Десетилетия наред едно от вълнуващите неща при откриването на ново аниме беше моментът, в който за първи път чуеш началната му песен. Понякога вече познаваш изпълнителя. В повечето случаи обаче – не. От гледната точка на фен в това има нещо почти магично. Да си представим тийнейджър през 2000-те, който за първи път чува началната тема на аниме. Не познава групата, но песента му допада. Открива друга музика на изпълнителя, става негов фен (в голяма част от случаите) – и така страстта към едното води и до страст към друго.
Именно това е една от причините анимето да е толкова ефективна платформа за японските музиканти. Вместо да се опитват да привлекат публика чрез традиционна реклама, индустрията ги свързва с медиа, която хората нетърпеливо очакват.
Да припомним артистите, които днес са неразривно свързани с определени аниме поредици. Asian Kung-Fu Generation и Fullmetal Alchemist. FLOW и Naruto. UVERworld и Mobile Suit Gundam 00 или Blue Exorcist. LiSA и Sword Art Online. Връзката дори може да завие в нови територии. Bocchi the Rock! например превърна измислената група Kessoku Band в реален музикален феномен.
Впоследните години обаче нещо се промени. Анимето вече не се предлага основно за японска публика. Нова поредица може да бъде излъчена в международен мащаб почти едновременно с излъчването ѝ в Япония, а началната ѝ песен да бъде качена онлайн и стриймвана от фенове по целия свят само минути по-късно. Аудиторията на този жанр вече е глобална.
И така въпросът стана: кой артист може да ни помогне да достигнем до възможно най-голяма публика? Един от най-точните примери за това дойде с Kaiju No. 8 през 2024 г. Вместо да заложи на японски изпълнители и за двете си основни музикални теми, сериалът привлече Yungblud за началната песен „Abyss“ и OneRepublic за финалната „Nobody“.
Това е почти обратното на класическия модел за откриване на нов изпълнител. Музикантът не получава публика благодарение на анимето, а пристига със собствена. И тя може да бъде в Япония, Южна Корея, Европа, Северна Америка и къде ли не.
Но да не зачеркваме японските изпълнители от анимето. Dan Da Dan даде на Creepy Nuts огромна международна сцена с „Otonoke“. Същото се случи и с „Idol“ на YOASOBI — началната песен на Oshi no Ko, която се превърна в голям стрийминг хит.
Някога началната песен беше вратата, през която анимето ни запознаваше с даден музикант. Днес тази врата се отваря и в двете посоки. Старият модел беше свързан основно със сухите цифри на маркетинг докладите. А новият все повече разчита на емоционалната връзка между потенциално преплитащи се аудитории.
Добави коментар