България е място, където политическите драми се разиграват със завидна регулярност. Ако някой си мисли, че след поредните избори и смяната на правителства най-накрая ще настъпи спокойствие, то явно е нов в този цирк.
Последният епизод включва бившия премиер Кирил Петков, който беше призован в прокуратурата по обвинения, че се е опитал да принуди Александър Йоловски да прескочи Закона за обществените поръчки.
Отвъд обичайния медиен шум и кръстосания огън на коментатори, историята е позната – един политик, една институция, един скандал.
Снимка: БГНЕС/Георги Пашкулев
Има нещо почти комично в това как всички персонажи в тази драма се преструват на изненадани. Петков, който през цялото си управление се представяше като носител на промяната, сега влиза в класическата роля на обвиняем, преследван от същата система, която обеща да реформира.
Прокуратурата, която доскоро беше символ на бездействие срещу високопоставени фигури, внезапно се активизира. Йоловски, доскоро смятан за човек от "правилната" страна, сега се оказва ключов свидетел в поредния сюжет за натиск и злоупотреба с власт. Всичко това изглежда като повторение на стара история, но с нови актьори и малко по-различни реплики.
Снимка: БГНЕС
Разбира се, политическата сцена в България винаги е била склонна към драматични обрати, но не защото някой се грижи за справедливостта, а защото така повелява моментната изгода. Днес си герой, утре злодей, вдругиден просто поредната фигура в архива на политическите разочарования.
Петков не е първият, който открива, че в България няма по-нетрайно нещо от имиджа на почтеността. Вчера беше реформатор, сега е мишена, а после може да е просто бележка под линия, в следващата политическа буря.
Проблемът, разбира се, не е само в Петков, нито само в прокуратурата. Проблемът е в модела.
Снимка: БГНЕС/Антон Станков
В безкрайния цикъл на политически разпри, обвинения, призовки и театрални изявления. В предвидимостта на цялата схема – днес едните сочат другите, след това ролите се разменят. А обществото? То седи на трибуните и гледа поредното представление, но без особен ентусиазъм, защото знае репликите наизуст.
Как ще завърши този случай?
Вероятно както всички преди него – с много думи, малко последствия и поредното разочарование. В крайна сметка, ако има нещо сигурно в българската политика, то е, че скандалите никога не водят до реални промени – те просто осигуряват кратък спектакъл, преди всичко да продължи по старому.
А някъде в сянка вече се подготвя следващата драма, със същия изтъркан сценарий, но с нов главен герой. И най-сигурното в новото представление е, че само единици ще помнят колко лошо е било предишното.
Снимка: БГНЕС/Антон Станков
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Май президента беше прав-живеем в шизофренична държава.Като начало в тото 5от35 се падна числото41,след това хората от един жилищен блок се оплакаха ,че психично болния им съсед е пуснат от психиатрията,защото"нарушавал дисциплината в лудницата?!",след това две български момичета бяха обвинени,че лично Путин им е наредил да убият някакъв си Христо,след това Шиши обяви,че е опозиция,но няма да позволи правителството да падне,а черешката на тортата беше тиквата,който беше посърнал като препикано мушкато,защото шиши му изяде партията ГЕРБ и изглеждаше като бай Тошо на 10 ноември/голямото чудовище глътна малкото,по простата причина,че знае всичките му мръсни тайни/.И за цялата тази безизходица са виновни Слави Трифонов и президента.Нали не сте забравили лятото,в което гласувахме 3пъти на избори,защото дългия не искал да управлява с герб,ДПС и БСП и какво стана,сега управлява не само с тях,но и с шиши.Ако дългия беше съставил правителство сега нямаше да ги има нито Кирчо и кокорчо,нито шиши,ама политиката не е шоу-имаме си пример-Зеленски.Тази шизофрения ще свърши,ако ни управляват компетентни хора,а не некадърници,които се самоизбират.