Когато анализаторите пишат за сегашния период от историята на Израел, главната им теза вероятно ще бъде как личната битка за политическо и съдебно оцеляване на един човек се превръща в катализатор на глобална криза.
И ще са прави, защото връзката е директна и брутална.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Локалният конфликт в Газа, поддържан жив от Нетаняху и ХАМАС, задейства т.нар. "Ос на съпротивата" на Иран. Техеран задвижи своите проксита, за да задуши глобалните икономически артерии в Червено море и Баб ел-Мандеб. А йеменските хути блокираха голяма част от търговското корабоплаване.
Това принуждава корабите да заобикалят Африка и вдига цените на транспорта и застраховките в световен мащаб. Нещо като глобален домино ефект. И цената за оцеляването на един лидер в Йерусалим се плаща от потребителите в Европа, заводите в Азия и администрацията във Вашингтон.
ЕПА/БГНЕС Abir Sultan
САЩ всъщност са принудени да изразходват огромен дипломатически и военен ресурс, който струва много милиарди, за да държат проливите отворени.
В знак на "благодарност" Нетаняху публично бламира 15-точковия мирен план за Газа, предложен от администрацията на Тръмп. Човек, който му е личен приятел и, както казват в Кнесета, "най-големият приятел на Израел".
ЕПА/БГНЕС Abir Sultan
Това е класическа, но много рискована предизборна маневра. Защото за Нетаняху краят на премиерския пост надали ще бъде пенсиониране и писане на мемоари. На неговото име "висят" три тежки съдебни дела за корупция, измама и злоупотреба с доверие. И ако падне от власт, рискът от затвор е съвсем реален.
Но докато Израел е във война, всяка идея за политическа промяна се сблъсква с проблема за националната сигурност. Затова всеки път, когато напрежението утихне, Нетаняху има политически интерес да представи всяко израелско отстъпление като риск за сигурността – било в Газа, Ливан или Иран.
ЕПА/БГНЕС Abir Sultan
Стратегията е "криза без почивен ден".
Той няма лукса да мисли за дългосрочна геополитическа стратегия или международно недоволство. Защото всяка стъпка към изтегляне на израелските сили от Газа, в полза на международни сили или палестинска администрация, се приема от десните му партньори във властта като капитулация.
Обаче политиката на Нетаняху стъпва върху сериозен обществен консенсус за сигурността и той се формира от десетилетия. Психологията на средния израелтянин не е толкова арогантното "можем да правим каквото си искаме, където си искаме", колкото комбинация от дълбока несигурност и пълно разочарование от дипломацията.
ЕПА/БГНЕС Abir Sultan
Изтеглянето на Израел от ивицата Газа през 2005 г., по времето на десния премиер Ариел Шарон, беше направено с идеята, че земята се заменя срещу мир. Но вместо това Газа беше овладяна от ХАМАС. А с тях дойдоха годините на ракетен обстрел, завършили с трагедията от 7 октомври 2023 г.
Затова израелското общество смята, че формулата "земя срещу мир" е наивна и опасна. И днес всички вярват, че: "От където се изтеглим, там веднага изниква база на Иран."
Което, за съжаление, е вярно.
ЕПА/БГНЕС Ronen Zvulun
Клането на 7 октомври 2023 г. разби усещането за непобедимост на израелската армия и сигурността на модерната израелска държава. То занули толерантността и дори умерените и либерални израелци, които протестираха с месеци срещу Нетаняху преди войната, в огромната си част подкрепят пълното унищожаване на ХАМАС.
За тях всяка международна инициатива, която не гарантира това на 100%, е неприемлива.
ЕПА/БГНЕС Avi Ohayon
Така че Нетаняху реално е яхнал вълната на дългогодишния милитаристичен консенсус. Но сърфира на ръба, за да си гарантира личната свобода, рискувайки окончателно да скъса нишката с умерените гласоподаватели.
Защото 2000 не е равно на 73 000. И палестинските семейства знаят това много добре. А уравнението не ражда нито страх, нито намерение за отстъпление.
ХАМАС са наясно, че ако предадат ракетите и калашниците, израелските служби ще ликвидират и малкото останали лидери. Оръжието е единственият коз, с който принуждават Израел и света да се съобразяват с тях.
Тяхното съгласие за разоръжаване в плана на Тръмп винаги е било тактическа маневра, а не реално намерение.
cfr.org
Което води до патова ситуация. И агресивното поведение на Израел поставя арабските държави в шизофренна позиция.
Египет и Йордания са ужасени от хуманитарната катастрофа и риска от бежански вълни, които могат да дестабилизират техните собствени режими. Саудитска Арабия и държавите от Залива трябва публично да защитават палестинците. А за сунитските монархии в Залива шиитският Иран и радикалните ислямисти като ХАМАС са разклонение на "Мюсюлманските братя" и смъртен враг.
Така всички тайно се надяват Израел да пречупи ХАМАС и Иран.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Saber
Но регионалният баланс вече не е никакъв баланс, а постоянно контролиран хаос, в който САЩ се опитват да спрат войната с мирни планове, докато Нетаняху и ХАМАС правят съвсем различни сметки за собственото си оцеляване.
ХАМАС помнят как през 90-те Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат призна Израел и се отказа от въоръжената борба. Но се превърна в днешната Палестинска автономия – корумпирана, безсилна и контролираща изолирани анклави на Западния бряг, докато израелците не спират да се заселват.
ЕПА/БГНЕС Atef Safadi
Израелците пък не могат да забравят обстрела с ракети и кулминацията от 7 октомври. Затова приемат всяка агресивна военна акция, окупация или "прочистване" не като имперска амбиция, а като легитимна самоотбрана и превенция.
Затова за израелското мнозинство военният натиск е единственият език, който Близкият изток разбира.
Лошото в случая е, че Нетаняху познава обществените нагласи много добре и се възползва от тях безогледно. Преди 7 октомври балансът се крепеше на това, че никоя страна не преминаваше определени червени линии, за да избегне тотална война.
ЕПА/БГНЕС Ilia Yefimovich
Днес Нетаняху действа на принципа на стратегическата лудост. И е готов да удари Газа, Ливан, Сирия и директно Иран, за да докаже, че международният натиск или заплахата от голяма регионална война няма да го спрат.
Но Израел не може да унищожи ХАМАС като идеология и подземна структура, колкото и да "прочиства". И ХАМАС не може да изчезне, защото за голяма част от отчаяното население в Газа те остават единствената алтернатива на израелската окупация.
Защо ни е важно?
Така Бенямин Нетаняху се превръща в учебникарски пример как вътрешната политика на една малка държава може да държи заложник глобалната икономика.
Гади Айзенкот и Бени Ганц ЕПА/БГНЕС Abir Sultan
За региона, а вече и за света остава надеждата, че неговата Ликуд ще загуби изборите наесен. И на власт ще дойде фигура като Гади Айзенкот или алтернативно Бени Ганц.
И двамата съчетават авторитета на бивши началници на Генералния щаб с по-умерени и предвидими политически позиции. А това е профилът, който Вашингтон би предпочел когато отношенията между Тръмп и Нетаняху вече не са каквото бяха.
US Department of War
Добави коментар