Не толкова тайното съперничество за инфраструктурата в нашия регион си е геополитически трилър. Нещо като Боливуд среща китайските майстори на кунг фу.
Балканите винаги са били "Вратата на Европа", но в момента са пресечна точка на Новия път на коприната, идващ от Китай, и неговия нов глобален конкурент – Икономическия коридор Индия–Близкия изток–Европа, познат като IMEC.
ЕПАБГНЕС Jeorge Zapata
Двата азиатски гиганта се сблъскват на наша територия и прилагат търговско-политическия прагматизъм, характерен за тях.
Всъщност Пекин се настани на Балканите много отдавна. Тогава Брюксел още похъркваше, а САЩ бяха заети в Близкия изток. Става дума за така наречения китайски "Южен коридор" – през Пирея и Белград, който си е търговски капан за ЕС.
Защото китайският гигант COSCO притежава пристанището в Пирея и го ползва като входна точка за китайските стоки в Европа. Но от Пирея стоките трябва да стигнат до Западна Европа бързо-бързо и затова Пекин инвестира милиарди в бързата железопътна връзка от Атина през Солун, Скопие и Белград до Будапеща.
ЕПА/БГНЕС Caroline Brehman
Пекин съзнателно финансира трасето през Сърбия, която не е в ЕС и се управлява с по-авторитарен замах и Унгария на Виктор Орбан. Така Китай има коридор, който директно заобиколя строгите правила на Брюксел и стига директно в сърцето на Европа.
Макар и със закъснение, Индия и Вашингтон разбраха, че Китай почти е окупирал търговските пътища на Европа и отговориха с мегапроекта IMEC.
В случая стоките тръгват от Мумбай в Индия, минават през Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия с железница и така стигат до израелското пристанище Хайфа, което се контролира от индийския милиардер Гаутам Адани.
Оттам, през Средиземно море, контейнерите влизат в Европа.
Защо ни е важно?
Понеже маршрутът през Сърбия е окупиран от Китай, Индия и Западът залагат на алтернативата Гърция, България и Румъния.
Така проекти като модернизацията на железопътната линия от Солун през Кавала и Кулата към София, Пловдив и Бургас или Варна стават много важни. САЩ и Индия искат стоките да минават през сигурни за НАТО и ЕС територии, като по пътя си неутрализират китайското влияние в Сърбия.
Велко Ангелов
България, разбира се, е на златен кръстопът, но проблемът винаги е бил нашата неувереност, плюс липсата на онази "твърда ръка", заради която Китай предпочита Белград или Будапеща. Да не говорим за липсата на дългосрочна визия.
А София отчаяно се нуждае от решителни инфраструктурни действия.
Като завършването на Коридор 8, който е връзката от Черно море до Албания през Северна Македония. Или важния за балканския транзит Коридор 10, който свързва Централна Европа с Близкия изток, минавайки през Солун.
Нови мостове над Дунав към Румъния, по-бързи железници и модернизирани гранични връзки биха превърнали България в логичен избор за трансфери между север и юг, вместо в страничен наблюдател на доходоносния процес.
В крайна сметка бизнесът винаги намира трасе, по което да се реализира. Докато Вашингтон налага мита, а Москва води войни, Китай и Индия преначертават картата на Балканите с влакови релси и пристанища за своите контейнери.
За България най-мъдрата стратегия би била копие на китайско-индийския прагматизъм.
БГНЕС МС
Но това предполага да си построим пътищата, заради които да налагаме транзитни такси и на двете азиатски държави, без значение под кой флаг плават корабите в Бургас или Солун. А не винаги да се съобразяваме с желанията и рестрикциите на големите.
Като в случая с китайските опити за тяхна инфраструктура и дигитални мрежи в България например, пресичани от Вашингтон със споразумения като Clean Network, които ограничават китайските технологии.
За България битката за търговски коридори между Китай и Индия е рядък исторически шанс. Ако успеем да изградим липсващата инфраструктура и да ускорим връзките със съседите си, страната може да се превърне в транзитен център между Азия и Европа.
Но ако пак закъснеем, товарните влакове и инвестициите просто ще минат покрай нас. През Сърбия, Гърция или Румъния.
България все още може да се превърне в свързващо звено за чуждите икономики. Но това няма да стане само с географски дадености, а с железници, мостове, пристанища и ясна държавна стратегия.
Инак ще си останем кръстопът, през който никой не минава.
БГНЕС Божидар Стоилов
Добави коментар