Корейският вариант

На 28 февруари срещу 1 март 1953 г. Сталин вечеря в курилската си дача с четиримата най-близки съратници – Берия, Хрушчов, Маленков и Булганин. Към 4 сутринта гостите тръгват, а той си ляга и нарежда на охраната да не го безпокои.

През целия ден в стаите на Вожда няма движение. Но охранителите се страхуват да влязат без разрешение, защото наказанието е разстрел. 

Затова разбират за инсулта към 11 вечерта, когато пристига пощата от Кремъл. Берия отива да види какво става към 3 сутринта на 2 март и крещи: - Не виждате ли, че другарят Сталин спи дълбоко? Не го безпокойте и спрете да ни занимавате!

След което изпраща доктори чак към 9 сутринта...

73 години по-късно пролетно-лятната офанзива на 2026 г. донесе на руснаците огромни човешки загуби, но без реален пробив на фронта. Народът вече разбира, че "бързата победа" се е превърнала в безкрайна война на изтощение.

Путин постепенно започва да губи безпрекословната вяра и оптимизма на руското общество. Защото последствията от войната вече не могат да бъдат скрити зад пропагандата. Така негласният договор между Кремъл и обществото, че то не се бърка в политиката и войната, а държавата му осигурява нормален живот, сериозно издиша.

ЕПА/БГНЕС Vyacheslav Prokofyev

В случая помагат масираните украински удари с дронове срещу петролни рафинерии, летища и индустриални обекти в тила на Русия. Те разрушават усещането за безопасност и разкриват истината за войната.

Но за разлика от директните военни заплахи, които по принцип сплотяват хората около националната кауза, битовите проблеми дразнят руснаците и променят техните нагласи.

ЕПА/БГНЕС Stringer

Кремъл се опитва да прикрие бавния напредък и многобройните човешки жертви, като избягва поредна масова мобилизация. Путин знае, че принудителното изпращане на нови хора на фронта може да взриви общественото доверие.

А наесен идват избори и дори официалните агенции признават сериозния спад в рейтинга на президента.

WIKIMEDIA

Но макар и уморени от войната, повечето руснаци изпитват политическа апатия заради страха от репресии, което ги прави пасивни. Пък и системата е така прочистена от опозиция, че дори недоволните граждани не виждат реална фигура, която да замени Путин.

Това би могло да направи само "задкулисието". Или?

Като възпитаник на КГБ Путин винаги е управлявал на принципа "разделяй и владей". Руските специални служби ФСБ, ГРУ и СВР, Федералната служба за охрана и националната Росгвардия са в постоянна конкуренция, вражда и взаимен шпионаж.

ЕПА/БГНЕС Alexander Kazakov 

За да се организира заговор, е нужно огромно доверие между ключови фигури, а в Кремъл всеки се страхува, че другият ще го предаде, за да си спаси кожата.

Освен това службата, която отговаря за живота на президента (ФСО), и в частност неговата лична охрана, е съставена от хора, чиято кариера, богатство и живот зависят единствено от неговото оцеляване. Те контролират храната, въздуха, медицината и всеки негов ход.

ЕПА/БГНЕС Mikhail Metzel

А руските олигарси, генерали и министри знаят, че бившият разведчик е спойката, която крепи системата. Ако той бъде премахнат, това може да отприщи брутална война между различните кланове за разпределяне на властта и главно на богатството.

За "задкулисието" статуквото, макар и лошо, е по-безопасно от неизвестността. И макар че ФСБ и т.нар. силовики притежават огромна власт, те са наясно, че Путин е прекарал последния четвърт век в изграждането на система, която да го предпазва от "дворцов преврат".

ЕПА/БГНЕС Alexander Kazakov 

Защо ни е важно?

Да речем, че умората от войната и икономическият натиск достигнат критична точка и силовиците решат да действат. След "дворцовия преврат" задкулисието може да издигне фигура, която изглежда технократска, умерена и способна да преговаря със Запада.

В замяна тя би могла да гарантира, че имотите, парите и сигурността на стария елит няма да бъдат закачани.

ЕПА/БГНЕС Igor Kovalenko

Министър-председателят Михаил Мишустин или кметът на Москва Сергей Собянин са точно такъв тип "лица на прехода" – достатъчно приемливи за системата и достатъчно умерени, за да бъдат представени пред Запада като ново начало.

Но новата власт в Кремъл ще има една основна цел – да спре войната при възможно най-изгодни условия и да постигне постепенно вдигане на санкциите. Един по-сговорчив режим в Москва може да се опита да разцепи западната коалиция, предлагайки евтин газ и петрол в замяна на мир.

Президентът с кмета на Москва ЕПА/БГНЕС Alexander Zemliachenko

И това е най-големият страх на Киев. Как "новият, приветлив Путин" може да постигне с дипломация това, което старият не успя с ракетите – международно признаване на окупираните територии.

Но в международното право и модерната геополитика съществува огромна разлика между де факто контрол над територия с танкове и де юре признаване на суверенитета над нея.

ЕПА/БГНЕС Filip Singer

Ако Западът официално признае, че Русия може да влезе в съседна държава, да окупира нейни територии със сила и да промени границите ѝ, това би означавало фактически край на забраната за промяна на международните граници със сила, заложена в Устава на ООН.

Затова за глобалната сигурност е по-евтино да се поддържа дипломатическо непризнаване, отколкото да се легитимира правото на силата. А най-реалната техническа алтернатива на признаването е т.нар. "корейски вариант" – примирие по фронтовата линия, както между Северна и Южна Корея през 1953 г.

Годината, в която умира Сталин...

За България това не е някакъв отвлечен геополитически сценарий. При подобно развитие страната ще бъде пряко засегната от новото разпределение на силата в Европа – от санкциите и енергетиката до сигурността на Черно море и отношенията в НАТО и ЕС.

Така че не става дума дали Путин ще падне, а какво ще дойде след него. И дали промяната в Москва ще донесе мир, или просто нова форма на импреските мераци.

ЕПА/БГНЕС Stringer