Коридорите на властта

Съвсем опростено – Коридор №10 свързва Будапеща, Белград, Скопие и Солун, а Коридор №8 свързва Италия, Албания, Северна Македония и България.

Първият е важен за Русия и Китай, затова е приоритет за Скопие. Докато вторият е важен за НАТО, обаче съвсем не е приоритет за София.

Но нали, когато нещо е от значение за една държава, тя би трябвало да прави всичко необходимо, за да го изгради? Като например жп линията Ичан – Ванджоу в Югозападен Китай.

Нека набързо я сравним с българо-македонската част от Коридор №8.

Бавното изграждане на жп линията и магистралата между София и Скопие е комбинация от тежък планински терен, десетилетия липса на политическа воля и сериозни геополитически маневри. Не помагат и влошените политически отношения и споровете за историята, езика и правата на българите в РСМ.

Проектът, който реално е замислен преди повече от век, се бави заради нуждата от прокопаване на десетки тунели и изграждането на огромни мостове през тежък планински релеф.

Става дума за около 180 километра, като най-тежкият участък е третата фаза Крива паланка – Деве баир, с дължина 24 км, 22 тунела и 52 моста.

Докато България и РСМ спорят за един трансграничен тунел, този при Деве баир, по китайското трасе с дължина 377 км са изградени 159 тунела и 253 моста. Представете си Коридор №8, но в гигантски мащаб. Като 74% от цялото трасе преминава или по мостове, или под земята.

Точно както при Деве баир, теренът е чутовен планински карст, но китайците вече са го завършили и линията функционира отлично.

Строителството започва в края на 2003 г. и отнема десетки хиляди работници и 7 години. А дизайнът на тунелите е променян в движение стотици пъти, като цената за изграждането е 3,4 милиарда долара. Държавни пари, без спомоществователи.

В резултат пътуването между Ухан и Чунцин е съкратено от 22 на 5 часа. Линията изважда от пълна изолация етнически разнообразните планински райони, отваря пазара за техните стоки и превръща региона в туристически център.

Така проектът буквално промени съдбата на милиони хора за по-малко от десетилетие. Освен това циментира контрола на централната власт над отдалечените региони и предотврати икономическото разслоение на страната.

Изградени жп линии в Китай

Към същото, разбира се, се стремят и заинтересовани страни по нашите земи. Но каква е разликата?

За Пентагона и НАТО Коридор №8 е линия за военна мобилност. При евентуален мащабен конфликт в Черно море НАТО трябва да може да прехвърли тежка техника от италианските бази и пристанищата в Албания директно до източния фланг в България и Румъния.

Коридорът свързва западния и източния фланг на НАТО и достига до стратегически военни обекти в България, сред които авиобаза Безмер и съвместното военно съоръжение Ново село край Сливен. А железницата би позволила бързото прехвърляне на тежка техника, гориво и други военни доставки от Запад.

А в мирно време за нашите съюзници е важно да спрат руското и китайското влияние, което прониква през Сърбия по линията Север – Юг.

За македонците обаче е важно страната да не се свързва икономически и културно с България и затова дава предимство на оста Север – Юг към Белград. Проектът се движи "на парче" в зависимост от това доколко Европейският съюз оказва натиск.

И това е, защото голяма част от македонската икономика е свързана с Белград и пристанището в Солун. Всички големи заводи, логистични центрове и инфраструктура в РСМ са разположени по поречието на река Вардар, т.е. по Коридор №10.

Като по тази ос се движи и силното политическо влияние на Сърбия, Русия и големите китайски инвестиции през "Пекинското" пристанище в Пирея.

Но каквито и да са мотивите на Скопие за бавенето на осмия коридор, македонците поне са последователни. Докато през последните десетилетия София можеше сама, с бюджетни средства, да завърши бързата четирилентова магистрала до Гюешево и да модернизира изцяло жп линията от Радомир до границата.

Това са по-малко от 100 км в сравнително лесен терен откъм българската страна. Вместо това проектите стояха "на трупчета" трийсетина години, чакайки одобрение по европейските програми.

Ние обичаме да сочим с пръст Скопие, че нямат релси до границата, но истината е, че и нашата жп линия от Перник до Гюешево е остаряла, еднопътна, неелектрифицирана и по нея влаковете се движат със скорост от миналия век. И сериозна модернизация започна едва след като НАТО и ЕС поставиха въпроса за военната мобилност и стана ясно, че ще има сериозно финансиране.

Балкански синдром в пълния си блясък!

Македонците десетилетия наред не успяваха да изградят железопътната си връзка с нас, въпреки стратегическото значение на Коридор №8 и риска да загубят милиони европейски субсидии, докато Белград и Атина си остават техните основни икономически направления.

А ние се задействаме само когато Брюксел или Вашингтон ударят с юмрук по масата и преведат пари по сметката на хазната. Без обаче да съзнаваме, че инфраструктурата, свързваща ни със съседите, е въпрос на национално влияние и сигурност, за които си заслужава да платим сами.