Повече от шест седмици федералното правителство на САЩ остана частично блокирано. Основният спор се въртеше около увеличените субсидии по Закона за достъпни здравни грижи. Той е приоритетен за прогресивните и се представя като начин да бъдат защитени милиони американци от растящите здравни разходи.
Но цялата сага разкри вътрешните проблеми на Демократическата партия.
ЕПА/БГНЕС John G. Mabanglo
Това, което започна като принципна позиция за преговори, бързо разкри напрежението между различните кръгове. Твърдите прогресивни демократи и умерените центристи се сблъскаха за стратегията и политическите последици от действията си.
Успяха да постигнат някакъв компромис. Обаче споразумението, което позволи възобновяване на работата на правителството, е ограничено.
ЕПА/БГНЕС Caroline Brenham
Финансирането е удължено едва до края на януари. Дотогава временно освободените служители ще получават заплатите си. А основни услуги като хранителна помощ и здравните програми ще бъдат възстановени.
За умерените демократи това е безспорен успех и доказателство, че прагматизмът все още носи резултати, дори когато партията е разделена.
За прогресивните демократи обаче компромисът не е решение. Защото се създава стратегически парадокс — Демократическата партия трябва да извърши належащи партийни промени и същевременно да не блокира държавното управление.
Защо ни е важно?
ЕПА/БГНЕС Caroline Brenham
Текущата безизходица в американската политика се обяснява с едноличния подход на Доналд Тръмп. Това е много удобно за някои, но подобно елементаризиране на кризата пропуска дълбоката трансформация на самата политическа система.
Идеологическата поляризация и растящата употреба на процедурни ултиматуми показват, че механизмите, създадени да балансират компромиса и отчетността, всъщност създават напрежение.
ЕПА/БГНЕС Bonnie Cash
Залогът вече не е кой заема Овалния кабинет, а как се упражнява властта — независимо дали става дума за компромисно договаряне или безапелативни блокажи. Защото системата, в която традиционните постановки за двупартийно управление и институционална стабилност са в процес на преосмисляне.
Снимките от Конгреса, който седмици наред не успява да финансира собствените си институции, изпращат ясен сигнал.
Вече е съмнително дали САЩ функционират като последователен и стабилен актьор на глобалната сцена. А за страните, които изграждат дипломатически, икономически или отбранителни стратегии, уязвимостта на американската система е по-важна от това кой е на власт.
ЕПА/БГНЕС Jim Lo Scalzo
Защото тя определя способността на САЩ да действат последователно.
Политическият модел на страната винаги е бил пример за демократични институции. Предполага се, че той е стабилен и предсказуем, заради структурираните механизми за баланс и контрол. Но сега точно тези характеристики са под натиск.
В този смисъл американската дисфункция служи като предупреждение.
ЕПА/БГНЕС Caroline Brenham
Ролята на демократите в този процес показва възможностите и ограниченията на управлението в една все по-разпокъсана система. Те продължават да реагират ситуативно, вместо да изградят единна и ясна стратегия за управление. И това е грешка.
След последните президентски избори партията все още балансира между прогресивния натиск и центристкия прагматизъм. Така губи фокус върху дългосрочните си приоритети. А когато собствените вътрешни противоречия диктуват дневния ред, републиканците определят терена, на който се играе битката. И засега я печелят.
Като всичко това прави живота на обикновените американци несигурен.
ЕПА/БГНЕС Caroline Brenham
Добави коментар