Славейков. Неделя.
Няма и помен от книги. Емблематичният площад, който поколения помнят с букинистите, се е превърнал в средище на нещо по-голямо. Тук вече се наблюдават сергии за бира, захарен памук, грозен брандинг и посредственост.
Премахването на книжарите през 2017 г. дава повод да се замислим, че дори и едно общество да иска да се развива и интегрира, независимо какви усилия полага, ако неговите избраници не мислят за бъдещите поколения, всичко е обречено.
Културната среда на градското ни пространство на практика не съществува. Дори да я има, тя е недостъпна и неподходящо конструирана.
Обликът на София заприличва все повече на панаир в някое малко градче, отколкото на европейска столица. Да, със сигурност е по-практично да отидеш да си купиш манджа на площада, отколкото книга, но не бива да забравяме, че „пътят към невежеството е постлан с добри намерения”.
Софийската реалност става все по-ясно практическо доказателство за твърдението по-горе. И „пътят“ се строи от много време.
Така че, когато някой политик обвини младите, че не гласуват - попитайте го за букинистите и възпитанието на новото поколение. Ако няма отговор - бъдете сигурни, че ще го откриете пред казанлъшките понички на Славейков.
А дали никой не е по-голям от хляба можем да попитаме в Столична община.
Добави коментар