Двете Германии

На 6 септември AfD постигна най-добрия резултат в историята си, в Саксония-Анхалт. Провинцията е една тежко засегнатите след обединението на Източна и Западна Германия.

От падането на Стената досега населението е намаляло с около четвърт. Напускат предимно млади хора, като особено осезателно е изтичането на млади жени с висше образование. Средната възраст е 48 години и е най-високата в Германия.

WIKIMEDIA

Обаче победата на AfD в Саксония-Анхалт не може просто да бъде обяснена с "източногермански вот" или с миграцията.

Районът има сериозна индустриална традиция в химическата промишленост, машиностроенето и енергетиката. Хале и Лайпциг са част от т.нар. Централногермански химически триъгълник (Mitteldeutsches Chemiedreieck).

WIKIMEDIA

Икономиката обаче не е в подем. През 2025 г. БВП на Саксония-Анхалт е намалял с 0,2%, а всичко, без строителството, е паднало с 2,7%. Най-силно се е свило производството на автомобилни компоненти, металните изделия и секторът с гуми и пластмаси.

Индустрията е притисната от високите енергийни и трудови разходи, както и от глобалната конкуренция. Това е видно най-вече в химическата индустрия, която е сред главните работодатели и износители в региона.

WIKIMEDIA

От друга страна, само около четвърт от населението е концентрирано в градове като Магдебург, Хале и Десау-Рослау. Останалата част живее в доста разпръсната и слабо населена територия.

На практика провинцията е много по-селска, отколкото изглежда.

Според анализ на MDR, в селските райони AfD е получила 50,4% от гласовете. Това е абсолютно мнозинство. Но пък в градовете картината е значително по-различна, като Зелените например подобряват резултатите си.

ЕПА/БГНЕС Clemens Bilan

Тоест на Саксония-Анхалт трябва да се гледа като на две различни Германии, а не като на единно политическо пространство.

В градове като Магдебург и Хале хората са по-млади, по-отворени към света и с по-разнообразни интереси. Но малките градчета и селата са по-слабо населени и там цари усещането, че държавата и обществените услуги не стигат до хората.

И точно в "провинцията" на Саксония-Анхалт AfD е особено силна.

Важно уточнение е, че хората там не се чувстват непременно бедни. По-скоро смятат, че десетилетия след обединението все още не са настигнали Запада.

Усещането не е случайно.

Разликата между "двете Германии" действително е намаляла значително. През 2024 г. нетният доход на домакинствата в източните провинции е бил около 25 900 евро годишно, срещу малко над 28 100 на Запад.

Но разминаването в натрупаното богатство остава огромно и средното нетно за домакинствата на "Източна Германия" е едва около 49% от това на "Запдна". Което поражда и усещането за "втора категория" граждани. 

ЕПА/БГНЕС Clemens Bilan

Инак Саксония-Анхалт не е провинция, която федералната държава е оставила на самотек. Даже напротив.

Само по линия на федералния специален фонд за инфраструктура и климатична неутралност провинцията получава 2,61 млрд. евро. И от тях около 1,57 млрд. са предназначени директно за общините.

Но резултатът от тези инвестиции не заличава структурната разлика. Или поне не може да го направи толкова бързо, колкото им се иска на хората там.

ЕПА/БГНЕС Clemens Bilan

Освен това Саксония-Анхалт не е провинция с огромна имиграция.

При около 30% за Германия, едва 11% от населението има миграционен произход. През първата половина на 2026 г. са регистрирани около 1000 кандидати за убежище, или една трета по-малко от предходната. А мъм края на юли броят им е 1148, което е спад от почти 34% спрямо същия период на 2025 г.

Тук, политически поне, се получава разминаване. Защото миграцията категорично беше най-важната тема на изборите. Обаче в изследване на Konrad-Adenauer-Stiftung мотивите на избирателите на AfD са смесени.

Сред тях има много силни антиимиграционни и идентичностни нагласи. 91% се опасяват от увеличаване броя на чужденците, а 85% смятат, че начинът на живот в Германия се променя прекалено много.

WIKIMEDIA

Зедно с това 89% се тревожат от ръста на цените, а 80% се страхуват, че няма да могат да запазят жизнения си стандарт.

Тоест хората са гласували за AfD по различни причини:

"Искам по-малко миграция.", "Искам някой да смени политиката на Берлин.", "Не вярвам на останалите партии.", "Чувствам се пренебрегнат.", или "Страхувам се за стандарта ми на живот."

Което ни води към най-важното.

ЕПА/БГНЕС Clemens Bilan

AfD вече е официално определена от германската служба за защита на конституцията като крайнодясна екстремистка партия. Това обаче не означава, че всеки неин избирател автоматично изповядва екстремистки възгледи.

Изборна картина показва точно обратното — електоратът е разнороден, а мотивите му включват както идентичностни, така и обикновени материални тревоги.

Обаче популизмът на AfD се оказа много ефективен.

REUTERS Fabrizio Bensch

Исторически популизмът е политическа логика, която противопоставя "народа" на "елита". Той се проявява и вдясно, и вляво. А фашистките движения действително много са се ползвали от популистките техники.

Но от това не следва, че всеки популист е фашист, където и да било по света.

Популизмът обаче е удобен вход (и прикритие) за AfD към радикалната политика, защото превръща сложни обществени проблеми в конфликт между "нормалния народ" и някакъв виновен елит или вътрешен враг.

Върху това Алтернатива за Германия изгради политическото си послание. Тяхното: "36 години след обединението още не сме там, където са другите." им спечели гласовете на провинцията.

REUTERS Fabrizio Bensch

А когато към това удобно се добавят миграцията, културната промяна и усещането, че "Западът ни обяснява как трябва да живеем", започваме да разбираме защо AfD успя да вземе 43,8% в регион, който всъщност получава сериозни публични средства.

Канцлерът Мерц определи резултата като "катастрофа" за германската политика и своята партия. Напълно основателно при това.

Само че в случая челният удар не е между фашизма и демокрацията в общия смисъл на понятията. Става дума за една политическа система, която в продължение на 36 години не успява да заличи усещането за разделение между бившия Изток и настоящия Запад.

Което е големият германски проблем.

Entdecke Deutschland

Държавата инвестира. Доходите се сближават. Безработицата вече не е пропастта, която беше след обединението. Но натрупаното богатство, демографията и усещането за различен обществен статус продължават да се разминават.

А когато материалното изоставане се срещне с културна тревожност, недоверие към политическите институции и умел популизъм, резултатът става 43,8% за AfD.

И тогава казусът вече не е "Изтока", нито е Алтернатива за Германия. А дали Държавата Германия ще докаже, че обединението е завършило не само на картата, а в главите и портфейлите на хората.

ЕПА/БГНЕС Hannibal Hanschke