От чисто прагматична гледна точка военното участие в Близкия изток, покрай спора за Ормуз, изтощава арсенала на САЩ. Дали обаче най-разумният ход на Вашингтон е пълно оттегляне, е сблъсък на две противоположни концепции в американската политика.
От едната страна е позицията на изолационистите и традиционния истаблишмънт във Вашингтон и Пентагона, които смятат, че оттеглянето би било катастрофално. Те твърдят, че американската икономика, респективно доларът като световна резервна валута, се крепят на факта, че САЩ гарантират сигурността на глобалната търговия.
WIKIMEDIA US Army Band
Ако Вашингтон покаже слабост и "стои настрана", съюзници като Япония, Тайван и Южна Корея ще загубят доверие и ще бъдат принудени да направят икономически и политически отстъпки пред Пекин, което ще сложи край на американската хегемония.
От другата страна са изолационистите от MAGA. Те казват, че САЩ трябва да спрат да бъдат "глобален полицай". И че пилеенето на милиарди и скъпи ракети за защита на корабоплаването в Ормуз или Червено море не носи никаква полза за американския данъкоплатец.
WIKIMEDIA US Alex R. Forster U.S. Navy
Вместо това САЩ трябва да се фокусират върху собствената индустрия, да възстановят военните запаси и да не влизат в конфликти, които не застрашават пряко американска територия.
Така погледнато, намесата в Близкия изток е стратегическа грешка, която оголва фланга им срещу Китай. Защото, ако се оттеглят от Ормуз или Малака, те ще оставят вакуум, който незабавно ще бъде запълнен от Китай, Русия или Иран.
Но какво е Малака и защо присъствието там е толкова важно за САЩ и Китай?
WIKIPEDIA The White House
Китай е най-големият вносител на петрол в света. Около 75–80% от китайския петролен внос преминава през Малака. Протокът е широк едва няколко километра в най-тесните си участъци и е естествено географско "тясно място" за морската търговия. Това го прави изключително важен за всяка стратегия за блокада или контрол на търговските маршрути.
Сингапур, който е разположен на изхода на протока, е твърд партньор на Вашингтон и осигурява достъп и логистична подкрепа за американски военноморски сили. Докато Китай няма директен военен контрол над региона.
WIKIMEDIA DoD
Затова Пекин изгражда пристанище Гвадар в Пакистан, откъдето петролът да се транспортира по суша директно до Западен Китай. Прави и мианмарските нефтопроводи и газопроводи от Бенгалския залив през Мианмар до китайската провинция Юнан. Увеличава и вноса на петрол и газ по тръбопроводи от Русия и Казахстан.
Но въпреки десетилетията инвестиции, направени, за да се заобиколи протокът, нито един сухопътен маршрут няма обема да замени огромния капацитет на морския транспорт през Малака.
WIKIMEDIA 自衛艦隊
А при евентуален конфликт, например за Тайван, американският флот би могъл да опита да блокира протока, което би нанесло огромен удар върху китайската икономика. Но подобна блокада би била изключително сложна военна операция и би засегнала не само Китай, а целия регион.
Кой как се застрахова в случая?
Китай не е Иран. И докато САЩ имат глобално превъзходство, Пекин има огромно регионално преимущество в Азия. Особено около Тайван и по собственото си крайбрежие. Освен това китайците знаят, че отбранителната индустрия в САЩ не е държавна. Тя се управлява от частни корпорации, които отговарят пред акционерите си за печалби, а не пред държавата за националната сигурност.
WIKIPEDIA The White House
За да започне производство на нова партида ракети, са нужни време, обществени поръчки, одобрения от Конгреса, договори и разширяване на производствения капацитет. Администрацията не може просто да "заповяда".
Освен това американската отбранителна индустрия страда от проблеми с квалифицираната работна сила и производствения капацитет. Пентагонът вече публично признава необходимостта от ускоряване на производството и възстановяване на запасите от боеприпаси.
А военните заводи в Китай са много по-тясно свързани с държавата. И когато Комунистическата партия постави производствена цел, държавата има много по-голям контрол върху предприятията и ресурсите, необходими за нейното изпълнение.
В добавка Китай може да мобилизира огромния си цивилен производствен капацитет в полза на военната индустрия.
WIKIMEDIA Hoa Honon
Цивилната корабостроителна индустрия на страната държи над 50% от световното производство, а разликата със САЩ е огромна. Китай разполага и с огромна инженерна и индустриална база. И балансът на силите в продължителна индустриална война се променя значително.
Освен корабите, Китай притежава най-големия и най-разнообразен арсенал от балистични и крилати ракети с наземно базиране в света. Част от тях са предназначени именно за поразяване на американски бази и кораби в западната част на Тихия океан.
Така че най-големият геополитически риск в момента е, че Пекин и Москва виждат как САЩ изразходват скъпи и труднозаменяеми ракети за милиони долари срещу дронове и регионални проксита.
REUTERS/Kevin Lamarque
И ако, да речем, утре избухне конфликт около Тайван или в района на Малака, САЩ може да се окажат в ситуация, в която имат технологията и корабите, но нямат достатъчно боеприпаси в складовете, за да удържат интензивна китайска офанзива.
Сигурно затова администрацията във Вашингтон в момента трескаво търси дипломатически изход и споразумения в Близкия изток, дори за съвместен контрол над корабоплаването в Ормуз, за да спре източването на военните си запаси.
А и през последните години Китай превърна рифовете и изкуствените острови в Южнокитайско море, архипелазите Спратли и Парасел, в мощни военни позиции. Те разполагат с дълги писти, радарни системи за ранно предупреждение, противокорабни и зенитни ракети и могат да осигурят на Пекин сериозно военно присъствие в Южнокитайско море.
China Foto Press
Трябва да споменем и т.нар. "Морска милиция". Това са хиляди цивилни кораби, включително риболовни съдове, които могат да действат в координация с китайската брегова охрана и други държавни структури. При криза Китай би могъл да разположи въпросните цивилни кораби, които физически да блокират протоците и подходите към Южнокитайско море, заявявайки, че провежда "риболовни учения".
Анализите на активността на китайската морска милиция доказват, че тя действително се използва в голям мащаб в спорните води. Това би поставило САЩ пред дилемата да стрелят по "цивилни" рибари и да стартират война или да се откажат от опита за блокада.
WIKIMEDIA MODIS Land Rapid Response Team
Защото Япония и Южна Корея са силно зависими от същия морски път през Малака и Южнокитайско море за своя внос на енергия и износ на стоки. Ако Китай затвори Южнокитайско море, икономиките на Токио и Сеул ще бъдат подложени на огромен натиск заради прекъсването на доставките и търговията. Около 90% от морския внос на суров петрол на Япония и Южна Корея е минавал през Южнокитайско море според данни на американската EIA.
И това е мощно геополитическо оръжие.
Тук не бива да пропускаме и големия съсед. По линия на Малакската дилема Индия действа като директна стратегическа заплаха за Китай и неофициален партньор на САЩ. Тя, разбира се, е част от QUAD – САЩ, Япония, Австралия и Индия, който е създаден за координация по въпросите на сигурността, икономиката и морската устойчивост в Индо-Тихоокеанския регион.
WIKIPEDIA The White House
Индийските Андамански и Никобарски острови се намират точно пред западния вход на Малакския проток. През юни Делхи одобри ново зелено летище на остров Голям Никобар като част от мащабния проект за развитие на острова. Общата стойност на проекта е около 81 000 крори рупии, а само летището е оценено на 13 000 крори. Проектът включва още дълбоководно пристанище и инфраструктура с двойно – гражданско и военно – предназначение.
Китайските анализатори открито пишат, че тази индийска инфраструктура директно застрашава тяхната "Малакска жизнена линия". Защото при конфликт индийският флот може да наблюдава и потенциално да въздейства върху китайските кораби още преди да са влезли в самия проток.
Да, Делхи споделя разузнавателни данни с Вашингтон за движението на китайските подводници и кораби в Индийския океан. Но Индия винаги е на страната на Индия и никога няма да влезе във война заради Тайван или американски интереси.
WIKIMEDIA Prime Minister's Office
Администрацията в САЩ открито е разочарована, че Делхи отказва да избере твърда страна и продължава да купува евтин петрол от Русия и членува в БРИКС. Но Делхи е наясно, че Китай има пълна готовност при провокация да наложи брутална контраблокада в Южнокитайско море.
Ако САЩ или Индия се опитат да спрат петрола за Пекин на входа на Малака, Китай ще отреже търговските пътища на изхода на протока.
В крайна сметка Малака и Южнокитайско море са потенциално геополитическо унищожение. Това би засегнало огромна част от световната морска търговия и веригите за доставки и би довело до невиждана световна икономическа криза.
Но около Малака едва ли някой сериозно си мисли за блокаж и военни действия. Макар и по съвсем различни причини. Защото всички страни са толкова икономически зависими една от друга, че една блокада би била форма на колективно икономическо самоубийство.
WIKIMEDIA ChR!s H@rR!0t
Добави коментар