За сапуните и ангелите на Ина

Ина Попова е от онези сръчни и артистични хора, които могат да ви смаят с бързината, с която успяват да създават изкуство. Дали на малкия и големия екран или вкъщи, тя омайва със своето чувство за естетика и с историите, които разказва. 

Снимка: Мартин Димитров

Ти си много сръчна и супер креативна. Едни от любимите ми детски спомени са когато нашите ме водеха в магазина ти на Асен Златаров. Как успяваш да запазиш това вдъхновение и да го поддържаш живо?

Живо е, защото аз съм жива. Също, не мисля, че аз съм носител на идеите. Защото силно вярвам, че нещата се случват свише. Нещо ми се подава и аз го преработвам през знанието и душата си. Така се получава някакъв продукт. Но не е моя заслугата.

Мислиш, че е нещо отвъд теб?

Отвъд не, ами по-скоро свише. Правя мост между една добра сила и себе си. Може би това ми се праща като урок за превъзпитаване.

Казваш, че нещата, с които се занимаваш не са просто хоби, а страст. Как реши да започнеш с изготвянето както на сапуни, така и на пластики? Все пак и двете са доста специфични и трудоемки.

Приготвянето на сапуни и пластики е наистина трудоемко. Изисква много физическа сила. Най-вече ангелските ми пластики. Тях ги правя с една измислена от мен техника. Те са скулптиран текстил, който благодарение на множество лепила със специално предназначение, се превръща в почти каменна пластика.

А със сапуните имам връзка отдавнашна. Баба ми правеше много хубави сапуни и няма да забравя докрая на живота ми, тази уханност от нейните сапуни. Защото не миришеха на свинска мас, а на лимон.

Изливаше ги в една голяма дървена форма, която беше издялкал дядо ми. Той също беше много сръчен човек – рисуваше, дори обувки правеше. Това беше занаята, който исках да науча, но май не ми стигна времето за него. А за рисуването – той работеше с масло, а аз наблягам на акрилите и акварелите.

Баба ми кроеше и дрехи. Със замах. Излизаха като от приказките. Та, тази красива жена, която за съжаление си отиде на 59, ме шашваше със сръчния начин, по който правеше сапуни. Тя използваше дървесна пепел, а не натриева основа, както днес.

Работата не е просто да станеш един "сапунар". Това не е бърз процес. Той крие рискове. Най-малкото можеш да се изгориш. Трябват рефлекси, много креативност, личен подход. И усещане за химическите реакции, което никак не е маловажно.

Имаш ли някоя съставка, която ти е любима?

Много любими са ми маслата, които използвам. Специално карите, зехтинът, патешкото масло, лешниковото, ореховото... Това са всички съставки в един сапун, които правят кожата ти действително нежна и почти равна на бебешката.

Разкажи накратко за самия процес.

В началото ползвах готова глицеринова база и се получаваха много нестандартни, прозрачни сапуни. Някои хора твърдяха, че ги е бодяло. Но то е защото сапуните бяха с борови иглички. Идеята им беше да се използват за масаж на тялото.

Станаха интересни, но не беше мое дело – работех с готова база. Друго е с маслата да създадеш своя база. Самото взаимодействие с киселината... Тя изчезва след 30-40 дена и чак тогава можеш да ползваш сапуна. Съвсем различно е.

Но най-важното е, че сапуните до такава степен станаха моя страст, че когато не ми остава време за тях се чувствам самотна. Защото не мога да си реализирам дадената идея.

Започваш с някаква конкретна концепция за крайния резултат или експериментираш?

При ангелските пластики смесвам лепилата с текстила в един специален съд и започвам принципно да моделирам върху съществуващата плоскост. В този смисъл е въпрос на импровизация.

Но при сапуна много експерименти не се допускат. Mоже да импровизираш при самото леене, използвайки техники, за които си чел или си виждал. Винаги опитвам да измисля нещо мое. Но често не мога да изляза от класическата форма. И да измисля нещо, което да е много чрезвичайно, налудничаво и неповторимо.

Колко време ти отне пластиката, която виждаме пред нас?

Правя ги за около седмица. Но и съхненето е дълъг процес, защото тези лепила имат добра устойчивост и на въздух, и на вода.

Преди време спомена, че готвиш изложба…

Не съм почнала все още, но бих искала да направя една с пластики и рисунки. Пак в ангелската тематика. Без да се ангажирам с конкретен срок, защото е трудоемко.

Нещата, с които се занимаваш правят ли те по-търпелива?

Учудващо, да. Защото по принцип съм холерик. Но когато се концентрирам, за да си създавам нещата, проявявам изключително търпение, граничещо с азиатското. Даже се интровертирам.

А има ли общо между актьорството и другите артистични неща – пластиките, сапуните?

Разбира се. Това са си сцени, на които се изявявам. То, човек не може да избяга от себе си.

Мислиш ли, че хората отново се връщат към занаятчиите?

Не просто се връщат, те са принудени. Множество предприятия бяха затворени и занаятите станаха доста търсени в частния сектор. Вече не е да отидеш ей така, както беше на Дондуков, в онази триетажната сграда, където можеше да откриеш шивач, обущар… и всичко.

Работата с ръце е донякъде и апостолска работа. Аз силно вярвам, че истинските занаяти, носят естетика и удовлетворение. Дори и само с външния вид на продукта. Точно те са много значими и ще бъдат все по-търсени.

Силно се надяваме да е така. Ние затова я и правим тази рубрика. Заради онези хора, които влагат целия си живот, всичките си знания и цялото си търпение в един занаят.

Личен архив Ина Попова

Личен архив Ина Попова