Епилог на българското общество

06:58, 16 май 23 / Блиц Шрифт:

На осми май рано сутринта баща ми на бегом се качи до стаята ми, за да провери дали съм се прибрала, защото първото нещо, което си е помислил е, че аз съм починалото момиче от катастрофата. Ужасът в очите му беше красноречив - “може да е ред на моето дете”. Въпросът вече не е “дали аз може да съм следващият”, а по-скоро “кога ще съм следващият”.

Датата, на която загинаха 22-годишният Явор и 24-годишната му приятелка Анна-Мария, трябва да бъде жигосана в съзнанието на всеки един от нас. Нелеп край на едно светло бъдеще заради невъзможността на обществото да уважава отсрещния.

Ако при Кристиан, убиецът на Милен Цветков, или Семерджиев, убиецът на Хариет и Христина, имаше включена дрога, то при Адриан, убиецът на Явор и Ани, има само чувство за недосегаемост и безнаказаност. Това е върхът на нашето самочувствие - можем да си играем на Господ и да взимаме решение кой ще живее и кой не. Това е кулминацията на нашия разпад.

Снимка: БГНЕС/Гергана Йорданова

Съсипани са три човешки живота. Това каза бащата на Адриан. Не, много повече са. Надеждата вече е непозната дума, справедливостта е далечна, чувствителността е непоносима цел за всеки един от нас. И макар че не познавам Явор и Ани, се чувствам много свързана с тях. Представете си всичко, което сте постигнали, всички планове за бъдещето, които сте си правили, да загубят значение за част от секундата. А след това има само болка.

Всеки един от нас е бил Адриан поне веднъж в живота си. Всеки си е казвал “аре бе, тука няма никакви коли”. Всеки е правил нещо необмислено зад волана. Някой от нас са късметлии, други като Адриан не. И не се фокусирайте върху него, не го правете злодей - той не е по-различен от вас и от мен. Ние всички живеем като на симулация. Само че е време да разберем, че животът няма restart бутон.

Снимка: БГНЕС/ЕЦТП

И нито една промяна в закона по пътищата, нито една правосъдна реформа няма да промени ситуацията, в която живеем. Ние по природа сме интерпретатори – интерпретираме Светото писание, интерпретираме законите. Нас никой не може да ни съди и сме по-големи от всичко - от Господ, от държавата, от ближния.

Осми май ще остане в историята като един от най-тежките дни за българското общество. Надявам се! И дано бучката в гърлото на всеки един от нас да си остане там - за наказание, че си позволяваме да сме безразсъдни и за припомняне, че животът е чуплив като крила на пеперуда.

Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама