност, тя трябва да инвестира в образованието – не с празни обещания, а с реални действия. Всяко дете заслужава шанс за по-добро бъдеще, а това бъдеще започва в класната стая.
Източник: PIXABAY/GERD ALTMAN
Добави коментар