На 6 септември AfD постигна най-добрия резултат в историята си в Саксония-Анхалт. Провинцията е една от най-тежко засегнатите от обединението на Източна и Западна Германия.
От падането на Стената досега населението е намаляло с около четвърт. Напускат предимно млади хора, като особено осезателно е изтичането на млади жени с висше образование. Средната възраст е около 48 години и е най-високата в Германия.
Обаче победата на AfD в Саксония-Анхалт не може да бъде обяснена нито с "източногермански вот", нито само с миграцията.
WIKIMEDIA
Районът има сериозна индустриална традиция в химическата промишленост, машиностроенето и енергетиката. Хале и Лайпциг са част от т.нар. Mitteldeutsches Chemiedreieck.
Икономиката обаче не е в подем. През 2025 г. БВП на Саксония-Анхалт е намалял с 0,2%, а промишленото производство без строителството се е свило с 2,7%. Най-силно е намаляло производството в химическата промишленост, автомобилните компоненти, металните изделия и производството на гуми и пластмаси.
WIKIMEDIA
Индустрията е притисната от високите енергийни и трудови разходи, както и от глобалната конкуренция. Това е видно най-вече в химическата индустрия, която е сред главните работодатели и износители в региона.
От друга страна, само около четвърт от населението е концентрирано в градове като Магдебург, Хале и Десау-Рослау. Останалата част живее в доста разпръсната и слабо населена територия.
На практика провинцията е много по-селска, отколкото изглежда.
WIKIMEDIA
Според анализ на MDR в селските райони AfD е получила 50,4% от гласовете. Това е абсолютно мнозинство. Но пък в градовете картината е значително по-различна, като Зелените например подобряват резултатите си.
Тоест на Саксония-Анхалт трябва да се гледа не като на едно политическо пространство, а като на две различни Германии.
В градове като Магдебург и Хале хората са по-млади, по-отворени към света и с по-разнообразни интереси. Малките градове и селата са по-слабо населени, а там е по-силно усещането, че държавата и обществените услуги не стигат до хората.
ЕПА/БГНЕС Clemens Bilan
Точно във второто пространство AfD е особено силна.
Важно уточнение е, че хората в провинцията не се чувстват непременно бедни. По-скоро смятат, че десетилетия след обединението все още не са настигнали Запада.
И това усещане не е случайно.
Разликата в доходите между "двете Германии" действително е намаляла значително. През 2024 г. нетният доход на домакинствата в източните провинции е бил около 25 900 евро годишно срещу малко над 28 100 евро на Запад. Но разликата в натрупаното богатство остава огромна. Средното нетно богатство на домакинствата в Източна Германия е едва около 49% от това на западните.
ЕПА/БГНЕС Clemens Bilan
И точно тук се появява усещането за "втора категория". Защото Саксония-Анхалт всъщност не е провинция, която федералната държава е оставила на самотек. Даже напротив.
Само по линия на федералния специален фонд за инфраструктура и климатична неутралност провинцията получава 2,61 млрд. евро. И от тях около 1,57 млрд. са предназначени директно за общините. Но резултатът от тези инвестиции не заличава структурната разлика. Или поне не може да го направи толкова бързо, колкото им се иска на хората там.
В същото време Саксония-Анхалт не е провинция с огромна имиграция.
При около 30% за Германия, едва 11% от населението там има миграционен произход. През първата половина на 2026 г. в провинцията са регистрирани около 1000 кандидати за убежище, или една трета по-малко от предходната година. А мъм края на юли броят им е 1148, което е спад от почти 34% спрямо същия период на 2025 г.
Тук, политически поне, става интересно. Защото миграцията категорично беше най-важната тема на изборите.
В изследването на Konrad-Adenauer-Stiftung мотивите на избирателите на AfD са смесени. Сред тях има много силни антиимиграционни и идентичностни нагласи. 91% се страхуват от увеличаване на броя на чужденците, а 85% смятат, че начинът на живот в Германия се променя прекалено много.
WIKIMEDIA
Зедно с това 89% се тревожат от ръста на цените, а 80% се страхуват, че няма да могат да запазят жизнения си стандарт.
Тоест хората са гласували за AfD по различни причини: "Искам по-малко миграция.", "Искам някой да смени политиката на Берлин.", "Не вярвам на останалите партии.", "Чувствам се пренебрегнат.", или: "Страх ме е за стандарта ми на живот."
Което ни води към най-важното.
ЕПА/БГНЕС Clemens Bilan
AfD вече е официално определена от германската служба за защита на конституцията като крайнодясна екстремистка партия. Това обаче не означава, че всеки неин избирател автоматично изповядва екстремистки възгледи.
Изборна картина показва точно обратното — електоратът е разнороден, а мотивите му включват както идентичностни, така и съвсем материални тревоги.
Но точно тук популизмът се оказва особено ефективен.
REUTERS Fabrizio Bensch
Исторически популизмът е политическа логика, която противопоставя "народа" на "елита". Той се проявява и вдясно, и вляво. Фашистките движения действително са много са използвали популистки техники. Но от това не следва, че всеки популист е фашист.
Популизмът обаче е удобен вход към радикална политика, защото превръща сложните обществени проблеми в конфликт между "нормалния народ" и някакъв виновен елит или вътрешен враг.
И точно върху това AfD гради политическото си послание и печели гласове: "36 години след обединението още не сме там, където са другите."
REUTERS Fabrizio Bensch
А когато към това удобно се добавят миграцията, културната промяна и усещането, че "Западът ни обяснява как трябва да живеем", започваме да разбираме защо AfD може да получи 43,8% в провинция, която всъщност получава сериозни публични средства.
Канцлерът Мерц определи резултата като "катастрофа" за своята партия и германската политика. И е прав.
Само че челният удар не е между фашизма и демокрацията в общия смисъл на понятията. Става дума за една политическа система, която в продължение на 36 години не успява да заличи усещането за разделение между бившия Изток и настоящия Запад.
Което е големият германски парадокс.
Entdecke Deutschland 260923
Държавата инвестира. Доходите се сближават. Безработицата вече не е пропастта, която беше след обединението. Но натрупаното богатство, демографията и усещането за различен обществен статус не се изравняват със същата скорост.
А когато материалното усещане за изоставане се срещне с културна тревожност, недоверие към политическите институции и умел популизъм, резултатът става 43,8% за AfD.
И тогава проблемът вече не е Изтока, нито Алтернатива за Германия. А дали държавата Германия ще докаже, че обединението е завършило не само на картата, а в главите и портфейлите на хората.
ЕПА/БГНЕС Hannibal Hanschke
Добави коментар