Изкуството рядко се ражда случайно. То е резултат от талант, опит и лична история. И точно такива автори събира GITO – онлайн платформата за лимитирано изкуство и интериорен дизайн, която представя внимателно селектирани артисти от различни творчески направления.
В GITO всяка колекция се отпечатва в ограничен тираж върху музейна хартия и е достъпна ексклузивно чрез платформата.
Александър Юзев е сред утвърдените съвременни български художници с повече от две десетилетия професионален опит. Завършил специалност "Стенопис" в Националната художествена академия, той работи в една от най-древните художествени техники – буон фреско, която превръща в своя отличителна творческа запазена марка.
"Всичко ме вдъхновява. Идеите дебнат отвсякъде, стига да можеш да ги видиш."
Над София, с поглед към Витоша, Александър Юзев прекарва голяма част от дните си в ателието. Там, далеч от шума, се раждат творби, които трудно могат да бъдат объркани с нечии други. Не само заради образите, които създава, а заради начина, по който ги създава.
Докато повечето съвременни художници работят върху платно, Юзо остава верен на една техника, оцеляла през вековете – буон фреското. За него обаче това никога не е било търсене на различност. Просто така разбира изкуството.
"Не знам как бих се определил без изкуството, защото да бъдеш художник е начин на мислене и начин на живот."
Тази мисъл обяснява много повече за него от всяка биография. Художникът не приключва работния си ден, когато остави четката. Той продължава да наблюдава, да търси форми, цветове и идеи навсякъде около себе си. Красотата не се появява по график. Нужно е само да имаш очи за нея.
Любопитното е, че моментът, в който решава какъв ще стане, има съвсем конкретен спомен.
Юзо е едва на пет или шест години, когато баща му забелязва интереса му към рисуването и му подарява два големи албума с репродукции на руски художници. За едно дете това е просто подарък. За него се оказва повратна точка. Още тогава решава, че това е неговият път.
От този момент насетне животът му постепенно започва да се върти около изкуството.
Следват Националното училище за изящни изкуства, Националната художествена академия, специалност "Стенопис", работа по реставрация и консервация в Националната художествена алерия, десетки изложби и проекти в България и Европа. Но независимо колко различни са били годините, едно нещо остава непроменено – любопитството.
Той не вярва, че вдъхновението идва единствено в специални моменти. Напротив. Най-често се появява именно по време на работа. Докато една картина се изгражда, тя започва сама да подсказва следващата идея. Това е процес, който трудно може да бъде планиран, но който всеки истински художник разпознава.
Интересното е, че Юзо никога не започва с мисълта какво ще хареса на публиката. Първият човек, когото трябва да убеди, е самият той.
"Правя творбите предимно от себе си за себе си. Ако аз ги харесвам, вярвам, че и хората ще ги харесат."
Според него искреността винаги личи. Точно затова не се стреми да натоварва произведенията си с предварително зададени послания. Предпочита всеки човек да открива собствен смисъл в тях. Една картина никога не принадлежи само на автора си. В момента, в който бъде погледната, тя започва да живее и в очите на зрителя.
Сам определя стила си като „съвременно изкуство с еклектичен нюанс“. Определение, което добре описва начина, по който съчетава вековната техника на буон фреското със съвременен визуален език.
Това отличава и колекцията му в GITO.
Всеки оригинал първо се създава върху истинска варова мазилка чрез техниката буон фреско – процес, използван още от майсторите на Ренесанса. След това произведението се заснема с изключителна прецизност и се превръща в музейно качество Fine Art принт. Така зрителят получава произведение, което е максимално близо до оригинала, без да губи характера на самата фреска.
Това е и причината Юзо да приеме поканата да стане част от GITO.
"Хората трябва да имат досег до различно и интересно изкуство на добра цена." За него точно това е силата на платформата. Да направи качественото изкуство по-достъпно, без да прави компромис с неговата стойност. Затова и идеята за лимитираните серии му допада. Те съхраняват достойнството на оригинала, но в същото време дават възможност повече хора да внесат истинско изкуство в дома си.
Сред всички произведения, които създава за проекта, има едно, към което изпитва особена слабост и това са магарешките тръни.
Според него са силни и магнетични. И неслучайно се превръщат в едно от най-разпознаваемите изображения в първата колекция на GITO. На пръв поглед сурови и неприветливи, тръните носят необичайна елегантност и сила – качества, които присъстват в голяма част от творчеството на Юзо.
Днес погледът му вече е насочен напред. Следващата му цел е да развие буон фреското в още по-концептуална и социална посока, доказвайки, че една техника на повече от две хиляди години все още има какво да каже на съвременния свят.
И може би това най-точно описва Александър Юзев. Художник, който не използва миналото, за да се връща към него. А за да създава нещо ново. Защото истинското изкуство не остарява. То просто намира нов начин да бъде разказано.
Добави коментар