Хамбургери от ,,The Rusty Grill“

Има хора на идеите и такива на действието. Рядко виждаме съчетание от двата вида на едно място. Е, създателят на ,,The Rusty Grill се оказа точно такъв тип изненада.  

Ясене, разкажи ни за това, което правиш, за твоя занаят.

Ясен Иванов, The Rusty Grill

Създадохме това място, за американска храна, за различен бургер. С оригинални рецепти, но и с авторски бургери. Решихме да си правим всичко самички: хляб, сосове, десерти… Целият процес минава през тази кухня, приятели.

Малко като семейно ресторантче. Но за бургери. Ние показваме този вид храна. Street food. А не junk food, с която е залята цяла Европа. Затова за всяко нещо се грижим жестоко много. Правим проби, тестове. Даваме и на колеги готвачи - да опитат и да кажат какво мислят.

Защо главен герой е американският бургер?

Защото вкусът на месото, с което се работи, говеждото Блек Ангъс, е различен. От него идва бургерът. От там идва всичко.

Това ли съставката, която прави бургера бургер?

Всички съставки са значими. Включително хлябът и сосът. Хубав хляб с лошо месо – нищо няма да стане. И обратното. Ама, да бъдат така подредени, че да може, като опиташ, да усетиш всичко вътре в него. Затова, няма основна съставка.

Всеки месец правим различен бургер, който е оригинален  за един от щатите. Искаме все повече хора да усетят все едно са в САЩ и опитват подобни вкусове. Това ми харесва - сложните неща за работа.

Моята идея е да правим все повече такива бургери. Тази година ще бъдат 12 – за всеки месец по един. И догодина продължаваме.

Има ли е рецепта, която да те е изненадала? Да отложиш някоя идея, или да я изоставиш?

Имаше страхотни рецепти, които на мен много ми харесваха. Просто не бяха приети от клиентите. Което много ме учуди. После го разбрах.

Много рецепти не допадат на вкуса в България. Това ни е останало от арабите, които навремето освен дюнери, също правеха и „бургери“. И може би накараха хората да повярват че такъв трябва да е вкусът.

Къде е сблъсъкът с българския вкус?

Удоволствието за мен е във вкуса на храната и в нейното качество. А българинът не харесва хубавото. Той яде евтиното и гадното. Особено през деня, когато бърза. Това е моето впечатление. Не знам защо е така. Истинският бургер не е храна за всеки. Може да ти дойде малко скъпо. Трябват години да се променят вкусът и нагласата към храната на улицата.

Имаш ли по-голяма цел, отвъд бизнеса?

Мисля, че някой трябва да води и да показва пътя напред. Важно е младите хора да се запознават с нови неща. Да виждат и да опитват различни неща. Това е като мисията на народния будител - върви и сее напред учение. Това е целта ни - да се наложи този вид храна на наша територия.

Има ли хора, които искат да чиракуват при теб?

Имаше две момчета. Едното беше за няколко години. Доколкото знам, сега е в Мишлен ресторант в Хърватия. Само за три години и половина успя да стигне от нулата до място със звезда. Не знам какъв е бил приносът ни. Най-вероятно дисциплината в кухнята. Останалото си е от неговия талант. И желанието да се учи.

Истината е, че кухнята не е привлекателно място за млади хора. Тя изисква много дълги смени и много труд. Вътре има страшна енергия и много скорост. Това младите хора не го харесват. Не знам. Може би в кол центъра им е по-добре.

Кой е любимият ти детайл от това място?

Всичко ми харесва. Идеята беше да се чувствам като в дома си. Още с отварянето на вратата да знам, че съм си подредил едно място, където да вляза и да работя с удоволствие. Аз съм на 50 години. Трябва да ми е хубаво, уютно.

Тук нищо не се върши нищо през пръсти. Според мен така трябва да изглежда един американски ресторант. Гледахме да го създадем като градска среда – малко индустриално, но и малко ежедневно.

А името, г-н Иванов, ясно ли е името?

Много хора не разбират американските имена на заведения. В Щатите има обекти, които се казват  ,,Счупената лъжица“, ,,Синият кит“ или ,,The rusty grill“.

Когато дойдохме преди години имаше жестока скара. Стара и ръждива. Тя избра името. Но такива са американските имена – интересни, запазващи духа на самото място. С това име ръждясалият грил ще бъде съхранен във времето. Инак, всичката ми техника е американска.

Има ли приятели в една толкова конкурентна среда?

Ние сме като малък семеен бизнес. Работим в тесен кръг от хора. Не сме се сменили от началото. Прекарваме толкова часове заедно, колкото може би нямаме по къщите си. Почиваме само в понеделник. През останалото време е само работа.

Няма време за приятели в този бизнес. Ние работим, за да забавляваме другите хора. По-скоро губим приятелства, отколкото да намираме нови. Затова се надявам, че правим нещо значимо. Наградата ни е да виждаме как хората си отиват доволни. Това, ако го нямаше, най-вероятно никой от нас нямаше да е тук.

Искаш ли някой ден да видиш Америка?

Не, не, аз съм родолюбец. Не съм ходил. И не искам. Това е моята родина, моите хора са тук. Аз съм от по-старото поколение и наистина нямам желание. Интересува ме храната на Щатите. Начинът, по който може да се приготви. Но моето място си е тук. Дори и на екскурзия не бих отишъл.

Това е за мен истината. Домът, родината, корените. И думите, които използваме. Знаете ли какво означава думата благодаря например? Замислете се. Разделете думата на срички…

След известно колебание, отвръщам: - ,,благо“ и ,,дар“.

Точно така. Дарявате благо. Коя американска дума има това значение? Никоя! Ние имаме магични думи, магична история. Мястото ни е магично. Не бих заминал.

Какво мога да получа там?!