Гибралтар

Eдна миниатюрна скала с площ от 6.7 квадратни километра, която от векове държи ключа към Средиземно море и Атлантическия океан. Истинска геополитическа класика.

По време на Войната за испанското наследство, англо-холандски сили превземат Гибралтар. А с Утрехтския мирен договор от 1713 г. Испания официално го отстъпва на Великобритания "завинаги".

WIKIMEDIA Donna Newton, около 1920

За Лондон Гибралтар става най-важната военноморска база по пътя към Индия, особено след отварянето на Суецкия канал. Той позволява на Британската империя да контролира огромната част от търговия в Средиземноморието.

Мадрид обаче така и не се отказва от суверенитета си над скалата и по времето на Франко напълно затваря границата с Гибралтар, блокирайки го за 16 години. Местните жители обаче са категорични на два референдума, през 1967 и 2002, като гласуват с над 98% за оставане под британска власт.

Когато Обединеното кралство напусна ЕС, Гибралтар се оказа в капан. Всекидневно в Гибралтар влизат над 15 000 испански работници. Така 96% от местните гласуваха против Брекзит, просто защото икономиката им зависи от отворената граница с Испания.

След дългогодишни преговори, Лондон, Мадрид и Брюксел договориха принципно споразумение Гибралтар да стане част от Шенгенското пространство. Това означава, че физическата граница се мести на пристанището и летището на Гибралтар и ще бъдат контролирани от европейската агенция Frontex.

Което си е безпрецедентно – британска територия с европейски граничен контрол.

WIKIMEDIA 

Докато обсъждаме парадокси - Международното летище на Гибралтар е инженерно и логистично чудо, което години наред беше едно от най-странните в света. Заради липсата на място, четирите ленти на булевард "Уинстън Чърчил" пресичаха самолетната писта точно по средата. И движението на автомобили, пешеходци и велосипедисти се спираше с бариери за около 10-15 минути, при излитане или кацане на самолети.

Освен това пистата буквално влиза в морето. Тя е изградена върху изкуствена насипна територия и пилотите трябва да спират веднага след кацането, за да не се озоват във водата.

WIKIMEDIA Scott Wylie

Тази романтична, но опасна организация вече е в историята и сега под пистата има подземен тунел, а старата шосейна отсечка се ползва предимно за извънредни ситуации и пешеходци.

Инак Гибралтарският проток е един от най-натоварените водни пътища в света, с над 100 000 кораба годишно. Самият Гибралтар е круизно пристанище, мощен финансов център, данъчен рай и ключова база за презареждане на кораби с гориво.

Бъдещето обаче зависи от прилагане на договорите след Брекзит.

WIKIMEDIA Jose Rambaud

Ако споразумението за Шенген работи гладко, районът, заедно с испанския Кампо де Гибралтар ще просперира като обща икономическа зона. Ако обаче политическото напрежение в Мадрид или Лондон ескалира, Испания може отново да затегне граничния контрол, което ще притисне "Скалата" икономически.

От друга страна Великобритания модернизира военната си инфраструктура в района заради напрежението с Русия в Черно и Средиземно море. Затова Гибралтар си остава важна за НАТО зона. В нея се следят чужди подводници и военни кораби, влизащи в Атлантика.

WIKIMEDIA Openstreetmap.org

Но има и трудна част – Суета, Мелиля и най-вече мароканското мегапристанище Tanger Med.

Сеута и Мелиля са огледален образ на казуса с Гибралтар. Те са автономни испански градове, разположени на северния бряг на Африка и директно граничещи с Мароко.

Мадрид държи Сеута от 1640 г., а Мелиля от 1497 г., тоест далеч преди създаването на модерната държава Мароко. Затова Испания твърди, че те не са колонии, а интегрална испанска, респективно европейска територия. Но Рабат гледа на тях като на окупирани колонии.

WIKIMEDIA Encyclopædia Britannica

Двата града са единствените сухопътни граници на Европейския съюз с Африка. Всичко е оградено високотехнологични, 6-метрови двойни огради с термокамери, сензори и бодлива тел.

Защото Сеута и Мелиля са под непрекъснатата "обсада" на хиляди мигранти от Субсахарска Африка, които се опитват да щурмуват оградите на групи. И Мароко, разбира се, използва контролирането на мигрантските вълни като геополитически лост за изнудване на Мадрид.

В резултат - когато Мароко засили дипломатическия натиск над Сеута и Мелиля, Испания умишлено смекчава тона си към Великобритания за Гибралтар. Защото в Мадрид са наясно, че ако си "вземе" Гибралтар "насила", Рабат веднага ще "защити" и своите претенции към испанските градове в Африка.

WIKIMEDIA

Макар че това е краен сценарий и реален конфликт между Испания и Великобритания всъщност е немислим.

Интересен обаче е мароканският подход. Страната не спира да развива своето супермодерно мегапристанище, което е разположено точно срещу Скалата. Целта на Рабат е да измести Гибралтар и испанския Алхесирас като основен логистичен и карго хъб в региона. С което ще си осигури икономически превес над самия проток.

WIKIMEDIA Adam Cli

Проектът Tanger Med се финансира през много добре обмислен модел. Той диверсифицира финансовите участници, като осигурява държавно финансиране от Мароко, заеми от най-големите световни финансови институции и милиардни частни инвестиции от глобални корабни компании.

Освен това, за разлика от повечето мегапроекти в Африка, пристанището не е собственост на Китай. Кралят Мохамед VI умишлено държи собствеността върху инфраструктурата в марокански ръце.

Така китайските компании са инвеститори в индустриалната зона около пристанището, със заводи за авточасти и технологични паркове, но самото пристанище се контролира от Рабат и се финансира с капитали от Запада и арабския свят.

WIKIMEDIA Bertrand Soubeyrand

Така реалната заплаха за бъдещето на Гибралтар не е военен сблъсък или дипломатическа война между Испания и Великобритания, а тихото, но агресивно икономическо задушаване от страна на Мароко. Като в центъра на всичко е битката за горивото или така наречения Bunkering.

Презареждането на кораби е най-голямата индустрия в Гибралтар. Протокът е тясно място и корабите спират там, за да се запасят с гориво, преди да навлязат в Атлантика или Средиземно море.

Пристанището Tanger Med обаче изгражда огромни терминали за гориво точно срещу Скалата. Освен това Мароко предлага по-евтина работна ръка, по-ниски такси, плюс липса на строги екологични регулации като тези на ЕС.

WIKIMEDIA Tanger Med

И това пряко засяга Гибралтар, който постепенно губи корабния трафик от британската територия. Защото си остава една тясна скала и просто няма географското пространство да се разширява.

Докато Tanger Med де факто вече е най-голямото и ефективно контейнерно пристанище в Средиземно море и Африка. И всички големи играчи пренасочват логистичните си хъбове към Мароко - заради неограниченото пространство и директната връзка с новите мегазаводи на африканския бряг.

Но последният удар идва от САЩ. Вашингтон разчиташе на Гибралтар като база на НАТО за контрол на региона. Сега счита Мароко за най-важен и стабилен стратегически съюзник в Северна Африка.

WIKIMEDIA Maj. Marie Denson

Американските инвестиции и военното сътрудничество с Рабат растат и това означава, че дипломатическата тежест на Мароко в протока вече е равна, ако не и по-голяма, от тази на Обединеното кралство.

Така че Испания и Великобритания може да продължат да спорят по телевизията за суверенитета на Гибралтар, но Мароко просто изгражда икономическата реалност на 21-ви век и полека превръща Гибралтар в обикновена туристическа атракция.

WIKIMEDIA Francesc Piferrer Montells