В последните години общественият интерес към евентуален политически проект на президента Румен Радев нараства. Едни го виждат като потенциален спасител от политическата нестабилност, която разтърсва страната, други – като фактор, който би задълбочил кризата.
Въпреки това, дискурсът около Радев, като най-одобрявания политически лидер, започва да губи своето въздействие.
Проблемът не е в харизмата или способността му да вдъхва надежда, а в изчерпване на неговата роля в динамиката на настоящата политическа реалност. Докато реториката му някога се открояваше от тази на партийни фигури като Бойко Борисов или Кирил Петков, днес тя вече не е инструмент за печелене на позиции.
Постоянните избори са превърнали политическите речи във фон, на който липсват действия.
Ако Радев реши да създаде партия след приключване на своя президентски мандат, мнозина негови поддръжници ще осъзнаят, че високият рейтинг на президента не е еквивалент на устойчива електорална база. Словото, което е силата на президента, в изпълнителната власт губи своето значение. Там от значение са действията, не думите.
Независимо от стила на влияние, който Радев наложи като държавен глава, той е обречен на провал в системата на изпълнителната и законодателната власт, ако не овладее изкуството на компромиса.
Политическата реалност не допуска самостоятелно управление без широки коалиции и диалог. Пример за това е ПП "Възраждане" – техният антисистемен подход разчита на общественото недоволство, но дори те не могат да надскочат ограниченията на една фрагментирана партийна система.
Радев вече е изгубил предимството си.
Ако партията му бе създадена преди навлизането на нови политически субекти като "Величие", "Меч" и възхода на "Възраждане", неговият проект можеше да намери своето място. Днес обаче, нуждата не е от нов лидер със самостоятелна визия, а от обединител, способен да преодолее разделението.
Но Радев не успя да се утвърди като такъв – нито в ролята на президент, нито в потенциалното си амплоа на партиен лидер. Защото политиката е игра на компромиси, а той все повече се отдалечава от нея.
Снимка: БГНЕС/АНТОН СТАНКОВ
Радев допусна две фатални грешки-когато полицията преби децата пред министерски съвет трябваше да обяви военно положение и с помощта на армията да смачка като гниди тиквата и шиши завинаги и щяхме отдавна да сме ги забравили и втората грешка беше да не назначава Гешев.Верно,че тогава беше сам срещу цялата мафия,но хората щяха да го подкрепят.Хубавото,което направи е,че лека полека елиминира тиквата от властта-както виждаме герб вече 6пъти не може да състави правителство.И другата му заслуга е влизането ни в Шенген-когато Унгария пое председателството на ЕП,той отиде лично при Орбан и Орбан обеща до края на техния мандат да ни приемат в Шенген и изпълни обещанието си.Естествено сега всякакви туфлеци ще започнат да си приписват заслуги,като изхвърлянето на Боко оня ден, но това е истината.До края на мандата му тиквата и шиши ще бъдат история....
Народа казва:"не влизай в кочината да се бориш с прасето,защото само ще се изкаляш,а на него ще му достави удоволствие"
Колегата 1 забравя,че от 30 години имаме само бутофорна армия.Даже командира на на най елитната ни бригада е италианец,а вътрешното положение се контролира от американските ни бази..Как ще въвъвеждаш военно положение.Нали трябва Посланника да ти разреши,а той няма да разреши.
Полицията пребила децата при Министерскшя съвет? Тези хъшлаци с качулки от ударните отряди на футболните агитки наричаш деца?Пожелавам ти да ги срещнеш нощно време на по закътано място.