Идеалисти | Обущарница Emilio

Всеки град има своите тайни. Понякога са мистериозни кътчета, друг път - необичайни човешки истории. Но сред малкото избрани, занаятчиите са тези, които могат да ни покажат и двете.

Разхождайки се в събота следобед по малките преки в центъра на София, стигаме до Обущарница Emilio, наречена още “Първа частна клиника за лечение на болни обувки”.

Тя се намира на ул. Христо Белчев, в заден двор на типична стара софийска кооперация. Вървейки към ателието, малко по малко шумът на София остава зад гърбовете ни и попадаме в паралелна вселена - всичко е ювелирно подредено и поддържано с много любов. Направо като от сън.

В малката работилничка ни посреща майстор-обущарят Емил Рангелов.

Разкажете ни накратко за това, което правите. Отколко време се занимавате с обущарство?

Общо взето работя това от 18-годишен. С много кратки спирания. Първо бях десет години в обувния завод. Но още от комунистическо време имаше разрешение, по едно 35-то постановление, да се работи частно. И тогава почнах, да въртя занаята за себе си. 86-та година беше това. След това спирах за известно време. Бачках и за други хора. Но предимно съм работил за себе си.

Как решихте да се занимавате точно с този занаят?

Беше много случайно. Навремето, за да кандидатства човек висше образование, трябваше да има осем месеца трудов стаж. И затова ей така се хванах в обувния завод. Хареса ми и реших, че с това ще се занимавам. От там се почна.

Труден ли е процесът? Кое е най-голямото предизвикателство, което срещате във Вашия занаят?

Колкото и да е еднообразна работата, винаги има нещо различно, което да се свърши. Което е като предизвикателство. Обаче съм свикнал на работата с клиенти. 30 години го работя това. Познавам ги хората и общо взето съм наясно кой как ще реагира. Още повече, че почти всичките ми клиенти са редовни. Инак в самата поправка на обувки нямам проблеми.

Кое Ви вдъхновява?

Интересните неща, които се появяват за правене.

Има ли марка или някакъв тип обувки, върху които Ви е най-приятно да работите?

Нямам марка обувки, които да са ми фаворит. Сега добрите обувки по-лесно се работят, защото са направени качествено. Там нещата са по-лесни. Докато при другите има повече предизвикателство. Да ги ремонтираш, да ги изпипиаш както трябва, за да изглеждат добре.

Как смятате, дали занаятът на хора като Вас ще устои на времето и на все по-консуматорското общество?

При всички случаи ще устои до някаква степен. Че ще се транформира все повече, това е ясно. Защото има прекалено много евтини обувки. Преди години хората си купуваха хубави, качествени обувки.И затова ги ремонтираха. Докато сега хората, които нямат много пари, вече отиват и си купуват обувки за 30 лева. За тях не е ясно колко ще изкарат. Но след това ще отидат и ще си купят други за 30 лева, защото някой път ремонтът струва толкова.

Има ли млади хора, които искат да се занимават със занаят като Вашия?

За съжаление не!

Каква смятате, че е причината?

Не им харесва. Не им харесва, защото малко или много е мръсна работа. Цапа се човек, дишат се лепила. Аз от седем-осем години изобщо съм се отказал да търся работници, защото който и да дойде първо пита: “Колко даваш?”

Кое е най-хубавото във Вашия занаят?

Много неща са хубави. Има творчество. Има интересни проекти, които са предизвикателство, въпреки трудовия ми стаж.

Кое е онова нещо, което отличава Вашето ателие от другите в София?

Може би доверието на клиентите. С годините съм свикнал да си върша качествено работата и гледам клиентите винаги да са доволни. Общо взето, на мен много рядко ми се случва, когато дойде някой, да ми гледа работата.

Защото клиентите ми са сигурни какво съм направил и как съм го направил. Даже една клиентка наскоро ми каза: “Ама аз направо мога да си ги обуя и да ги нося!”

Е, аз нали затова съм ги направил така, за да ги обуете и да ги носите...